Как руснаците оцеляват в екстремните полярни условия

Г. Капосов / РИА "Новости"/RIA Novosti
"Събота, 13 септември. Видях един самолет, остават ми 220 бисквитки".

Сънна апнея, вечни ледове и никакво отопление на температура от -80°С – звучи като смъртна присъда. Всъщност не е така. Понякога човек може да оцелее дори при нечовешки условия.

Нощ, която трае 133 денонощия и никакво лято – това не са мемове, оплакващи началото на септември. Русия има пет станции на Антарктида. "Восток" е единствената от тях, която е на континента, и там условията са най-тежки. Разположена е върху леден къс на Южния полюс над древно езеро на име Восток. Девет месеца в годината станцията е изолирана от останалия свят: температурите падат до -60-80°С, а станцията е недостъпна дори за самолетите, които замръзват в момента, в който кацнат на земята.

Първото нещо, с което човек трябва да се справи тук, е височинната болест. Във въздуха има малко кислород, също като на връх Елбрус. Различните хора проявяват различни симптоми: от депресия до неволно сълзене, световъртеж и сънна апнея.

"Обикновено през първия месец на "Восток" хората отслабват с 5-10 кг. Видях как на един мъж му прилоша пет минути, след като пристигна. Ако не го бяхме евакуирали веднага, щеше да умре до дни от хипоксия, причинена от белодробен оток", спомня си Сергей Бушманов от експедицията на Антарктида. Колкото и странно да звучи, цялата континентална част на Антарктида мирише на "карамелена ванилия". Този едва доловим аромат може да се усети при температура под -82°С.

Доставка на товар на станцията

Филмовият режисьор Екатерина Ерьоменко е прекарала един месец на станцията: през цялото време е имала чувството, че диша под вода. "Бях изненадана от пещерите под снега, в които живеят хората. Снегът задържа топлината, но живееш като в подводница. Стаите са много малки и в тях не прониква дневна светлина. За да излезеш, трябва да се облечеш много топло. Слагах си крем, после маска на лицето, увивах се в топли дрехи. Само обличането ми отнемаше половин час", спомня си тя.

Това е ежедневната рутина при нормални условия. Понякога обаче има и извънредни ситуации...

Шест месеца на Антарктида без ток или отопление

През 1982 г., в самото начало на зимната смяна на експедицията на "Восток", късо съединение извежда от строя основната дизелова електроцентрала там. Пожарогасителят не сработва при ниските температури, а гасенето на пожара със сняг не е вариант, тъй като хората нямат противогази. Загива един човек, а други 20 остават на "Восток" без ток и отопление. Научното оборудване, акумулаторите и печката не работят. Може да замръзне не само храната: изследователите топят вода за пиене от снега с помощта на електрически уред.

За щастие някой си спомня, че на една сондажна машина има дизелов генератор, който е бракуван. Завличат го в жилищното отделение и след няколко часа ремонт уредът е съживен. Генераторът захранва радиостанцията и комуникацията с Москва е възстановена. Изследователите обаче решават да останат на станцията.

Една печка не стига, така че си правят още пет от газови цилиндри. Температурата край печката се вдига до 25-30°С, но само два метра по-далеч пада до нулата, а на малко по-голямо разстояние и до под нулата.

За да имат поне някаква светлина в безкрайната полярна нощ, изследователите започват да си правят свещи: все пак геофизиците винаги разполагат със запас от парафин и азбестово въже.

Огняр на пустинен остров

Хора са се губили и отвъд Полярния кръг. През 1942 г., по време на Втората световна война, германски крайцер потапя руски ледоразбивач по транспортния маршрут в Северно море. От 104-имата души на борда, само 33-годишният огняр Павел Вавилов оцелява и не е пленен. Като по чудо той успява да изплава с помощта на дънер от гигантския кратер, оставен от потъналия кораб.

Ледоразбивачът

След това огнярят се качва на спасителната лодка, на която оцелелите са се измъкнали от кораба, преди да бъдат пленени от германците, и гребе две мили до най-близкия остров Белуха (разположен отвъд Полярния кръг). "Видях във водата да плава някакъв вързоп. В него имаше одеяло, ботуши и шапка. После видях на повърхността да се носи един куфар: там имаше цигари "Звездочка" и кибрит", разказва Вавилов пред журналистите след инцидента. "После взех един спален чувал. Намерих и плаващи чували с брашно. <...>. Огледах се и видях едно куче да седи върху преобърната лодка. Взех кучето със себе си. Козината му бе опърлена и трепереше, горкото. Беше по-скоро мъртво, отколкото живо".

По подобен начин Вавилов се сдобива с револвер, брадва, дъски и буре с бисквити. Чувалът с брашно всъщност се оказва пълен с трици. Само с това разполага за ядене. "Сложих малко трици и накиснах бисквитите в кофа, смесих ги и ги сварих. Събирах сладка вода, когато валеше, като я гребях с ръце от дупките между камъните и я слагах в кофата. Една кофа ми стигаше за 3-4 дни. Кучето не ядеше нищо – само пиеше по малко вода", спомня си Вавилов.

Той си води дневник и записва всеки от 34-те дни, прекарани на острова. "Събота, 13 септември. Видях един самолет, остават ми 220 бисквити". Въпреки че край кораба минават не един или два самолета и кораба, изтича доста време, преди да забележат човека на острова заради вълните. Когато най-накрая го виждат, самолетът, който идва да го спаси, не може да кацне върху водата заради вълните. На острова пускат торба, пълна с кондензирано мляко, сухо месо, какао, хляб, лекарства и писмо, в което молят Вавилов да почака още малко, докато времето се оправи.

На 28 септември, когато е спасен, Василов пише само една дума в дневника си: "Вдигнат".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.