Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Да погледнем на страните в конфликта. От едната страна е Азербайджан – държава, богата на въглеводороди, от които получава не лоши приходи. От другата е Нагорно-Карабахската република (НКР), която не разполага със значителни природни ресурси. Тя има селско стопанство, но в условия на блокада, организирана от Азербайджан и съюзника на Азербайджан – Турция, на НКР ѝ е твърде трудно да привлича сериозни инвестиции. Нагорно-Карабахската република, пък и Армения, имайки по-малък брутен вътрешен продукт, не са в състояние да харчат за отбрана толкова, колкото заделя Баку.
Ако на стената е окачена пушка, то все някога тя ще гръмне
Не бива да забравяме, че през май 1994 година бе подписано споразумение не за мир и дори не за примирие в традиционния смисъл на това понятие, а само за прекратяване на огъня. Неразрешеният или „замразеният“ конфликт винаги предполага, че една от страните в някой момент ще поиска да възобнови военните действия.
През всичките тези години, започвайки от 1994-а, Азербайджан е разчитал, че ще напомпи икономически мускули и тогава ще въздейства на Армения и на Нагорно-Карабахската република чрез икономически мерки или пък ще увеличи военния си потенциал и тогава ще постигне такъв военен превес, който ще му позволи да започне военни действия, без да се съобразява с възможните загуби.
Решението да се започне военната провокация най-вероятно е било съгласувано с Турция
Не толкова отдавна президентът на Азербайджан Илхам Алиев направи посещение в Анкара. Между Турция и Азербайджан съществуват отколешни отношения във военната област. Това не е класически военен съюз, но на практика целият военен корпус на Азербайджан, започвайки със старшите офицери, тоест от майорите, се обучава в турски военни учебни заведения.
Напоследък ръководството на Азербайджан започна да копира опита на политическия си съюзник – Турската република. Ние всички видяхме колко пренебрежително Турция се отнася към международното право, към предишните договорености, към предишните съюзи; как решително нарушава суверенитета на други държави и тяхната териториална цялост, как вкарва военните си части и на територията на Ирак, и на територията на Сирия, подлага тези суверенни държави на бомбардировки, праща на действащите там протурски военни групировки оръжие и друга помощ.
Сега Турция чрез устата на президента си заявява, че трябва да се преразгледа съставът на сегашния Съвет за сигурност на ООН, включвайки в него азиатска страна, имайки предвид най-вероятно себе си. Азербайджан подкрепя Турция по този въпроси, тъй като турските планове за реформиране на Съвета за сигурност на ООН преди всичко са насочени срещу Русия.
Ако си спомним горещата фаза на нагорно-карабахската война в началото на 90-те години на миналия век, то и тогава турците активно помагаха на Азербайджан, най-вече укрепвайки въоръжените си сили на границата с Армения. Тогава имаше много сериозна заплаха турските въоръжени сили да преминат границата на бившия Съветски съюз и да започнат военни действия срещу Армения, която подкрепяше Нагорно-Карабахската република.
В момента цялата войнственост на турското ръководство говори за това, че плановете за военна провокация са били съгласувани между Баку и Анкара.
При тази ситуация позицията на Русия остава неизменна. Ние имаме двустранни отношения с Армения във военната област – това е тази форма на двустранни отношения, която историците обикновено определят като военен съюз. На територията на Армения има руска военна база. Освен това между Русия и Армения действат ангажименти от многостранен характер в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). И ако бъде извършено нападение срещу Армения, всички тези механизми ще бъдат задействани.
Малко по-друго стоят нещата с Нагорно-Карабахската република. Това е непризната държава. И поради този факт Русия няма никакви договорни задължения – нито от икономически, нито от политически, а още по-малко от военен характер с Нагорно-Карабахската република.
На Русия обаче далеч не ѝ е безразлично дали непосредствено край южната ѝ граница ще започне война или не. Освен това в условия на пълномащабни военни действия никой няма да може да гарантира, че няма да започнат да падат снаряди на територията на Армения. С други думи, ако започне пълномащабна война с използване на всички видове въоръжения, юридическият повод, който Москва ще може да определи като нападение срещу Армения, най-вероятно ще се появи. Баку не може да не разбира това и поради тази причина, оценявайки сегашното изостряне в района на нагорно-карабахския конфликт, мисля, че това е по-скоро провокация, а не пълномащабна война.
Русия трябва да въздейства и на трите страни в конфликта. Нагорно-Карабахската република трябва в качеството си на пълноправен член да участва в преговорите по уреждането на ситуацията. Сега преговорите се водят между ръководствата на Азербайджан и Армения. В Баку категорично не са съгласни да признаят като страна в преговорите Нагорно-Карабахската република. Така участник в конфликта, към този момент, е изключен от преговорния процес.
При все това, както показва опитът от сирийската ситуация, макар преговорите да са сложен и труден процес, в който резултатът може и да не бъде постигнат бързо, а след година, това е по-доброто, отколкото гибелта на хора, отколкото възобновяването на военните действия с големи загуби на материални ресурси и с непредсказуеми последици. Руската страна трябва да активизира дипломатическите усилия и по-активно да привлича и ООН, и европейските институции, и структурите на ОДКС.
Обикновено агресорът бива спиран не само с военна сила, но и от разбирането, че действията му няма да останат ненаказани.
Авторът е главен редактор на списание „Проблеми на националната стратегия“.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
