Три сценария за украинската криза: възможен ли е донбаски блицкриг?

Проблемите на Украйна с приемането на предвидените от Минските споразумения поправки в Конституцията, които трябва да допринесат за разрешаването на донбаския конфликт, отново поставят под съмнение възможността за постигане на устойчив мир в източната част на страната. 

Първи сценарий – изкушението от блицкриг

Въпреки договореностите и инспекциите на наблюдателите от ОССЕ по разделителната линия, в Донбас престрелките продължават, причинявайки човешки жертви. От септември 2015 г. интензивността на огъня намаля, но не спря. Преди няколко дни в предградието на Донецк – Маринка, се водиха тричасови боеве, при които загинаха най-малко трима души. 

Войната в района не си е отишла. Нещо повече, в Донбас има вероятност от възобновяване на пълномащабните бойни дествия, смята Михаил Ремизов, председател на независимия Институт за национални стратегии. „Изкушен да разсече гордиевия възел е най-вече Киев. Военният баланс в зоната на конфликта се измести в полза на Военните сили на Украйна (ВСУ) и като нищо биха пристъпили към сценарий за блицкриг”, заяви анализаторът за „Руски дневник“.

Подобен сценарий може да стане реалност, ако властите в Киев бъдат поставени пред невъзможността да бъдат приети поправките в Конституцията, предвиждащи децентрализация на Украйна и предоставянето на специален статут на размирните райони в Донбас.  Проблемът е в това, че президентът Порошенко, който подписа Минските споразумения – пътната карта за мира в Донбас – няма конституционно мнозинство в парламента. Много от депутатите смятат, че въпросните поправки, оценявани като крайно недостатъчни от страна на ДНР и ЛНР, всъщност представляват прекалено голяма отстъпка за Донбас.

Заплаха ли са за Русия ученията НАТО-Украйна?

Ако към тази парламентарна безизходица се добави усилването на международния натиск върху президента, Киев, в търсене на изход, може да прибегне към употребата на сила, инсценирайки някаква провокация в Донбас. Така украинските военни ще бъдат „принудени да отвърнат” – смята Ремизов – и на фона на изострената обстановка, изпълнението на Минските договорености ще остане на втори план. 

Все пак вероятността от подобно развитие на събитията е малка – много по-реалистичен изглежда някои от другите два, мирни сценария. 

Втори сценарий – киевските политици успяват да се договорят 

Още повече, че досегашният опит за военно решение на донбаската криза не вдъхва особени надежди – украинската армия все пак претърпя значителни поражения. На този фон рискът от използване на сила може да се окаже твърде висок. 

Съществуват и допълнителни съображения, които могат да заставят украинските парламентаристи да се поддадат на натиск и да подкрепят поправките в Конституцията. Както отбелязва политологът и ръководител на независимия „Център за политически технологии” Игор Бунин, Киев не желае да бъде посочван като виновник за провала на Минските споразумения. 

„Ако те [поправките в Конституцията] не бъдат приети, тогава САЩ и Европа ще хвърлят отговорността за провала на Украйна”, коментира експертът за „Руски дневник“ и изрази увереност, че „в тази ситуация и след съвместен натиск [от страна на Запада] в Радата може и да се съберат необходимите две трети от гласовете на депутатите” .

Повечето наблюдатели обаче се съмняват, че Радата ще приеме необходимите поправки.  Най-вероятният сценарий, според тях, е да се запази сегашното статукво. 

Още е рано да се празнува

Трети сценарий – нищо не се случва 

Предвид невъзможността да прокарат поправките в Конституцията и нежеланието да понесат отговорност за провала на Минските споразумения, украинските власти ще продължат опитите си да прехвърлят топката в полето на Москва, смята Владимир Жарихин от Института за страните от ОНД. Само че едва ли ще успеят, според него. 

Като цяло ще продължи имитацията на преговорен процес по Минските споразумения. „Всички действия на президента Порошенко в момента са опит да съхрани властта си с помощта на псевдореформи”, твърди ръководителят на киевския Институт за стратегически изследвания „Нова Украйна” Андрей Ермолаев. Тази имитация ще продължи дотогава, докато не бъде намерена нова формула за решаване на проблема в Донбас – централен въпрос за политическото бъдеще на Украйна. 

Само че намирането на тази формула минава през диалог с въстаниците, който официален Киев отхвърля вече две години, откакто започна конфликтът, продължавайки да нарича „бандити и терористи” противниците си в Донбас. В тази политическа безизходица „властта ще търси само начин как да се закрепи поне още две години – до следващите президентски избори”, заключава Ермолаев.

"Российская газета". Всички права запазени.