Експерт: Русия активизира операцията в Сирия, но не планира да връща войски

Руски самолети за далечни полети и от фронтовата авиация бяха прехвърлени на 16 август на летището Хамадан в Иран. В момента групировка от шест бомбардировача Ту-22М3 и четири Су-34 на смени извършват операции в североизточните райони на Сирия, а на 17 август при бойни полети в провинция Дейр ез-Зор унищожи два командни пункта на „Ислямска държава“ и над 150 бойци.

Защо ѝ е на Русия базата Хамадан

Първоначално бомбардировачите Ту-22МЗ за далечни полети излитаха от летището Моздок в Северна Осетия (на 1725 км южно от Москва). Пътят им минаваше през Каспийско море, Иран, Ирак и обратно. По време на всеки полет руските самолети преодоляваха близо 5000 км. При пълни резервоари с гориво, арсеналите на всеки Ту-22М3 бяха натоварени само на една трета – от 6 до 8 тона бойни заряди.

По оценка на командването на Министерството на отбраната е било необходимо самолетите да бъдат предислоцирани в района на бойните действия и да се повиши ефективността на бойните полети.

По думите на президента на Международния център за геополитически анализ и генерал-полковник в оставка Леонид Ивашов авиобазата Хмеймим в Сирия, която в момента се използва от фронтовата авиация на Въздушно-космическите сили на Руската федерация (ВКС), не е подходяща за Ту-22М3 – пистата за излитане и кацане е прекалено къса и липсва необходимата инфраструктура.

Във връзка с това Русия се обърна към Иран с молба да разположи свои самолети в една от местните авиобази.

Москва и Вашингтон започват съвместни действия в Сирия

При това Хамадан не е военна база на Руската федерация в класическия смисъл на понятието.

- В термина „база“ може да се влага различно значение. Това може да бъде пълноценно военно градче или пък десетина бойни самолети с обслужващия персонал към тях. Хамадан не е „Хмеймим Nо2“ – коментира за „Руски дневник“ директорът на московския Център за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов. 

Да се отвоюва отново Алепо

Според военния наблюдател на изданието „Лента.ру“ Иля Крамник разполагането на руски бомбардировачи в Иран съществено променя баланса на силите в борбата с терористите.

„Прехвърлянето на Ту-22М3 и Су-34 в Иран не означава връщане на руски войски в Близкия Изток. Това е тактическа стъпка и качествено подсилване на Ввъздушно-космическите сили при запазване на броя на самолетите, участващи в операцията“, отбеляза експертът.

По думите му главната задача днес е победата на правителствените войски в битката за Алепо.

„Отрядите на „Ислямска държава“ се опитват да преобърнат хода на сраженията с включването на терористи-смъртници, които оказват мощен морално-психологически натиск върху сирийските войски. Едно е да спреш бойна машина на пехотата с бойци, които искат да живеят, а съвсем друго е, когато срещу тебе лети бронемашина с десетки килограми взривно вещество и шофьор, който възнамерява да убие себе си и другите“, допълва Крамник.

Сега пред руските ВКС е поставена задачата да унищожават лагери за подготовка на смъртници, което ще позволи на правителствените войски да променят хода на сраженията за един от ключовите градове в Сирия, посочва още военният наблюдател.

Военно-политически дивиденти

Москва и Техеран преминават от прагматичния бизнес модел на „купувач-доставчик на оръжия“ към военно сътрудничество, отбелязват експерти. Рано е обаче да се говори за пълномащабно сближаване на двете страни, става дума само за активизиране на взаимодействието във войната с екстремистите.

„Днес на Русия ѝ е по-лесно да преброи съседите, с които няма проблеми, отколкото съседите, с които има проблеми. И сега можем да отбележим, че с Иран живеем в мир не само на думи, а и на дело“, каза Руслан Пухов.

Той отбеляза, че целта на руската операция в Сирия е била не само да окаже подкрепа на правителството на Башар Асад и на борбата с терористите, но и да излезе от политико-дипломатическата изолация, в която страната се оказа след украинската криза.

„На практика ние принудихме западните партньори да седнат на масата на преговорите и да решаваме близкоизточния въпрос заедно. Хамадан е още един сигнал, че Русия не се кани да се откаже от своите интереси“, допълни Пухов.

Има ли риск от сблъсък между Русия и САЩ в Сирия?

"Российская газета". Всички права запазени.