Сложно партньорство: може ли Русия да се откаже от сътрудничеството с Асад?

11 април 2017 г. Олег Егоров
След химическата атака в Сирия и последвалия удар на САЩ по сирийските военни, западните страни и някои държави от Близкия Изток отправят призиви към Русия да спре да подкрепя президента на Сирия Башар Асад. Руски експерти смятат, че Москва би се отказала от поддръжката си към Асад само в краен случай.
A Syrian army soldier stands guard as a poster depicting Syria's President Bashar al-Assad
Снимка: Reuters

Ситуацията около Сирия отново се нагорещи. След химическата атака в провинция Идлиб на 4 април, за която САЩ и други стани от Запада обвиняват правителството на Башар Асад (сирийските власти и Москва отричат режимът да има вина), по света плъзна нова вълна от изявления на западни дипломати, че Асад трябва да си замине – и обвинения по адрес на Русия, че подкрепя неговия режим.

Например представителят на САЩ в ООН Ники Хейли подчерта, че Асад не може да бъде част от евентуално бъдещо политическо решение на кризата в Сирия, а държавният секретар Рекс Тилърсън, в навечерието на посещението си в Русия на 10 април, хвърли част от отговорността за сирийското кръвопролитие върху Русия: "Руснаците от известно време играят ролята на прикритие за поведението на Башар Асад".

В същото време според Ники Хейли страните от Запада обмислят евентуални нови санкции срещу Русия заради подкрепата ѝ към Асад. За момента Западът и съюзниците му в региона се ограничават с призиви към Москва да спре да подкрепя Асад – по информации в медиите именно такъв вариант е предложил Тилърсън по време на преговорите си в Москва. Но доколко реалистичен е той?

Официалната позиция

Москва по традиция е предпазлива в изказванията си за Сирия, като подчертава, че подкрепя законната власт в арабската страна, а не държи на конкретни личности – било то Асад или някой друг. Така на 6 април говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в коментар на химическата атака в Идлиб каза, че подкрепата на Русия за Асад не е безусловна. В същото време той отбеляза, че Русия и Дамаск "напълно се подкрепят взаимно".

На фона на острите критики срещу режима на Асад от страна на Запада и редица страни от региона (Турция, Израел, арабските държави от Персийския залив), Русия и Иран се застъпват за него. Президентите на двете страни Владимир Путин и Хасан Рухани определиха като недопустими "агресивните действия на САЩ срещу една суверенна държава", визирайки ракетната атака на САЩ по базата на сирийските ВВС в Сирия.

"Позицията на Кремъл е следната: съдбата на Асад трябва да реши сирийският народ, а не Доналд Тръмп", каза пред "Руски дневник" Виктор Надеин-Раевски, старши научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. Според него Русия няма да промени гледната си точка за сирийския конфликт и ще продължи да се опитва да приведе под общ знаменател режима и опозицията на преговорите в Женева и Астана – макар че след изострянето напоследък това ще е много трудно.

Проблемите с Асад

Влиянието на Русия върху Дамаск, независимо колко важна е военната подкрепа на руските ВКС, съвсем не е безгранично, напомня професорът от катедрата за Съвременен Изток в Руския държавен хуманитарен университет Григорий Косач. "Асад никога не е бил пешка в ръцете на Русия; неговите действия, постъпки, изявления често противоречат на официалната гледна точка на Руската федерация", смята експертът. Например Асад неведнъж е казвал, че политическото урегулиране и реформите трябва да бъдат предшествани от "пълна победа над терористите", докато Русия е за незабавно стартиране на политическия процес.

В същото време на Москва не ѝ е лесно да влияе на Дамаск, отбелязва Григорий Косач: Асад е основният ѝ партньор в Сирия. "Отказът от подкрепа за Асад може да доведе до ситуация, в която Русия да изгуби всичко, постигнато в Сирия, тъй като тя няма отношения с опозицията и възможностите за развиване на контакти са много ограничени", казва Косач. Русия на практика няма пространство за маневри в отношенията си с Асад, отбелязва експертът.

Граница на подкрепата

В същото време експертите предполагат, че партньорството с Дамаск си има граници – Русия едва ли ще се реши на директен военен конфликт със САЩ в името на защитата на сирийския режим. В коментар на въпроса защо Русия не се е опитала да свали ракетите "Томахок", с които САЩ удариха въздушните бази на сирийските ВВС в провинция Хомс на 7 април, близък до Министерството на отбраната източник на "КоммерсантЪ" каза: "Руските системи за ПВО в Сирия преди всичко защитават руската военна инфраструктура; не сме имали за задача да пазим цялото небе на Сирия".

Русия няма задължение да брани режима на Асад, напомня и политологът Алексей Арбатов в разговор с радио "КоммерсантЪ FM".

Григорий Косач също смята, че Русия няма да тръгне на война със САЩ в името на защитата на сирийския президент. "Ако конфронтацията се развие дотам, че възникне опасност от пряк сблъсък, то Русия естествено ще трябва да намери друг вариант за решаване на сирийския проблем", казва той. От друга страна, според Косачов, ситуацията все още е далеч от избора "или отказ от Асад, или война", затова в близко бъдеще Русия със сигурност няма да промени политиката си.

Публикуването на цели текстове или части от тях от сайта "Руски дневник" се разрешава единствено при цитиране на източника - "Руски дневник".
+
Like us on Facebook