Защо Европа премълчава доклада на мисията на Щудман в Крим?

Зад диригентския пулт на тази кампания застана самият държавен секретар на САЩ Джон Кери, а оркестъра оформиха ЕС, Европарламентът, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парламентарната асамблея на Европа (ПАСЕ) и НАТО, които излязоха с многобройни резолюции с претенции към Русия, особено когато една след друга се провалиха провокациите на  национал-радикалите от групата на Джемильов и Чубаров в Киев.

Общественото мнение на Запад бе заплашено с едва ли не с масова имиграция на кримските татари, с репресии към цял един народ, с похищения, дискриминация и тям подобни. На фона на тази шумотевицата бяха предявени искания в Крим да бъдат допуснати западни правозащитни организации, мониторингови групи и да бъде отменена забраната за влизането на полуострова на лидери на бившия меджлис. В резолюция на Европарламента от 3 февруари 2016 година дори имаше призив „да се окаже натиск“ върху Русия в тази насока.

Да отбележим междувременно, че никога руските власти не са издигали каквито и да било препятствия за посещение на полуострова от чужденци. Пример за това са визитите в Крим на делегации на френски парламентаристи, оглавявани от Тиери Мариани, а също и масовият поток от десетки хиляди украинци, пристигащи на почивка на полуострова. Москва реагира положително на решението на генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд в Крим да бъде изпратена мониторингова мисия по правата на човека, оглавявана от известния швейцарски дипломат Жерар Щудман. Нещо повече, мисията която трябваше да предостави „свежа оценка на място“, получи пълно съдействие от властите в Крим.

Само че не мина и без интриги от страна на Киев, където министърът на външните работи Павло Климкин настояваше мисията на Щудман да влезе в Крим през украинска територия. Швейцарският дипломат, знаейки каква е принципната позиция на Москва, не започна да се опитва да политизира мисията и да се поставя в услуга на амбициите на украинските власти. Представители на Съвета на Европа посетиха руското външно министерство, а след това излетяха за Крим.

Диверсията в Крим: какво ще прави Москва оттук нататък

За 7 дни мисията имаше над 50 срещи, включително и посещение в следствения изолатор на един от най-екстремистки настроените дейци на бившия меджлис Артьом Чийгоз. Всичко това даде основание на Щудман да констатира, че екипът му е работил в условия на „пълна независимост, включително и без предварително съгласуване на срещи“.

Представителите на Съвета на Европа изложиха впечатленията си от посещението на полуострова в официален доклад, който бе разгледан на заседание на комитета на министрите на Съвета на Европа, а след това и в европейските средства за масова информация и в международните организации по тази тема на практика бе задействана „процедура за мълчание“. Това е още по-учудващо, защото докладът изобщо не се отличава с ласкателства по адрес на кримските власти и като цяло отразяваше преобладаващата на Запад визия по темата за така наречените човешки права.

Та какво всъщност имаше в дози доклад на мисията, което доведе до фактическото му премълчаване?

Истински шок за Европа стана основополагащият извод на мисията на Щудман, че индивидуалните преследвания за правонарушения, независимо от националността, не отразяват „колективна, репресивна политика срещу кримските татари“ като етническа група.
По този начин на равнището на официалната мониторингова група на Съвета на Европа бе направено опровержение на главния постулат на кампанията, инициирана от САЩ за защита на правата на кримските татари във връзка с уж съществуваща в Крим политика на преследване и нарушаване на правата на кримско-татарското население.

В доклада на мисията има констатация, че част от бившия меджлис е извън пределите на Крим, а друга част заема високи длъжности в органите на руската власт, което „ясно показва наличието на разкол сред кримско-татарските лидери“. Този извод на представителите на Съвета на Европа оборва още един елемент на ключовата позиция на групировката Джемильов-Чубаров, че те отразяват възгледите на цялото кримско-татарско население и на бившия меджлис.

Не по-малко сензационни се оказаха оценките за ситуацията в областта на образованието на националния език, издаването на учебници и т.н. В заключителния документ е записано, че мисията „не е отбелязала очевидни признаци на влошаване в тази област“, което е тъкмо обратното на най-важния „аргумент“ на Запад в антируската пропаганда, когато става дума за Крим.

Щудман избягва да прави пряка оценка от името на мисията относно енергийната блокада на полуострова през зимния период, инсценирана от Запада, Украйна и национал-радикалите. Той представя мнението на събеседниците си в Крим, които са оценили тези действия като „колективно наказание“ на самите кримски татари, подчертавайки, че енергийната блокада е имала отрицателни последици за „болници с новородени деца“.

Разбира се, в Европа са разчитали на абсолютно друга „свежа“ информация от Крим. Поради това, скривайки на практика от европейското обществено мнение впечатленията на мисията на Съвета на Европа, още през май Европарламентът отново излезе с поредната порция голословни претенции към Русия по изтърканата тема за уж допускани нарушения на човешките права в Крим.

Какво друго може да бъде това освен потвърждение на политическата ангажираност на европейските структури, на пълната им зависимост от отвъдокеанските диригенти, на лицемерие и имитация на демократични процедури? Пренебрегването на изводите на официалната мисия на Съвета на Европа показва, че в Европа са напълно безразлични към съдбата на кримските татари и другите народи в Крим, а само биха искали да ги използват за своите геополитически проекти.

С-400 в Крим: руската ПВО „ще умиротвори“ и Обама, и Ердоган

"Российская газета". Всички права запазени.