Ги Метан: на Запад Путин винаги се представя като „лошия“

В книгата си пишете за русофобията на Запад, но дори и в Русия много хора биха казали, че няма такова нещо и то е просто продукт на руската държавна пропаганда. Очевидно Вие не споделяте това мнение...

Русофобията не е измислица на руското правителство, за да прави пропаганда в Русия, въпреки че би могла да се използва по този начин. За мен тя е реалност. Ако четете западната преса, ще видите, че Русия системно се описва като нещо негативно в международните отношения, негативно за европейската сигурност, негативно по отношение на демокрацията, човешките права и т.н.

Не твърдя, че Русия е идеална, че президентът Путин е най-добрият лидер в света. Не това искам да кажа. Онова, което се вижда, ако човек се опита да бъде безпристрастен, е че действията на Русия целят да защитят собствените ѝ интереси. Прави го като всяка друга държава на планетата – нито по-зле, нито по-добре. И поради това Русия е мишена на колегите ми от западните медии.

Но как може да съществува русофобията в контекста на свободата на медиите, която Западът твърди, че проповядва? Как могат различните медии да говорят с един и същи глас?

Проблемът е формалната, очевидна свобода на медиите. Днес твърде много вестници, твърде много ТВ канали са собственост на едни и същи хора. През последните 15 години сме свидетели на голяма концентрация на медиите, издателите, собствениците на медии. Така че има много издания, които принадлежат на един и същи собственик. И този собственик вече не е издател в смисъла, който се влагаше в това понятие преди едно поколение. Той е капиталист, финансист, чиято цел е да отвори планетата за своя бизнес, да създаде предпоставки за свободно движение на стоки и услуги.

В медиите те защитават същата тази идея. Те не могат да понасят страни, като Русия, като Ирак в миналото, Либия и Иран, да защитават собствения си суверенитет. Путин нямаше нищо против президента Буш през 2001, между 2001 и 2003 година. Той стана враг на САЩ след 2003 г., когато реши да задържи суверенитета на страната му върху ресурсите, петрола и т.н. Това бе истинската причина мнението на западните медии относно Русия да се промени.

Няма разнообразие на изданията – всички те разказват една и съща история за това кой е лош и кой – добър. Западните страни са добри, Америка е добра, а Русия е лоша, Китай не е нито добър, нито лош. Така че става въпрос за граденето на един имидж на „лошия“. Президентът на Русия може да е г-н Путин, може да е цар Николай I, може да е Сталин – няма значение, но той винаги ще е отрицателен образ. Има тенденция в Русия да се „проектира лошия“ – варварин, деспот, експанзионист.

Има стари клишета, вкоренени в религиозните различия. Това е една линия по границите на Швеция, Финландия, балтийските държави, Полша и Източна Украйна. Тази линия разделя малко или повече католическите и протестантските от православните страни. И по тази линия е имало много боеве в продължение на векове. Това е едно много старо разделение. И това разделение продължава да расте. Когато Русия се опита да защити собствения си суверенитет и собствените си идеи, тази линия отново се появява. Когато Русия е напълно слаба, няма никакъв проблем. Но колкото по-силна става, толкова по-силна е и борбата срещу Русия.

В същото време в книгата си твърдите, че корените на русофобията са много по-дълбоки... Излиза, че според Вас русофобията е продукт на западната цивилизация?

В обичайния случай. Тя не съществува в Япония. Русия и Япония водиха двугодишна война, но японците не са русофоби. Може би те не харесват руснаците толкова много заради някои напрежения, но те не смятат руснаците за „лоши“. При тях няма расизъм. Русофобията обикновено е западен продукт. Свързан е с религиозното разделение. 

Какво мислят за Русия кандидатите за президентския пост в САЩ?

"Российская газета". Всички права запазени.