Радиацията от Карачай е над два пъти повече от радиацията, изпусната в околната среда след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 година.
Legion MediaЗа жалост езерото Карачай едва ли е идеалното място за отмор или слънчеви бани. През 1990-те, ако човек постоял на бреговете му за около час, можело да се изложи на радиация от 600 рентгена – което означава сигурна смърт.
Езерото се намира в Челябинска област в Южен Урал и е известно от XVIII век. То често пресъхвало през годините с малко валежи и понякога изчезвало от картите.
От 1951 г. близкото Производственото обединение (ПО) "Маяк" – една от най-големите ядрени мощности в СССР, започва да изхвърля радиоактивни отпадъци в Карачай и езерото е прекръстено на воден резервоар В-9.
Челябинска област, Русия. 26 ноември 2015 г. Работници изолират езерото Карачай.
Донат Сорокин/TASSВ продължение на дълги години във водите на Карачай се изхвърлят радиоактивни отпадъци – езерото е с площ по-малко от 1 кв. км и се смята, че седиментите по дъното му се състоят изцяло от радиоактивни отпадъци с дълбочина около 3,4 м.
През 1960-те настъпва суша, която пресушава някои части от езерото и излага радиоактивните изотопи цезий 137 и стронций 90 на слънцето. През 1967 г. районът е пометен от силни ветрове, които разнасят опасния прах на територия от около 2700 кв. км и излагат на опасност хиляди човешки животи.
Това принуждава властите да предприемат мерки и най-накрая е решено Карачай да бъде "погребано" в "саркофаг" от чакъл и огромни плочи бетон.
Процесът отнема над 40 години и е завършен чак на 26 ноември 2015 година.
През годините в езерото се натрупват толкова много опасни утайки, че водата му излъчва 120 млн.Ки – над два пъти повече от радиацията, изпусната в околната среда след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 година.
Челябинска област, Русия. 26 ноември 2015 г. Работа по изолирането на езерото Карачай.
Донат Сорокин/TASSЕзерото ще продължи да съществува като място за изхвърляне на ядрени отпадъци още стотици, дори хиляди години. Според изследователите е по-безопасно радиоактивните отпадъци в Карачай да се оставят там, където са, отколкото да се правят опити да бъдат преместени.
Работата на радиолозите обаче в никакъв случай не е приключена. Според съветника на генералния директор на ПО "Маяк" Юрий Мокров, нито Русия, нито която и да е друга страна, няма достатъчно опит в поддръжката на опасно място като резервоар В-9. Ето защо езерото Карачай ще продължи да бъде непрекъснато и близко наблюдавано още дълги години.
Сред традиционните методи за това са следене на гама радиацията, концентрацията във въздуха и радионуклеидния разпад близо до водния резервоар.
Голямо внимание се обръща и на геодезичните явления в различните сезони.
Към езерото ще бъдат добавяни нови плътни слоеве чакъл и почва. В бъдеще територията ще бъде покрита с трева и храсти. Не се позволява саденето на дървета, тъй като корените им може да увредят бетонните плочи.
Въпреки нужните години на наблюдение експертите твърдят, че мястото е безопасно – дори и торнадо не може да разбуни това ядрено гърне.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си