Носталгия по Русия от 2000 година

Владивосток преди реновацията от 2012 г.

Владивосток преди реновацията от 2012 г.

Сергей Суботин / РИА "Новости"
Малко страни през последното десетилетие са се променили толкова, колкото Русия. Докато промените са предимно положителни, времето след годините на Борис Елцин, когато страната се намира в преходен период, има своя чар.

Първото нещо, което забелязах през първия си ден в Русия преди близо 14 години, бе фактът, че московчани избягваха контакта с очи. Независимо дали даваха напътствия на непознати или се возеха в метрото, никой никого не гледаше в очите.

Прехвърляме се в лятото на 2016 г. – главният изход на метростанция "Спортивная"до Новодевическия манастир е в ремонт. Като човек, който има навика да се губи, се отклоних от главната пътека и неохотно помолих една жена на средна възраст да ме упъти. Тя ми се усмихна, след което започна да ми обяснява пътя, докато не разбра, че никога няма да го намеря, и ме придружи за няколко минути, докато не хванах правилната посока. Наистина бях попаднал в друга епоха, в която подозрителната и недружелюбна Москва бе позволила на хората да мислят по нов начин.

Москва и цялата Русия са коренно различни спрямо познатото от миналото десетилетие. Сериозно се съмнявам дали страната е имала такъв "проблясък" дори в най-добрите дни на Съветския съюз. По-високият стандарт на живот, възстановените сгради и паркове и общото чувство за сигурност определено правят Русия по-добра страна, отколкото беше преди 10 години, но авантюристът в мен изпита дълбока носталгия по старите дни.

През първите години на 21 век страната беше в преходен период. Нестабилността от годините на управление на Борис Елцин беше в миналото, но последиците от това време (както и от последните дни на СССР) бяха видими.

Бяха въведени няколко нови закона, но малцина ги разбираха. Веднъж от железопътната полиция на Комсомолск на Амур ми казаха, че моята виза е валидна само за Сахалин. И това беше през 2003 година! Опитвах се да им обясня, че Съветският съюз вече не съществува и че, щом съм следвал регистрационните процедури, значи имам право да пътувам почти навсякъде в Русия с руската си виза. Старши полицейският служител тогава каза с усмивка, че ще ме пуснат "само този път". Той знаеше, че познавам новите правила по-добре от собствения му екип.

Уличната престъпност беше преобладаваща, а тийнейджърските банди обикаляха главните пътища на много градове. Макар че бях ограбен само веднъж, при това от банда имигранти от Азербайджан, които скоро след това бяха арестувани, аз усъвършенствах уменията си за оцеляване в онези дни. Да бъдеш индиец в руския Далечен изток означаваше да бъдеш забелязан отдалече.

Имаше един конкретен инцидент в сибирския град Новосибирск, който малко ме обезпокои. След три забавни дни в града, отидох на клуб с приятелите си. Когато излязохме от заведението, видяхме няколко едри млади мъже, които седяха на пейка. Ясно усетих погледа на един от тях и се опитах да мина тихо зад него, но той леко ме потупа. И така, аз и приятелите ми мислехме, че това може да прерасне в уличен бой. Когато го погледнах, младежът каза с безупречен английски: "Обувката Ви е развързана". Усмихнах му се и му благодарих, а той отговори с намасте! Това изглеждаше напълно сюрреалистично!

Това бяха дните преди туристическата еуфория по Гоа, а повечето хора мислеха Индия за страната, която бяха виждали в старите хинди филми. Чувствах се като пионер, когато пътувах във Владивосток, Хабаровск, Камчатка и сибирските земи. Имах чудесната възможност да стана неофициален младежки посланик за Индия и да си създам добро впечатление за страната.

Като бомбаец, превърнал се в далекоизточен руснак, преди десетилетие открих, че Москва е смущаващо място. Разказваха се различни истории за нападения на скинари и полицейски проверки на документи на всички очевидни чужденци. За щастие нито веднъж не ми се случи подобен инцидент. Моите приятели от Сахалин бяха отровили мислите ми с впечатленията си за столицата.

Десетилетие по-късно Москва стана мой втори дом. Това е място, което може да се мери с някои от най-големите градове в света. По едно време местните и екскурзоводите съветваха хората да избягват метрото след 22:00 часа. Просто е невероятно колко много неща са се променили. След летен вечерен концерт в Ботаническата градина на "Проспект Мира" взех метрото точно преди да затвори – в 1 часа след полунощ, и се зарадвах да видя толкова много млади и весели хора, които се прибираха у дома. Хората бяха склонни да се сприятеляват, а не да си създават проблеми. Санкт Петербург и по-малките градове в цялата страна са дори по-безопасни.

Да, въпреки носталгията, която чувствам към 2000 г., абсолютно благодарен съм за прекрасните промени, които видях в Русия през последното десетилетие и половина.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.