30 септември2015 година. Съветът на федерацията единодушно подкрепя решението на президента Владимир Путин да изпрати в Сирия Военно-космическите сили (ВКС) на Русия за борба с „Ислямска държава“ (ИД). По информация на Министерството на отбраната в същия ден руските самолети нанасят първите удари по територията на Сирия, насочени против ИД.

„Не е тайна, че така наречената „Ислямска държава“ отдавна е обявила Русия за свой враг“, заяви Путин. Според руския държавен глава единственият ефективен способ за противодействие на тероризма е да се бориш с него, преди да е дошъл в Русия.

По молба на Асад

Намесата на Русия в сирийския конфликт, който продължава от пролетта на 2011 г., бе предшествана от официално обръщение на Башар Асад към Путин с молба за военна помощ. На руските самолети бе предоставена базата „Хмеймим“ до Латакия. По-късно руското ръководство неведнъж отбеляза, че Русия, за разлика от коалицията, оглавявана от САЩ, действа на територията на Сирия легално, координирайки действията си с ръководството на страната. Освен това в Сирия Русия си сътрудничи с Иран, Ирак и ливанската „Хизбула“.

От самото начало на операцията Путин подчерта, че Москва е отворена за сътрудничество с други страни, борещи се в Сирия против терористите. В интервю за „Русия-1“ през октомври 2015 г. той каза, че Русия, като на жест на добра воля, отрано е предупредила за началото на операцията САЩ и другите държави от западната коалиция.

Защо Русия изпрати в Сирия ВКС?

Официалната цел – борба с тероризма. Нещо повече – експертите имат и други версии относно мотивите на Москва (някои официално алтернативни, други допълващи).

1. Подкрепа за Башар Асад

През лятото и през септември 2015 г. правителствените войски в Сирия търпяха поражения, а контролирана от тях територия намаляваше. Доколкото режима на Башар Асад е един от малкото съюзници на Русия в региона на Близкия Изток (в частност, в сирийския Тартус е базирана единствената база на ВМФ на Русия на Средиземно море), разгромът на Асад би бил неизгоден за Москва.

Изтоковедът Алексей Малашенко, член на научния съвет на московския център „Карнеги“, споделя мнението, че в Сирия Русия подкрепя преди всичко Асад и смята такава поддръжка за логична. „По време на цялата операция разчитахме на Башар Асад и това не е толкова глупав подход, защото по-добре Башар, отколкото тази лудница, която в момента съществува“, каза Малашенко в ефира на „Эхо Москвы“ през март 2016 г. Под „лудница“ експертът има предвид хаоса на гражданската война, разгоряла се в Сирия през 2011 година.

2. Спасяване на сирийската държавност

Част от руските експерти смятат, че за Москва фигурата на сирийския президент не е толкова принципна, а главното за Русия е да съхрани Сирия в една или друга степен. От тази позиция са изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров, който нееднократно е заявявал, че в Сирия Русия не защитава някого персонално, а държава членка на ООН.

Както каза за „Руски дневник“ Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник от Института по изтокознание към Руската академия на науките (РАН), „рано или късно Асад ще трябва да напусне, тъй като значителна част от населението след 5 години гражданска война вече не е готова да го припознае като държавен глава, и в Русия разбират това. Основното за нас е обезпечаването на светския характер на властта при съблюдаване на нашите интереси“.

3. Укрепване на позициите на международната арена

Започвайки операцията в Сирия, Русия стана един от ключовите играчи в дипломатическото урегулиране на сирийската криза, постоянен участник в международната група за подкрепа на Сирия и един от съ-спонсорите та Женевския мирен процес. Според редица експерти това позволи да се разчупи тенденцията на изолацията на Русия.

„Тук работи дипломатическата задача – преодоляване на изолацията на Русия, която възникна след Крим, Донбас и „Боинга“, каза в интервю за Colta.ru през октомври 2015 г. Александър Баунов, главен редактор на сайта на московския център „Карнеги“. „Това е желание да се помирим със Запада, но не като пропълзим на колене, а предявявайки своите желания и независимост“.

Кого бомбардира Русия в Сирия?

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър още в първия ден на руската операция нарече стратегията на Русия в Сирия грешна и отбеляза, че Русия атакува не само ИД, но и опозицията. „Русия се противопоставя на всеки, който воюва с Асад“. По-късно западните политици неведнъж призоваваха Русия да се откаже от удари по умерената опозиция. Русия, от своя страна, критикува САЩ и техните съюзници,че се заиграват с бойците на „Джебхат ан-Нусра“, призната за забранена организация от ООН, но широко сътрудничеща си със сирийската опозиция.

За година сирийската операция на Русия неведнъж е обвинявана за гибелта на мирни жители. Организации като Amnesty International в своя декемврийски доклад обвиниха Русия в нарушаване на международното хуманитарно право. Според версията на Amnesty International Русия е нанасяла удари по зони, където има граждански обекти, с използване на неуправляеми ракети, което е довело до цивилни жертви. Министерството на отбраната на Русия опроверга обвиненията и подчерта, че не нанася удари по граждански обекти.

„Разгърната е много широка информационна кампания, която показва ролята на Русия не като борец срещу тероризма, а като тази сила, която нанася удари по мирното население“, каза за „Руски дневник“ арабистът и професор в РГГУ Григорий Косач. Косач смята, че въвличането на Русия в скандали, свързани с гибелта на мирни жители, е сериозно уронване на авторитета на Русия.

Руската операция в показатели и цифри

  • В Сирия Русия използва различни видове войски – на първо място ВКС, от чиито състав беше сформирана авиационна група, базирана в „Хмеймим“. За охрана на базата се използват подразделения на морските пехотинци от 7-а дивизия на Черноморския флот. За прикритие беше разгърната система за ПВО, в която след инцидента със сваления от Турция самолет бяха включени комплекси С-400. В разминирането на Палмира взеха участие руските инженерни войски.
     
  • В числото на авиационната техника Русия е използвала в Сирия за 12 месеца изтребители Су-30СМ, бомбардировачи Су-34 и Су-24М, щурмоваци Су-25, хеликоптери Ми-8 и Ми-24П. Освен това Русия нанесе удари с използване на стратегическите бомбардировачи Ту-22ВЗ, Ту-95МС и Ту-160, ракетни кораби на Каспийския флот и подводници на Черноморския флот.
     
  • Оценка на руските разходи за проведените военни операции в Сирия (официални данни не са оповестени). По смети на РБК през есента на 2015 г. Русия е похарчила за сирийската операция около $2,5 млн. на ден. Британският аналитичен център IHS Jane’s дава по-широк диапазон – от $2,3 до $4 млн. на ден. И двете оценки са направени преди извеждането на част от бойните самолети през март 2016 година.
     
  • На 10 май 2016 г. Владимир Путин заяви, че от началото на операцията в Сирия руските ВКС са направили повече от 10 000 бойни полета и са поразили повече от 30 000 цели, включително 200 обекта, свързани с добива и преработката на нефт. По-нови общи данни Министерството на отбраната на Русия не предоставя. По оценки на военния експерт Владимир Евсеев, заместник-шеф на Института на страните от ОНД, общият брой на бойните полети до обявяването на примирието на 10 септември може да е около 13 000.
     
  • До момента на написването на този текст Русия е признала официално за гибелта на 19 свои граждани по време на военни операции в Сирия, като голяма част от тях са военнослужещи (двама са сътрудници на Центъра за примирие на вражеските сили). Трима не са бойни загуби, а останалите са загубили живота си в бой.

Създаването на диалог е поражение за терористите

Ирина Звягелска, професор от МГИМО и старши научен сътрудник в Института по изтокознание към РАН, смята, че руската операция укрепва позициите на Асад и неговата армия и подтиква международната общност към преговори.

„Руската намеса помогна да се измени балансът на силите и именно благодарение на това беше открит пътят на преговорите“, каза Звягелска за „Руски дневник“. „Преговорите вървят тежко, но само след руската намеса те станаха принципно възможни“.

Освен това Звягелска отбелязва, че включването на Русия в сирийския конфликт е показало, че Русия и САЩ, независимо от сложните взаимоотношения, могат да си сътрудничат и да изработват общо тълкуване на ситуацията при обсъждане на принципни въпроси. Пример за това е Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, разработена с активното участие на двете държави и предвиждаща всеобхватно мирно регулиране. Още едно постижение, според експертите, е, че Русия успя да предотврати насилственото сваляне на сирийския режим, което можеше да хвърли страната в хаос, както това се случи в Либия.

Със Звягелска е съгласен арабистът Леонид Исаев, старши преподавател в катедрата по политология към Висшата школа по икономика. Той посочва един позитивен междинен резултат от руската операция: „В днешния ден вече не става дума за блицкриг на ИД на територията на Сирия, също и в Ирак. По-скоро става дума, че ИД се опитва да задържи завзетите от нея територии“.

Основни етапи на руската операция в Сирия

30 септември 2015 г. Съветът на федерацията даде на руския президент Путин разрешение за използване на ВКС на Русия в Сирия с цел помощ за Башар Асад. В този ден бяха нанесени първите удари по територии в Сирия (според съобщение на Министерството на отбраната на Русия по территории, контролирани от „Ислямска държава“). Снимка: Дмитрий Виноградов / РИА „Новости“

30 септември 2015 г. Съветът на федерацията даде на руския президент Путин разрешение за използване на ВКС на Русия в Сирия с цел помощ за Башар Асад. В този ден бяха нанесени първите удари по територии в Сирия (според съобщение на Министерството на отбраната на Русия по территории, контролирани от „Ислямска държава“).

31 октомври 2015 г. над Синайския полуостров беше свален рускияя Боинг А321, летящ от Шарам-ел-Шейх за Санкт Петербург. Загинаха 224 души, отговорност за терористичния акт пое „Ислямска държава“. Снимка: AP

31 октомври 2015 г. над Синайския полуостров беше свален рускияя Боинг А321, летящ от Шарам-ел-Шейх за Санкт Петербург. Загинаха 224 души, отговорност за терористичния акт пое „Ислямска държава“.

На 14 ноември 2015 г. се проведе второто заседание на Международната група за подкрепа на Сирия (МГПС) във Виена, обединяваща представители на 17 държави, ООН, ЕС и Лигата на арабските държави. Усилията на МГПС позволи да се реанимира Женевският процес за преговори между сирийския режим и опозицията. Снимка: Reuters

На 14 ноември 2015 г. се проведе второто заседание на Международната група за подкрепа на Сирия (МГПС) във Виена, обединяваща представители на 17 държави, ООН, ЕС и Лигата на арабските държави. Усилията на МГПС позволи да се реанимира Женевският процес за преговори между сирийския режим и опозицията.

На 24 ноември 2015 г. турските ВВС свалиха руския бомбардировач Су-24 в района на турско-сирийската граница; загинаха двама руски пилоти. До 27 юни 2016 г., когато президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отправи официално извинение към Путин, отношенията между двете държави бяха крайно изострени и хладни. Снимка: Reuters

На 24 ноември 2015 г. турските ВВС свалиха руския бомбардировач Су-24 в района на турско-сирийската граница; загинаха двама руски пилоти. До 27 юни 2016 г., когато президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган отправи официално извинение към Путин, отношенията между двете държави бяха крайно изострени и хладни.

На 27 февруари 2016 г. влезе в сила примирието между войските на Асад и опозицията, постигнато в рамките на Женевския мирен процес, с участието на Русия. След закрепването на примирието, съгласно резолюцията на СБ на ООН №2254, в Сирия трябва да бъде приета нова конституция и да се проведат свободни избори. Снимка: Reuters

На 27 февруари 2016 г. влезе в сила примирието между войските на Асад и опозицията, постигнато в рамките на Женевския мирен процес, с участието на Русия. След закрепването на примирието, съгласно резолюцията на СБ на ООН №2254, в Сирия трябва да бъде приета нова конституция и да се проведат свободни избори.

На 14 март 2016 г. президентът Путин нареди да започне извеждане на „основните части“ от военната групировка на Русия в Сирия, като констатира, че „като цяло тяхната задача е изпълнена“. Както отбеляза „КоммерсантЪ“, след това числеността на руските войски се съкрати, като от 70 самолета в базата Хмеймим останаха 40. Въпреки това руската операция продължи. Снимка: ТАСС

На 14 март 2016 г. президентът Путин нареди да започне извеждане на „основните части“ от военната групировка на Русия в Сирия, като констатира, че „като цяло тяхната задача е изпълнена“. Както отбеляза „КоммерсантЪ“, след това числеността на руските войски се съкрати, като от 70 самолета в базата Хмеймим останаха 40. Въпреки това руската операция продължи.

На 27 март 2016 г., с подкрепата на руските ВКС, сирийската армия освободи от бойците на ИД Палмира, намираща се под контрола на терористите от май 2015 година. По разпореждане на руските власти започна разминиране на Палмира с помощта на руски сапьори, а за възстановяването на културните паметници помагаха специалисти от „Ермитажа“. Снимка: ТАСС

На 27 март 2016 г., с подкрепата на руските ВКС, сирийската армия освободи от бойците на ИД Палмира, намираща се под контрола на терористите от май 2015 година. По разпореждане на руските власти започна разминиране на Палмира с помощта на руски сапьори, а за възстановяването на културните паметници помагаха специалисти от „Ермитажа“.

В края на юли 2016 г. примирието се провали и ожесточените боеве продължиха около важния за Сирия град Алепо. На 27 юли Русия, съвместно с правителството на Асад, обяви началото на хуманитарна помощ в Алепо. Според съобщение на руското министерство на отбраната Русия е доставила в Алепо повече от 50 тона хуманитарна помощ. Снимка: ТАСС

В края на юли 2016 г. примирието се провали и ожесточените боеве продължиха около важния за Сирия град Алепо. На 27 юли Русия, съвместно с правителството на Асад, обяви началото на хуманитарна помощ в Алепо. Според съобщение на руското министерство на отбраната Русия е доставила в Алепо повече от 50 тона хуманитарна помощ.

На 9 септември 2016 г. министърът на външните работи на русия Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Джим Кери обявиха постигнатото споразумение за примирие, в това число и в Алепо, както и реанимирането на политическия процес. Снимка: Reuters

На 9 септември 2016 г. министърът на външните работи на русия Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Джим Кери обявиха постигнатото споразумение за примирие, в това число и в Алепо, както и реанимирането на политическия процес.

Надеждите от септемврийското споразумение между Кери и Лавров не се оправдаха. След инцидентите с бомбардировките на американската авиация над сирийските войски в Дейр-ез-Зор (17 септември) и атаките срещу хуманитарния конвой на ООН, за които САЩ обвиняват Асад и Русия (19 септември), ситуацията бързо се влоши и бойните сблъсъци между режима и опозицията се възобновиха. Снимка: Reuters

Надеждите от септемврийското споразумение между Кери и Лавров не се оправдаха. След инцидентите с бомбардировките на американската авиация над сирийските войски в Дейр-ез-Зор (17 септември) и атаките срещу хуманитарния конвой на ООН, за които САЩ обвиняват Асад и Русия (19 септември), ситуацията бързо се влоши и бойните сблъсъци между режима и опозицията се възобновиха.

 
1/10
 

Затъване в конфликта, сложност на мирния процес

От друга страна експертите отбелязват, че, въвличайки се в сирийския конфликт, практически на страната на Башар Асад, Русия се сблъсква със сериозни проблеми. „Ние и до момента сме страна в конфликта, а не модератор“, казва Леонид Исаев. Според него Русия в момента няма контакти със сирийската опозиция, което я лишава от възможността да бъде ефективен посредник. Такова едностранно въвличане е опасно, подкопава доверието на опозицията и усложнява миротворческата дейност на Русия.

Освен това Русия, както и САЩ, има желание да започне пълномащабно мирно урегулиране на сирийската криза на двустранна основа. „Всички страни в конфликта се държат по своему и не може да се каже, че Русия и САЩ държат под контрол своите партньори“, казва Ирина Звягелска. „Това е достатъчно широка сфера, където ние и САЩ можем да променим много малко“.

„Руско-американските договорености ще сработят само тогава, когато и за нас, и за американците изпълнението на Женевското споразумение стане приоритет над съюзническите задължения“, казва Исаев. „Смятам, че след известно време ще се върнем на масата за преговори“.