„През последните 20 г. бяхме солидарни с всички санкции и само губехме“

Защо клуб „Пушкин“ е посветен на руската култура – тук всяка зала носи името на известен руски писател или композитор. Какво ви свързва с Русия?

Васил Василев: Това, което свързва всеки българин с Русия – историята, Освобождението на България, помощта, която Русия оказва на младата българска държава, за да си стъпи на краката. За съвсем кратък период – от 1878 до 1885 г. в България се създава толкова много – благодарение на ентусиазма на българския народ и помощта на Русия с управлението, което тя установява. Не случайно и днес един от основните булеварди в София носи името на Княз Дондуков-Корсаков. Моята връзка с Русия не е нито повече, нито по-малко силна от тази на всеки обикновен българин. Да не говорим за всичко друго, което ни свързва – културата, възпитанието, езикът, обичаите, миналото, бъдещето – защото ние ще продължаваме да бъдем свързани с Русия, независимо от политическите и конюнктурни колебания.

Кой е любимият ви руски писател?

В.В.: Руската класика. Съвременната руска култура не ми е добре позната, защото на практика сме изолирани от новите културни събития в Русия. Вижте програмите на кината, чуйте музиката по българските радиостанции и ще видите, че всичко се прави да бъдем откъснати от съвременната руска култура. От класиката никой не може да ни откъсне.

Ако се разровим в историята, ще видим много неща, които са непознати дори за руските класици. Чайковски е искал да дойде като доброволец в България заедно с руските войски, но не е бил приет в армията. Съчувствал и подкрепял Освободителната война. (Разговорът се проведе в зала „Чайковски“ на клуб „Пушкин“, бел. ред.) Една от залите е наречена Лермонтов, той не е писал за българския народ, но неговият племенник генерал Михаил Лермонтов освобождава Айтос. Заради участието и героизма си в тези битки е провъзгласен за генерал. През 1854 г. граф Толстой, още съвсем млад, е бил тук и е участвал в обсадата на Силистра. Поради ултиматума на Австро-Унгария се вдига обсадата на Силистра и хиляди български семейства бягат заедно с отстъпващите руски войски, за да се спасят от зверствата на турците. Лев Толстой вижда трагедията на бежанците и пише за впечатленията си от българите. Малко преди да умре, се подготвя да дойде отново в България, за да се срещне с Петър Дънов. Толстой много почита Дънов – иска да посети с. Ясна поляна, за да се види с толстоистите.

Зала „Толстой“ в клуб „Пушкин“. Снимка: Десислава Бонева

Александър Пушкин също е свързан с България. Някои от първите му стихотворения са посветени на българите, защото се запознал с бесарабските българи и тяхната трагедия при бягството им от родината. През 1828 г. пише стихотворението „Кърджали“, а години по-късно пише повест с едноименното заглавие, в която разказва за Индже войвода.

За Достоевски знаем – неговите прочути писма говорят за съчувствието към трагичната съдба на българския народ под турско робство. Прочетете „Писма от моя дневник“ и ще видите уважението, с което се отнася към нашия народ.

Вие сте председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, през годините ви свързваха ту с БСП, ту със СДС, но като че ли в момента сте най-често в полето на неправителствените организации. Видях в новинарските емисии, че сте присъствали на срещата на кандидат-президента на БСП Румен Радев с неправителствени и патриотични организации. Какви са очакванията ви към бъдещия президент на България?

В.В.: Както генерал Радев, така и Красимир Каракачанов имат твърде сходни позиции по въпроса за отношенията с Русия. Те казват ясно – ние обичаме Русия, но ние сме друга държава. Не сме нито русофоби, нито русофили. Говорят за братските връзки, но и че трябва да изхождаме от собствения си интерес.

Тези дни външният министър на България Даниел Митов отново направи изявление, че ние поддържаме продължаването на санкциите по отношение на Русия. Как тълкувате този жест?

В.В.: Външният министър е, общо взето, господин никой. Ако някой попита каква е популярността на министъра, тя е под нула процента. Този човек не говори от името на българския народ. Той говори от свое име или от името на някой друг. Често се вижда дисонанс между неговите думи и думите на министър-председателя Бойко Борисов. Аз съм убеден, че тази политика ще бъде преразгледана и че България ще заеме своята позиция.

През последните 20 години бяхме солидарни с всички санкции и те ни донесоха само зло, само сме губили. Санкциите срещу Либия – загубихме огромни пари, Ирак – изгубихме огромни пари, Иран – изгубихме огромни пари, Югославия – там се роди българската мафия. Това е един от гръбнаците на българската мафия. Всеки режим на санкции винаги е означавал огромни загуби за българската икономика. Санкциите са непродуктивни и непроизводителни. Те са насочени срещу интересите на други народи и срещу собствените интереси на нашия народ.

Вкусна храна, добри питиета и класна обстановка в клуб „Пушкин“. Снимка: Десислава Бонева

Можем ли да си позволим да се противопоставим на позициите на ЕС и НАТО по отношение на Русия? Би ли навредило това на България?

В.В.: Нищо не може да ни попречи да отстоим нашите интереси. Това е напълно естествено. Англия например показа какво означава съобразяване с националните интереси. Ако ЕС е тикан към политика, която противоречи на интересите на ЕС, то Англия напуска ЕС. Не трябва да проявяваме колебание и мекушавост. Не бива сляпо да следваме указанията на други страни, дори това да е Германия. Ние сме преживели две национални катастрофи, следвайки Германия. Не искаме да настъпи трета национална катастрофа.

Като бивш председател на Съюза на работодателите в България смятате ли, че санкциите, които ЕС и САЩ въведоха по отношение на Русия, пречат на българския бизнес или това с днешна дата няма особено значение, защото България е изгубила руските пазари още в началото на 90-те години?

В.В.: Загубата във всеки един момент е огромна за всеки работодател. Познавам работодатели, които уволниха 600-700 квалифицирани работници заради санкциите срещу Русия, защото някой някъде е решил, че ние подкрепяме санкциите и не трябва да изнасяме стоките си на руския пазар. Представяте ли си какво е да оставиш на улицата толкова хора? Икономиката не търпи вакуум – тези пазари са запълнени или от самите руснаци, или от Китай, Индия или друг играч на пазара. Ние сме губещите. Да не говорим за дребните производители, които бяха принудени да се откажат от руския пазар и сега връщането е много мъчително и скъпо.

Вие говорите за 90-те години в България. Аз самият съм потърпевш от тогавашните санкции срещу Русия. Като собственик на хладилния завод изнасях високотехнологична продукция, с висока принадена стойност. 40-50 хил. хладилни компресора годишно. Поради влошаването на отношенията с Русия, имаше един нещастен външен министър, който искаше да съди Русия – Стоян Ганев. Руската страна предприе ответните мерки. Пазарът за моите компресори беше затворен и с течение на годините той изтля. Нямахме сили и възможности да се борим за настаняване на пазарите в ЕС, той отдавна е разпределен между основните производители.

Без да сме осигурили нови пазари, зарязахме старите, сигурни и разработени пазари, така ли?

В.В.: Да, това е икономическата неграмотност на редица правителства. По болшевишки тип подчиняваха икономическата целесъобразност на политическите си виждания. Това доведе до катастрофа в нашата икономика.

Погледнете ни министър-председателите! Колко от тях нямат никакво образование! Много от тях никога не са работили нищо. Симеон никога не е работил. Виденов също никога не беше работил нищо. Станишев никога не е работил нищо. Борисов има съвсем различна ориентация и образование. Нито един от тях не разбира от икономика. Как можем да говорим за икономическо развитие при положение, че премиерът на съответната държава е гол и бос в икономическо отношение.

Като опитен бизнесмен смятате ли, че общите ни енергийни проекти с Русия имат бъдеще?

В.В.: Според мен това е загубено. Ако се съди по теорията на конспирациите, забраната на „Южен поток“ и „Белене“ беше с цел те да бъдат отклонени към Турция. Но това не значи, че не могат да се намерят нови пътища, нови форми и проекти, за да развиваме икономическите отношения с Русия в отделни сектори. Те могат да ни дадат глътката въздух, от която се нуждаем. Русия е необятен пазар. Нужно да се води разговор, основан не на идеологеми, омраза или любов, а на – интерес. А после интересът ще предизвика съответните сантименти.

Снимка: Десислава Бонева

В навечерието на президентската кампания какво очаквате от бъдещия президент на България като председател на голяма патриотична организация? Какво очакват патриотите в България, които хич не са малко?

В.В.: Съобразяване на държавната политика с интересите на българския народ. Не да се кланяме и да следваме политика, приета от ЕС или САЩ, и изгодна за тях. Не бива такава политика да бъде налагана на българската държава. Новият президент трябва да следва интересите на българите. Нищо повече!

"Российская газета". Всички права запазени.