Бондарев: България може да даде по-железобетонни гаранции от Турция

Може ли да се говори за промяна в отношението на българското правителство към Русия, след изявленията на премиера Борисов за възобновяване на двата големи съвместни енергийни проекта – „Южен поток“ и „Белене“, и след отказа на българската страна да участва в съвместна натовска флотилия в Черно море? И ако да, на какво се дължи тази промяна?

Никита Бондарев: Не мисля, че Бойко Борисов е решил внезапно да промени отношението си към Русия на 180 градуса. Очевидно той просто е осъзнал това, което на ние, руските политолози, специализирани в българо-руските отношения, казвахме още от самото начало – че стратегическите интереси на България съвпадат със стратегическите интереси на Русия. И това не са някакви машинации на Кремъл или нечии измислици, това е самата истина. Просто стратегическите интереси на Русия и България съвпадат.

Ние сме заинтересовани да развиваме атомната си програма в България, независимо дали става дума за Козлодуй или за Белене. В същото време през последните 25 години американската компания „Уестингхаус“ се опитваше да внуши на българското обществено мнение, че руските атомни централи не са безопасни, че е по-добре България да се откаже от тях и да ги строим ние. Но точно преди две години се разбра, че американското правителство смята за нецелесъобразно да развива атомната енергетика в България поради близостта ѝ с размирния и нестабилен Близък Изток и се отказва от намерението си да инвестира в сектора. Дори призова за закриването на съществуващата централа в Козлодуй. Оказа се, че всички тези заигравки с „Уестингхаус“ са само уловка, за да не бъде допусната Русия на българския пазар. Виждам, че Бойко Борисов вероятно си е дал сметка за това и е разбрал, че ако иска да развива атомната енергетика в България, може да разчита единствено на Русия.

Същото се отнася и за „Южен поток“, а в бъдеще може би ще се върнем и към нефтопровода Бургас-Александруполис. В продължение на всички тези години, в които Борисов управлява страната, Западът предлагаше различни проекти в нефто-газовата сфера – „Набуко“, Трансадриатическият газопровод (TAP), Трансанадолският газопровод (TANAP). Имаше много проекти, но всички те останаха на хартия. Не беше направено нищо в тази посока. Докато по „Южен поток“ вече има изготвена пътна карта, доставени са тръбите за изграждане на българското трасе, така че при наличието на добра воля, още утре може да се пристъпи към строителството на проекта. Тоест от руска страна има съвсем конкретно изпълнение на ангажименти, нещо реално, докато Западът предлага само красиви думи. На красиви думи може да се вярва година, две, три, но след това, ако си умен човек, разбираш, че отсреща те хранят само с обещания, докато Русия предлага нещо конкретно.

А каква ще е съдбата на „Турски поток“, ако бъде възобновен проектът „Южен поток“?

Н.Б.: Путин каза на Борисов, че иска железобетонни гаранции от страна на България за „Южен поток“. Същото условие важи и за Турция. За да се върнем към строителството на „Турски поток“, турците също трябва да ни дадат железобетонни гаранции. А те няма как да го направят. Независимо от това, че в момента ние всячески опекунстваме Ердоган, независимо, че в момента помагаме, доколкото можем, на Турция да излезе от трудното положение, в което се озова, което виждам, че прави и българският министър-председател, като се опитва да помогне на Ердоган да преодолее европейската блокада, условията към Турция остават същите – железобетонни гаранции за „Турски поток“. Аз лично вярвам, че по-скоро България ще може да предостави тези железобетонни гаранции, отколкото Турция, където обстановката е много по-сложна, конфликтите тлеят, включително са възможни и нови опити за преврат.

А забелязва ли се положителна промяна в отношението на Русия към България след захлаждането на двустранните отношения през последните 20-ина години, породено от промяната в геополитическата ориентация на страната ни? Поведението на президента Путин спрямо България изглежда по-скоро въздържано.

Н.Б.: Така е. Но за нас, политолозите, е видно, че пред последните 10 месеца в поведението на Бойко Борисов настъпиха сериозни промени. Забелязва се промяна във възгледите му под влияние на политическата обстановка. Колкото до отношението на обикновените руснаци към България, в това отношение ще трябва да поработим и ние, политолозите, за да ги убедим, че нещо в България се променя. И в управляващата партия, и в опозицията протичат процеси, за които обаче обикновените руснаци не знаят много. Така че ще ни се наложи да поработим в това отношение.

Къде виждате възможностите за преодоляване на недоверието и възобновяване на традиционно приятелските отношения между нашите две страни?

Н.Б.: Това, което е най-очевидно за обикновения руснак, е присъединяването на България към санкциите срещу Русия и съответно въвеждането на руски контрасанкции за българската селскостопанска продукция, с която ние в Русия сме свикнали, още от времето на социализма, както и през 90-те. Липсата на български продукти като например бялото саламурено сирене, което ние много обичаме, определено се усеща. Ако българското правителство успее да заобиколи тези санкции и българската продукция се върне на руския пазар, аз ви уверявам, че това ще стопли автоматично и отношенията между хората. Това е доказано във времето.

Културното сътрудничество между нашите страни също никога не е прекъсвало. Дори в най-тежките времена. Но и тези отношения се нуждаят от развитие. Трябва да провеждаме повече съвместни културни фестивали. Тези дни например посетихме Камчия – прекрасно място, каквото може би няма другаде на Балканите, пък и в цяла Европа. Това е идеална база за развитие на българо-руското културно сътрудничество.

Не бих казал, че у нас има негативно отношение към България, по-скоро известна подозрителност. За преодоляването на тази подозрителност са нужни мерки, свързани с културата, икономиката, с връщането на българските стоки в Русия. Това би било напълно достатъчно. Защото симпатията към България и българите е много дълбока – винаги я е имало и ще я има.

Ако близо 80% от българите имат положително отношение към Русия, то какъв е процентът на руските граждани, които изпитват симпатии към нашата страна? Едно време се казваше „Курица не птица, Болгария не заграница“ (Кокошката не е птица и България не е зад граница). Важи ли тази поговорка и днес или смутните времена след разпада на СССР разрушиха „нерушимата дружба“ между двата народа?

Н.Б.: Шегите от типа „Курица не птица, Болгария не заграница“ и „Българският слон е най-добрият приятел на руския слон“ по-скоро вредят на нашите отношения. Защото независимо от нашата близост – културна, етнографска и религиозна, България, разбира се, е отделна страна, отделен народ и определено е „зад граница“. Още Достоевски по времето на Руско-турската война 1877-1878 г. предупреждава руското обществено мнение и руските власти, че най-сигурният начин да загубят завинаги любовта и уважението на балканските народи, които сега освобождават, е да се отнесат с тях като с губерния. При социализма до голяма степен беше така, за което свидетелстват и подобен род шеги. В България много хора изпитват носталгия по тези социалистически времена, но има и немалко хора, които не желаят да се връща онова време и по тази причина не обичат Русия. През последните 15 години Русия отново престана да се свързва с тези шеги за „България не заграница“ и се върнахме към фундамента на нашите отношения – към Освобождението на България от турско робство, към българските просветители в Русия – Григорий Цамблак, Митрополит Киприан, и в момента това е по-важно за нас, а не дали някой е ходил на „Слънчев бряг“ през 70-те и т.н. И така трябва – от вицовете да се върнем към исконните духовни ценности, които ни свързват.

Преди няколко месеца, на кръгла маса, организирана от „Руски дневник“, казахте, че не разбирате противоречивите решения на българския премиер Бойко Борисов, който ту спира, ту пуска „Белене“ и „Южен поток“, и понякога се чудите дали става дума за един и същи човек? По-предвидим ли ви изглежда Борисов към днешна дата?

Н.Б.: Не, изглежда ми абсолютно непредсказуем. Както и руският президент Владимир Путин за мнозина също изглежда непредвидим. Особено ако човек го гледа отвън, а не от Русия. Много от българските ми колеги също смятат руския президент за непредвидим. Непредсказуемостта не е непременно лошо качество, а в политиката дори може да е положителна черта.

Що се отнася до Борисов, на мен лично ми харесва посоката, в която той еволюира през последните месеци, и се надявам да продължи в този дух. Но не мога да съм сигурен. И в това е проблемът. Ако се върнем към думите на Путин за „железобетонните гаранции“, аз лично не съм сигурен, че България ще може да даде, не само по отношение на „Южен поток“, а въобще във всичко, което засяга нашето съвместно сътрудничество, тези „железобетонни гаранции“, от които толкова се нуждаем.

Мислите ли, че България има политически и дипломатически капацитет да бъде посредник между Турция и ЕС за разрешаване на миграционната криза? Питам ви поповод последните срещи на българския премиер с турския президент Реджеп Ердоган и с германския канцлер Ангела Меркел по този въпрос.

Н.Б.: България в никакъв случай не бива да изпуска тази ниша. Въпреки че последните преговори с Ердоган и Меркел не протекоха по най-добрия начин, България не бива да се отказва от тази роля. Убеден съм, че България може да допринесе много за Европа като посредник за нормализиране на отношенията с Турция. България задължително трябва да продължи тези свои усилия, както на правителствено ниво, така и чрез участието си в общите европейски институции. Намирам това за правилно и много важно. Дори бих казал, че ние в Русия грешим, че не приобщаваме България към руско-турския диалог. Мисля, че една среща между Борисов, Ердоган и Путин би била много полезна.

"Российская газета". Всички права запазени.