Русия не се кани да воюва с НАТО за Латвия

Филмът на канал ВВС-2 „Третата световна война: командният пункт отвътре“ моделира ситуация, в която Латвия – неголяма източноевропейска страна и членка на НАТО, се оказва в ситуация, при която започват вълнения на рускоезични сепаратисти, бързо прерастващи във въоръжени сблъсъци с латвийската армия. В командния пункт в Лондон членовете на „Висшия военен съвет“ се опитват да решат какъв да бъде отговорът на НАТО и Великобритания спрямо Русия, която поддържа въстаниците.

Донбас в Прибалтика

Първите кадри от „Третата световна…“ напомнят документалните материали от Донецк и Луганск през есента на 2014 г.: хора, които скандират „Русия! Русия!“ превземат администрацията на латвийския град Даугавпилс и провъзгласяват властта на „Латгало-руския съюз“, настояват за референдум за статута на Латгале – район с преобладаващо руско население.

Аналогията с Източна Украйна е достатъчно очевидна, а филмът продължава под формата на размисли на тема какво би се случило, ако донбаският сценарий се повтори в страна-членка на НАТО, която, съгласно устава си, Алиансът би трябвало да отбранява? Руските експерти са категорични – в Латвия няма кой да хвърля латвийския флаг или да се бие с полицията в тъй нар. Латгале, просто няма кой.

Балтийските руснаци

„Населението на Латвия и другите страни от Прибалтика направиха избор в полза на Европа, там няма такова количество привърженици на Русия, както беше в Крим или Донбас“, твърди военният анализатор Константин Сивков.

С него е съгласен и президентът на Международния географски съюз Владимир Колосов, специалист по политическа география, който смята, че етническите руснаци в Латвия, Литва и Естония са лоялни на своите правителства.

„Нито в Латвия, нито в другите страни на Прибалтика някога е имало силни проруски партии и движения – разказва Колосов пред „Руски дневник“. – Всички руснаци, които искаха да се върнат в Русия, направиха това още през 1990-те години, а решилите да останат са напълно доволни от живота си“. По думите на експерта има формиран феномен на „балтийските руснаци“, които пазят руските си традиции, но се чувстват комфортно като граждани на други държави и не се стремят към Русия.  

„Постепенно се решават проблемите и на „не-гражданите“ – руснаците без руско гражданство, които живеят в Прибалтика. През последните години те получават руски паспорти, макар и постепенно“, казва експертът.

Русия vs. Турция: възможна ли е война

Войната не е изгодна за никого

Според сюжета на филма на ВВС двете страни – Русия и НАТО – са принудени постоянно да покачват залога в тази опасна игра; при това „военният съвет“ на Великобритания се опитва едновременно да демонстрира вярност към натовските принципи за колективна отбрана и да не допусне ядрена война. Но заради взаимната ескалация на напрежението обстановката се влошава все повече и героите на филма очакват ракетен удар по Лондон.

По думите на Константин Сивков в действителност страните от НАТО разбират безперспективността на евентуален сблъсък с Русия. „В страните от Алианса има многократно превъзходство на военните ресурси, ако не се отчита ядреният фактор – пояснява експертът. – В случай на пряк сблъсък с конвенционално оръжие поражението на Русия е неизбежно. А после какво следва? Представете си – войската на НАТО е разгромила руската армия и се движи към вътрешността на страната – тогава, разбира се, Кремъл ще използва ядрено оръжие“.

Взаимно унищожение

Вярно е обаче и обратното: руски удар по НАТО може да доведе Москва само до катастрофа. „На хипотетичния руски ядрен удар ще последва отговор и той също ще бъде ядрен“, отбелязва Сивков. Според неговото виждане неправдоподобността на сюжета на „Третата световна…“ се състои в това, че руснаците, за разлика от британците, са представени като безразсъдна сила. „Шансове да победим НАТО във война няма. В Кремъл прекрасно разбират това и не биха отишли към реално обостряне на конфликта.“

Със Сивков е съгласен президентът на Академията за геополитически проблеми Леонид Ивашов: „Евентуалният обмен на ядрени удари е най-неправдоподобната част от филма. Към такова ескалиране на напрежението не биха отишли нито Москва, нито Брюксел“. По думите на Ивашов потенциален конфликт между Русия и Алианса изглежда по-възможен в Близкия Изток, където продължава гражданската война в Сирия, а и отношенията между Турция и Русия са крайно износени“. Но в никакъв случай не и Прибалтика.

"Российская газета". Всички права запазени.