„Настъпление? Първо кафе-пауза“: какво видяха руски кореспонденти в Сирия

Пьотр Вершинин и Леонид Китрар, кореспонденти на руските телевизионни канали (съответно „ТВ Център“ и „Рен ТВ“), прекараха ноември 2015 година, втория месец на руската военна операция, в Сирия. Там те заснеха репортажи за работата на руската авиобаза „Хмеймим“, за борбата на руската армия срещу терористите, за живота на обикновените сирийци в условията на бушуващата война.

За войната

Леонид Китрар:В Сирия, където бяхме, се водеше странна война, в която нямаше ясно определен враг. На съседните хълмове седяха хора с оръжие и стреляха по военните и по мирните жители.

Обстрелваха градовете с миномети и ракети, без да се прицелват много точно: където падне, падне. Сирийската армия отговаряше по същия начин: стреляха от каквото могат и където уцелят.

Пьотр Вершинин: Веднъж попаднахме под пряк обстрел. Този ден бяхме тръгнали към северната част на провинция Латакия, близо до границата с Турция, да снимаме репортаж от Дагмашлия, което току-що войските бяха освободили. Журналистите пътувахме с три пикапа. Пътят към града минаваше между две планини: едната вече се контролираше от армията, а на другата се бяха разположили бойци от „Джебхат ан-Нусра“. Очевидно те ни видяха, когато премина първата кола, и откриха огън. За щастие, никой не загина.

Л.К.: Мисля, че всичко стана, защото помолихме военните да стигнем по-бързо до освободеното селище и ни подкараха по краткия път, който се обстрелваше от бунтовниците. Сирийците уважават руската армия и руските медии и се стараят да изпълняват безпрекословно молбите им, а понякога дори и прекалено.

П.В.: Сирийците като цяло се отличават с удивителна безметежност. На 100 метра от тях могат да се взривяват снаряди и мини, а те спокойно пият чай и пушат наргирле. Това е в реда на неща. Настъпление? Добре, но първо кафе-паузата.

u041au0430u043a u0436u0438u0432u0435u044fu0442 u0440u0443u0441u043au0438u0442u0435 u0432u043eu0439u043du0438u0446u0438 u0432 u0421u0438u0440u0438u044f

За живота в Сирия

Л.К.: Живяхме в Латакия, това е най-близкият град до авиобазата „Хмеймим“ и най-голямото пристанище в Сирия. Само на 20 километра от Латакия се водят бойни действия, но в самия град работят ресторанти, магазини и хотели – всичко е цивилизовано и спокойно.

П.В.: При това градът е обстрелван периодично. Веднъж удариха университета, а той е голям, до него винаги има много хора на автобусната спирка. В този ден ние минавахме наблизо. След като се бяхме отдалечили на километър и половина от него, чухме взрив. Бунтовниците бяха изстреляли две ракети срещу града. Едната се бе взривила сред тълпата от студенти, загинаха над 20 души.

Л.К.: Налагаше ни се да бъдем предпазливи. В града разказваха, че бунтовниците са обещали награди за руски журналисти: близо по 200 000 рубли ($3035) на глава. Поради тази причина в някои райони беше по-добре да не ходим. Ние обаче като цяло много се разхождахме из града, запознавахме се с местното население, разглеждахме забележителностите – една от тях бе древният амфитеатър Джебла.

П.В.: Общото впечатление от Сирия е приятно: добри хора, красиви градове. Крайбрежната част си е истински курорт. Когато работихме, вече беше настъпил дъждовният сезон и водата, според сирийските мерки, беше хладна, но руснаците с това не можеш да изплашиш – къпахме се няколко пъти. Сирийците много се чудеха.

За отношението към Русия

П.В.: Сред по-възрастното поколение сирийци има много хора, които са се учили в СССР и знаят руски. Техни офицери са завършили съветски военни училища. Често се срещат смесени семейства: сирийски студенти се запознавали, докато следвали, с наши момичета, влюбвали се и заедно с тях се връщали у дома.

Л.К.: В районите, контролирани от правителството, хората много обичат Русия. В магазините дори се появи руска бира, просто нямам идея как е станало това. Ние много добре видяхме тази любов, когато вечер с колеги ходехме в латакийски кафенета. Посетителите бързо разбираха, че сме руснаци и винаги някой идваше при нас, питаше нещо, благодареше за помощта. Веднъж, след едно такова посещение в ресторант, поискахме сметката, а келнерът отговори, че посетителите, научавайки, че сме от Русия, са поделили нашата сметка и я платили, а ние не дължим нищо.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0420u0443u0441u043au0438u0442u0435 u0436u0443u0440u043du0430u043bu0438u0441u0442u0438 u043fu0440u0430u0432u044fu0442 u0441u043du0438u043cu043au0438 u0431u043bu0438u0437u043e u0434u043e u0444u0440u043eu043du0442u043eu0432u0430u0442u0430 u043bu0438u043du0438u044f, u043fu0440u043eu0432u0438u043du0446u0438u044f u041bu0430u0442u0430u043au0438u044f.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0421u0438u0440u0438u0439u0441u043au0438 u0431u0438u043bu0431u043eu0440u0434u043eu0432u0435 u0441 u041fu0443u0442u0438u043d u0438 u0410u0441u0430u0434.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0421u0443-24 u0441u0435 u0432u0440u044au0449u0430 u043eu0442 u0437u0430u0434u0430u0447u0438 u0432 u0431u0430u0437u0430u0442u0430 u0425u043cu0435u0439u043cu0438u043c.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0423u043bu0438u0446u0438u0442u0435 u043du0430 u041bu0430u0442u0430u043au0438u044f.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0416u0443u0440u043du0430u043bu0438u0441u0442u0438u0442u0435 u0432u0437u0435u043cu0430u0442 u0438u043du0442u0435u0440u0432u044e u043eu0442 u0433u0443u0431u0435u0440u043du0430u0442u043eu0440u0430 u043du0430 u043fu0440u043eu0432u0438u043du0446u0438u044f u041bu0430u0442u0430u043au0438u044f u0418u0431u0440u0430u0445u0438u043c u0425u043eu0434u0440u0430 u0430u0441-u0421u0430u043bu0435u043c.

u041bu0438u0447u0435u043d u0430u0440u0445u0438u0432u0426u0432u0435u0442u044f u043du0430 u043cu044fu0441u0442u043eu0442u043e u043du0430 u043fu043eu043fu0430u0434u0435u043du0438u0435 u043du0430 u0440u0430u043au0435u0442u0430u0442u0430, u0443u0434u0430u0440u0438u043bu0430 u0443u043du0438u0432u0435u0440u0441u0438u0442u0435u0442u0430 u0432 u0422u0438u0448u0440u0438u043d, u041bu0430u0442u0430u043au0438u044f.

 

1/6

 

За настроенията на сирийците

П.В.: На едни им беше все едно под чия власт ще живеят, други пък критикуваха правителството. Веднъж нашият шофьор ругаеше полицията с най-груби думи, казваше, че вземат подкупи, че Асад съвсем ги е отпуснал. И все пак, въпреки претенциите към властта, той беше против оттеглянето на президента. Обясни, че в противен случай ще настъпи хаос, няма да има кой да се бори с тероризма. На изборите обаче той нямало да гласува за Асад. Имаше и сирийци, които са стопроцентово на страната на правителството. В „мирните“ градове се събираха митингуващи в подкрепа на Асад и хората бяха много.

Л.К.: Когато започна революцията, мнозина сирийци хранеха надежди, че ще успеят да променят всичко за добро, да изведат страната от застоя. Ако пък градовете преминаваха под властта на въстаниците, то техните жители не се съпротивляваха. Всичко се промени, когато дойде „Ислямска държава“. Сирия е светска страна и когато ИД започна да насажда шариата според извратеното си разбиране, реакциите бяха страх и отхвърляне. Хората разбират, че на територията, която се контролира от войските, можеш поне да разчиташ на утрешния ден. А пък ако живееш под властта на бунтовниците, във всеки един момент могат да те убият.

"Российская газета". Всички права запазени.