Калфин: Русия трябва да е партньор и приятел на България и Европа

Президентът представлява държавата в международните отношения. Ако бъдете избран, какво от политиката на предшествениците си бихте запазили и какво бихте променили?

Ивайло Калфин: Не е добре всеки нов президент и всяка нова институция да започва всичко отначало. Всичко, което е създадено като полезна инициатива, бих продължил. Такива са "Българската Коледа", такива са инициативите, свързани с доброволния труд и "Съхранете българското", такава е инициативата на президента [Росен] Плевнелиев, свързана с насърчаване на тези, които работят в сектора на IT.

Кои са най-силните поддръжници на България в международната политика, къде бихте търсили партньорства, ако станете президент?

И.К.: В международната политика най-важно е България да има авторитет. Ние сме в две общности, каквито са ЕС и НАТО. Но авторитетът на държавата се дава не за това къде членуваме, а с какво страната ни тежи в международните отношения. Което означава, че България трябва да активизира значително позицията и политиката си в регионите около нас. Единият е Западните Балкани, другият – Черно море и черноморските страни. Наша е ролята и наша е задачата в организациите, в които членуваме, да предлагаме инициативи и да отстояваме политики, които да създават спокойствие, предвидимост и сигурност в региона, в който живеем.

Има ли нужда от промяна на досегашния политически курс на България спрямо Русия?

И.К.: Ние изпращаме много объркани сигнали във външната политика, включително и по отношение на Русия. Докато премиерът казва, че санкциите ни вредят, посланикът в Брюксел гласува за продължаване на санкциите. Един път не искаме "Южен поток", втори път искаме да се възобновят разговорите. Един път спираме ядрената централа "Белене", друг път казваме – сега ще видим какво можем да запазим от този проект. Много е важно ние да имаме трайна и постоянна политика. Тази политика, разбира се, се основава на ценностите, които изповядва и ЕС, и Северноатлантическото сътрудничество; но в същото време България би трябвало да поддържа политика на приятелство и стратегическо партньорство с Русия. Това е важно не само за нас, това е важно за Европа.

Какво смятате за санкциите по отношение на Русия – правилен ход ли са, трябва ли да бъдат прекратени и кога?

И.К.: По принцип санкциите в международната политика са патология. Никога санкции не са повлиявали положително на политически процеси. Обикновено те носят след себе си много корупция, контрабанда и общо взето захранват подземния бизнес. Имаме опита с ембаргова страна до нас, когато ембаргото беше върху Югославия, и знаем от първа ръка какво се случва. Така че санкциите, свързани с ембарго, за мен са изключително непродуктивни.

Какви са заплахите пред България в 21 век? Може ли Русия да бъде стратегически партньор на България в това бъдеще?

И.К.: Да, Русия трябва да бъде стратегически партньор не само на България, но и на Европа, а включително и на Северноатлантическия пакт. Ние трябва да търсим стабилност, сигурност, взаимно доверие и продължаване на тези усилия, които досега са полагани на дипломатическото поле за изграждане на доверени отношения и липса на конфронтация и дразнители в двустранните отношения.

Един от най-болните въпроси на деня е отношението към мигрантите. Какво, според вас, е най-правилното краткосрочно и най-правилното дългосрочно решение? Русия като световен лидер по прием на мигранти след САЩ може ли с нещо да бъде полезна на България със своя опит в интеграцията на мигранти?

И.К.: Проблемът с мигрантите е проблем на международните отношения. Трайното решаване на проблема с мигрантите е свързано със стабилността на страните, от които те идват, и тяхното положително развитие. България е потърпевша. След войната в Сирия вратата се отвори много широко и през нея започнаха да минават мигранти от различни страни. В България около 80% от хората, които минават през вратата, не са нито от Сирия, нито от Ирак. Така че тук да говорим за интеграция надали е най-уместното, защото това са хора, които търсят други страни в Европа и трайно установяване в тях и нямат намерение да се интегрират в България, което означава да учат езика, да започнат работа, да плащат данъци и т.н.

Опитът на Русия безспорно е важен, както и на всички други страни, които приемат мигранти. Но тогава, когато говорим за войната в Сирия, мисля, че и Русия, и САЩ трябва да проявят много по-голяма солидарност към усилията на Европа да осигури подслон на хората, които бягат от войната. Русия и САЩ са едни от важните участници, от които зависи умиротворяването на ситуацията в Сирия.

Като върховен главнокомандващ на българската армия, българският президент има тежката дума за отбраната на страната, заедно с министър-председателя. Смятате ли, че българската армия е в добра кондиция, има ли нужда от промени и какви? Какво мислите за евентуален сблъсък между Русия и НАТО в региона и евентуално участие на България в конфликта?

И.К.: Моето мнение е, че Българската армия има нужда от по-високи стимули за личния състав и по-добра комплектация и въоръжаване на бойните подразделения. Това, което е изключително важно, е не просто да се отдели по-голям бюджет, а този бюджет да отива към такива разходи, които да повишават боеспособността на Българската армия. Българската армия се занимава със защитата на страната, с отбраната, не с агресия. Аз даже не искам да помислям за евентуален сблъсък между Русия и НАТО в региона. От това няма интерес нито една страна и точно затова България трябва да търси всички други канали, основно дипломатически, така че да произвежда стабилност в региона, а не да подрънкваме с оръжия.

Най-важният проблем в България, преди мигрантите и армията, обаче е бедността. По данни на Евростат около 1/5 от българите са изложени на риск да изпаднат в бедност. Какво решение може да предложи държавният глава на тази вътрешна заплаха за националната сигурност? Може ли икономическото възраждане на България да способства за нормализация на икономическите отношения с Русия?

И.К.: Бедността си има своя профил в България – бедни са самотните възрастни хора, бедни са безработните, бедни са младите семейства, които имат повече деца. Държавната политика трябва да се насочи ефективно към тези сектори. Един от начините е да се ликвидира неграмотността и да се даде по-добра възможност на българските граждани да работят и да издържат семействата си. Това значи значителни реформи в образованието, така че да не отпадат деца, да се подготвят за започване на работа и дуалното образование или професионалното обучение е стъпка в тази посока. Но изключително важно е, още преди формалното образование, още от двегодишна възраст, примерно, децата да имат възможност безплатно да получават грижа, услуга от държавата, така че да започне тяхната подготовка, социализация, изучаване на българския език още далече, преди да тръгнат на училище.

Разбира се, темите, свързани с доходите, минават през доходите за работещите, като и работещите бедни не са малко, но и особено с преизчисляване на пенсиите на възрастните. Последното преизчисляване беше правено 2008 година. Оттогава много се е изкривила справедливостта в пенсионното обслужване. Така че много е важно държавата да помисли като приоритет за попълване на пенсионната система, за да могат да се увеличат пенсиите на възрастните хора. Това има определено положителен икономически ефект.

Нормализацията на икономическите отношения с Русия е тема, която е част, може би, от икономическата политика, въпреки че надали е основната тема в борбата с бедността. Безспорно възстановяването на икономическите отношения с Русия би било много полезно и голям плюс за българската икономика. 

Каракачанов: С Русия трябва да развиваме равноправни отношения

"Российская газета". Всички права запазени.