Руският заместник-министър на външните работи Григорий Карасин заяви на среща с посланиците на САЩ и Франция на 6 юли, че изострянето на обстановката в Донбас е знак, че украинските военни готвят силова операция. Карасин помоли посланиците на двете страни, чийто лидери и президентите на Русия и Украйна са участници в т. нар. „нормандска четворка“ за решаване на кризата в Донбас, да „употребят влиянието си, за да въздействат на Киев с цел да не се допусне военен сценарий…“
На следващия ден обстановката в Източна Украйна бе тема на телефонен разговор между президентите на САЩ и Русия. Този път с подобен призив се обърнаха към самия руски лидер – само че по отношение на метежните Донецк и Луганск, които се ползват с покровителството на Москва. Обама помоли Путин да „предприеме мерки, за да се сложи край на изблиците на сблъсъци в източната част на страната“.
Опасения от сериозно активизиране на боевете в Донбас прозвучаха не само в Русия, но и в Украйна. В Киев тази възможност по традиция се свързва с желанието на Кремъл да дестабилизира обстановката в Украйна като цяло и в Донбас в частност. Както каза председателят на парламента Андрей Парубий, Москва може да се изкуши да направи това на фона на „изборите в САЩ и кризисните явления в ЕС“.
Ръст на броя на обстрелите
Ако по въпроса кой трябва да съдейства за стабилизирането на Източна Украйна няма единно мнение, то ръстът на напрежението по разделителната линия в Донбас напоследък не предизвиква никакво съмнение. Според медиите за последните седмици количеството на обстрелите в Донбас е нараснало с една трета. От ОССЕ също съобщават за зачестили нарушения на споразумението за прекратяване на огъня.
В същото време руските експерти не виждат основание да се говори, че украинските военни се готвят за мащабно настъпление в метежните райони на Донбас. Според заместник-директора на Института за страните от ОНД Владимир Евсеев „не може да се говори за разгръщане на голямо количество войски (от страна на Киев)“. По-скоро става въпрос за провокация от страна на радикално настроени групировки (на линията на съприкосновение има много бойци от доброволчески обединения, известни с радикалните си възгледи), които имат интерес отношенията между Русия и Запада да се влошат.
В интервю за „Руски дневник“ военният експерт и главен редактор на списание „Арсенал отечества“ Виктор Мураховски каза, че не разполага с данни украинската страна да говори за „някакви широкомащабни военни действия“.
В същото време, според заместник-директора на Института за политически и военни анализи Александър Храмчихин, независимо от липсата на съобщения, че Киев готви настъпление, бойните действия в Донбас никога не са спирали напълно и всеки момент може отново да избухне истинска война. Причината за това експертът вижда в неудовлетворението и на двете страни от ситуацията в момента – и Киев, и Донецк с Луганск биха искали повече.
„Безсмислен резултат“
Опитите на Русия за апел към европейските участници в „нормандската четворка“ продължиха в петък, 8 юли. Този път на по-високо равнище. В телефонен разговор Путин призова лидерите на Германия и Франция да окажат влияние върху Киев, за да може украинските военни да прекратят „действията си от провокационен характер“.
Мураховски подчертава, че „украинската страна периодично пуска свои поделения в местни операции, включително с използване на тежко въоръжение“. Според експерта това се отнася в особена степен за доброволческите батальони. В тази връзка той споменава неотдавнашните сблъсъци в района на контролираното от поддръжниците на ДНР Дебалцево. Според експерта две роти украински военни са искали да завземат неутрална зона, но са получили отпор и са били принудени да отстъпят. „От военна гледна точка резултатът (от тази операция) е абсолютно безсмислен“, заключава военният експерт.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си