Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В много съветски апартаменти по-възрастните членове на семейството често съветват по-младите: "Пийте чай от гъби, добър е за здравето". В кухнята или на перваза на прозореца често може да се види бурканче със слузеста, кафява течност. Комбуча ("гъбен чай") е смес от бактерии и дрожди, плаващи в подсладен черен чай, който ползват като хранителен източник. След известно време колонията превръща чая в "чай от гъби" – горчиво-пикантна напитка, наподобяваща квас и съдържаща малко алкохол.
В СССР се е смятало, че комбуча лекува всички видове болести – от СПИН и рак до сива коса – макар че нито едно от тези твърдения не е доказано. На фона на дългите опашки в болниците и труднодостъпните лекарства, съветските хора често се увличали по различни псевдо-медицински рецепти и "чаят от гъби" е едно от най-популярните домашни лекарства – да не говорим за начин да убиеш времето. Неотдавна руският търговец на оръжие Виктор Бут култивира "чай от гъби" в килията си в затвора в САЩ – но неговата комбуча е конфискувана на основание, че съдържа алкохол.
Килимите и постелките са направени за покриване на пода, нали? Помислете отново. В съветските апартаменти те са висели по стените и към тях са се отнасяли с голямо уважение и внимание. Всъщност килимите и пътеките покриват стените на богати руснаци от XVII в. и са знак за просперитет. За съветските хора обаче килимите са служили за топло- и звукоизолация в комуналните жилищни сгради, където живеела по-голямата част от населението.
Сифонът, устройство за произвеждане на газирана вода, е създаден през 1829 г. във Франция и е много популярен в Европа преди Втората световна война. Войната обаче унищожава повечето предприятия за производство на сифони в Европа, а след това бутилираните газирани напитки стават популярни навсякъде, освен в СССР, където купуването на бутилирана вода е много скъпо. Много по-евтино излиза да се купи сифон и след това да се напълни с малки цилиндри, съдържащи въглероден диоксид.
Сифонът има и друго приложение – може да се газира водка. По време на забраната за алкохол на Горбачов хората отчаяно търсели начини да увеличат градуса на алкохолните напитки, които били скъпа и дефицитна стока. Газираната водка има бърз ефект върху организма, защото мехурчетата попадат в кръвта много по-бързо - точно онова, от което се нуждаели работещите неуморно хора.
Нищо не може да бие топлите вълнени ръкавици, когато навън е кучешки студ. В съветска Русия обаче не можело просто да си купите нови ръкавици, ако загубите старите, особено в малките градове и села. Разбира се, всяка бабушка може да плете ръкавици, но вълната често е кът. Така че майките зашивали ластик за двете ръкавици, за да може тя да мине през ръкавите и зад гърба в палтото, близо до врата. В следствие на това, ръкавиците висели от ръкавите, дори ако ги свалите. Това "ноу-хау" е познато на всяко съветско дете, което обича да играе навън през зимата по времето на Съветския съюз.
Не, не става въпрос за затворите. Става въпрос за чакането на опашка, което заемало огромна част от времето на съветския гражданин. Когато имало недостиг на потребителски стоки – било то мебели, домакински уреди, прясно месо или плодове – определено си заслужавало да се стои на опашка за възможността да се купи нещо, което е в дефицит. Понякога имало множество опашки за различни стоки, особено в големите универсални магазини. Хората трябвало да се "регистрират" на тези опашки. На всяка опашка обикновено имало неофициален номериран списък с хора и числа, написани с писалка на дланите им. Късметлиите можело да се "регистрират" на две или три опашки едновременно и в една вечер да си купят чифт обувки, пресни портокали и бутилка вино; както и да се приберат, омазани до уши в мастило.
Мрежичката, изработена от обикновено въже, заема малко място в куфарчето или чантата ви, но е супер удобна, ако случайно се натъкнете на дефицитни стоки в продажба. В СССР тази чанта се наричала авоска - от старата руска дума авос, която може да бъде преведена като "какво, ако?". Не забравяйте, че в универсалните магазини не е можело да се купи пластмасова или ленена чанта – не са се продавали. С авосктаа всеки може да вижда покупките ви, докато се прибирате. "Другарю, откъде намерихте тези... портокали, обувки, замразена риба, консервирани плодове и т.н.?", би попитал някой от минувачите. И вие сте длъжен да съобщите за местоположението – това е вид средство за взаимна подкрепа.
Рециклирането в СССР било организирано от правителството. Училищата провеждали задължителни конкурси за събиране на отпадъци. За възрастни държавата предлагала един вид купон, който позволява на човек да купува големи литературни произведения в замяна на отпадъци. Например, предаваш 20 килограма хартия и получаваш един том от пълната колекция произведения на Александър Дюма.
Рециклирането на стъкло е голям бизнес в СССР. Рядко се намирало счупено стъкло по улиците, защото било изгодно да хората да го предадат в центровете за събиране на вторични суровини. Изкупната цена на бутилка мляко била около 0,15 рубли – което е повече, отколкото струвало самото мляко. Просто трябвало да се измие бутилката и да се махнат етикетите. Бутилките не са се хвърляли, а са се използвали отново и често били приемани в същите магазини, откъдето се продавали напитките. Така че събирането на бутилки било източник на доходи за много съветски граждани, дори и за онези, които не били много бедни.
"Кое е дълго, зелено и мирише на колбаси? – Градски влак", гласи съветска шега. Но защо? Преди големите празници, като например Нова година или майските празници, празничните храни били оскъдни, особено колбасите, които са задължителен елемент от всеки празник. Само в големите градове можело да се открият прясно месо или колбаси. Така че, когато наближавали празниците, ранните сутрешни влакове били претъпкани с хора, които отивали в градовете, за да застанат на дълги опашки за празнични храни. За да се приспособят към прекомерния брой пътници, влаковете удължавали композициите с допълнителни вагони, а платформите на някои станции били разширени, за да се посрещат такива влакове – оттук и "колбасни" влакове и платформи.
Това няма нищо общо с червените фенери. Вместо това, ако човек прекарвал дълги часове в баня с червена светлина, това означавало, че е любител фотограф. Въпреки че фотографията била едно от любимите хобита на съветската младеж, било доста скъпо да се прояви филм в професионално фото студио. Въоръжени с прости инструменти и с помощта на червена лампа за осветление, любителите фотографи създавали визуални истории на семействата си, които и до днес се пазят грижливо в старомодни фотоалбуми. Тези албуми се превръщат и в специфичен аспект на съветския живот – в неудобни социални ситуации, като например среща с родителите на приятеля ви за първи път, на която се изкарват албумите, които служат като добър начин да се убие времето.
Повечето чуждестранни музикални записи били забранени в Съветския съюз и били заклеймени като "империалистически". Съветското правителство не искало гражданите да слушат рокендрол, джаз и какво ли още не. Новите записи на "Бийтълс" или "Т-Рекс" можело да се получат само на черния пазар на високи цени. Тъй като търсенето било много високо, съветските контрабандисти измислили гениален начин да го задоволят – "отпечатва;о" записите върху остарели изображения от рентгенови снимки, закупени от болници. Това били предимно белодробни рентгенови снимки, изобразяващи човешки гръден кош, поради което се наричали "музика на ребра". Изображенията се изрязвали под формата на 7-инчови плочи и музиката била записана върху тях с машини, преобразувани очевидно от стари фонографи. Качеството било ужасно и такъв "диск" можел да се пуска не повече от 10 пъти. Това струвало една или две рубли, докато новият чуждестранен винил можел да струва до 80 рубли (заплата за един месец). Тези "ребра" се продавали на нелегални пазари и лесно се криели в ръкава.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
