Може ли прекратяването на огъня в Сирия да има обратен ефект?

Валерий Шарифулин / ТАСС
Споразумението за прекратяване на огъня в Сирия, което влезе в сила на 27 февруари, повдига също толкова въпроси, колкото отговори дава.

Споразумението за примирие в Сирия, договорено от двамата основни играчи – Русия и САЩ, а според медиите и одобрено от режима в Дамаск и поне няколко фракции на опозицията – същата тази, която от повече от четири години се мъчи да свали Башар Асад, поражда три основни обществени нагласи.

Умерен оптимизъм сред дипломатите. Скептицизъм сред експертите по арабския свят. И цинизъм сред противниците, които се гледат през цевта на картечниците на бойното поле.

От една страна, военните завоевания на режима в Дамаск стесниха пространството за маневри на сирийската опозиция. Те ги оставиха без „стратегическа дълбочина“ за достойно оттегляне. Но притискането до стената на онези, смятани за истинска страна в преговорите, също не е опция, тъй като това би могло да принуди опозицията да се бие докрай.

От друга страна, операцията за деблокиране на Алепо не правеше кой знае какво разграничение между разнообразните паравоенни формации, принадлежащи или към умерения ислям, или към радикални ислямистки групировки, които от години държат в плен стратегическия град в северната част на някога единната страна. За режима на Башар Асад всяко забавяне на по-малко или повече безпроблемното обратно завоюване на загубените окупирани територии може да се превърне в пречка, която да забави хода на офанзивата и да даде глътка въздух на враговете му, а те да я използват за прегрупиране, превъоръжаване, попълване на амунициите и ответен удар.

Нещо повече – всяко прекратяване на огъня е само началото на поредица от събития; прелюдия към един дълъг процес. Това е нещо като въртележка, защото всяко едно условие и положение в окончателното споразумение трябва да бъде „поразгледано“, за да може да се оцени напредъкът до момента и да се определят начините за справяне с нововъзникналите предизвикателства.

Твърде много въпросителни

Шансовете сделката за прекратяване на огъня да се превърне в трамплин за преходен политически процес в Сирия коментира пред „Руски дневник“ Григорий Косач, експерт по политиката в арабския свят и преподавател в Руския държавен университет по хуманитарни науки:

„Прегледах повечето ежедневници в Саудитска Арабия в деня след обявяването на примирието и малко след традиционната среща в понеделник на правителството, председателствана от крал Салман бин Абдулазиз ас Сауд. Никъде нямаше и дума за споразумението за прекратяване на огъня. Докато Саудитска Арабия и монархиите в Персийския залив не подпишат сделката, реалната ѝ стойност е обект на сериозно съмнение“.

Опашката да не командва кучето

В реч по случай Деня на защитника на Отечеството руският президент Владимир Путин заяви, че Русия трябва да убеди съюзниците си в региона да спазват примирието. Путин изрази надежда, че САЩ ще изпълнят своята част от договореностите, като повлияят на регионалните играчи, близки до тяхната външнополитическа орбита, да направят същото.

Това може би е правилната тактика. Но репутацията на САЩ на дългогодишен гарант на сигурността в Близкия Изток е сериозно подкопана – вече не е даденост, че сунитските кралства ще послушат Вашингтон, както го правеха преди.

Това не е единственото „минно поле“. Действащият сирийски президент Асад продължава да е притиснат в ъгъла и таи често самоубийствен гняв, което може да постави Москва в неудобно положение. По този въпрос Косач уцелва право в десетката: сирийският президент е труден клиент и е възможно в един момент „опашката да започне да командва кучето“.

Ако направим паралел с Бика от Багдад, както бе известен Саддам Хюсеин, изстрадалият владетел на Дамаск може да тръгне по свой собствен скрит дневен ред, въпреки че доста откровено е благодарен на Москва, че преобърна положението.

За момента отрицателните фактори изглежда надделяват над ползите. Би било два пъти по-хубаво, ако тази обезкуражаваща прогноза можеше да бъде отхвърлена като напразни размисли върху лоши поличби на чаша кафе някъде в Анкара или Рияд.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"