Историческа възстановка на руски юмручен бой в Измаилово, Москва.
Legion MediaВ Русия традиционните юмручни схватки се провеждат по време на големи празници, но най-вече около Нова година и преди началото на селскостопанския сезон, когато старият живот символично отстъпва на новия.
Историците са съгласни, че в мирогледа на езичниците боевете на подобни празници са символ на борбата между старото и новото. Тези сблъсъци винаги се провеждат в отбори, а индивидуалните схватки са само загрявка за голямото меле.
Руската православна църква винаги е била против юмручните боеве, тъй като те са езически. Държавата официално отрича тези тържества, но се прави, че не ги забелязва, тъй като те са важна стъпка в подготовката на мъжете за истинското бойно поле.
През 1740-те Църквата отправя молба към сената да забрани юмручните боеве, но сенаторите категорично отказват, тъй като това е една мъжествена и здравословна традиция, а евентуалната ѝ забрана би разгневила народа. Полицията стои и гледа, докато се разразяват масовите юмручни схватки – освен това е просто невъзможно да се спрат и арестуват 500 мъже, които се бият един с друг.
Руски юмручен бой – сцена от филма "Сибирският бръснар" на Н. Михалков.
VideolandПървите битки се провеждат на широки открити места през зимата – например върху замръзнало езеро, а през по-топлите месеци – на поляна. Най-популярните и най-зрелищни масови сбивания са между два големи отбора: лявата страна на селската улица срещу дясната или едно село срещу друго.
В градовете често се организират битки между занаятчийски гилдии – касапи срещу обущари или пък един завод срещу друг. В Русия през XIX в. добрите умения в юмручния бой са предпоставка за добра работа, защото богатите търговци и собственици на заводи предпочитат да назначават умели бойци. Победата над конкурентната фабрика е въпрос на чест.
Всяка редица или "стена" си има лидер, който в навечерието на боя събира момчетата си за тактически инструктаж. Заедно с най-опитните бойци лидерът изработва стратегията на битката – например, кога ще настъпят фланговете и кога най-силните и най-едри бойци, "надеждата" на отбора, ще навлязат в настъпление (те се държат в резерва, докато не настъпи решителният момент). По време на схватката лидерите насърчават отборите си с викове и реализират тактиката, като в същото време участват и в боя.
Юмручните битки не изискват специално обучение, а опитът се придобива единствено в самия бой. Преди решителния ден на сблъсъка мъжете ходят на баня, наспиват се добре и си похапват здраво. Те никога не излизат да се бият пияни – всички разбират, че боят е сериозно нещо и може да бъде смъртоносен. За да се избегнат подобни инциденти, бойците носят ръкавици и шапки, омекотяващи противниковите удари.
Зрителите също се готвят за големия бой – да гледат се събират цели села, събират се амбулантни търговци, които продават бира и медовина. От близките градове и села пристигат и дворяни и богати търговци, които гледат и правят залози.
Дори и някои от благородниците обичат да се бият. Граф Фьодор Ростопчин – губернатор на Москва, тренирал английски бокс и обичал да се бие. Княз Григорий Орлов – любовник на Екатерина Велика, също си падал по битките.
Епизод от юмручен бой (илюстрация от XIX в.).
Фьодор Солнцев/WikipediaВсяка битка започва с фанфари – бойците вървят по главната улица към мястото на схватката. Там те се разделят и започват да се предизвикват с шеговити обиди и хапливи шеги. Понякога, за повдигане на духа, има съпровод от хармоника. Младежите от двете страни започват да се бият, след което се включват и тинейджърите. Истинското шоу започва, когато възрастните женени мъже запретват ръкави (момчетата заформят отделен бой до тях).
Юмручните битки не са свързани с гняв или пък победа на всяка страна. Ако водеха до смърт, нямаше да са толкова популярни. За да се избегнат трагедии, има правила:
1) Не нападай човек, който е паднал на земята или кърви обилно;
2) Не нападай зрителите или минувачите;
3) Не нападай никого в гръб или отстрани;
4) Не слагай тежки предмети в ръкавиците си. Ако някой наруши това правило, той може да бъде изгонен от отбора си и да му бъде забранено да се бие, което е ужасна стигма; участието в юмручния бой е от жизнена важност за честта на селянина;
5) Собственото ти оръжие са юмруците ти (не ритници или бой с разни предмети);
6) Не преминавай в противниковия отбор по време на боя; понякога битките прекъсват вечерта и се подновяват на следващия ден; така че човек трябва да остане в отбора си.
Някои празници са доста дълги, затова бойците имат право да си вземат почивка и да продължат на следващия ден. Обикновено боят започва следобед и продължава с една или две почивки чак до тъмно, а след това – и на идния ден. По време на почивките опонентите се събират да пият, почиват, да обсъждат битката и да се посмеят заедно. От жизненоважно значение е да се покаже, че боят е здравословно развлечение за мъжете, а не сериозен и злобен конфликт.
Традиционен юмручен бой по време на празник в Суздал.
Сергей Метелица/TASSСлед няколко почивки става ясно, че една от страните е по-силна от другата. Именно това е моментът, в който противникът бива прогонен от полето и изтласкан към покрайнините на селото. Победата е постигната и всички се събират, за да пийнат и да похапнат. Победителите се окичват със славата, възхищението на дамите и уважението на по-възрастните – до следващата битка, разбира се.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си