Как една недовършена сграда в Урал си спечелва прозвището "Кулата на смъртта"?

Печалният символ на Екатеринбург ще бъде разрушен за Световното по футбол.

Телевизионната кула в Екатеринбург, която започва да се строи в началото на 1980-те, така и не предава нито един сигнал в ефир. Но въпреки това се появява на екран – за жалост вече станала известна като "кулата на смъртта". Легендарната недовършена сграда в сърцето на Урал получава този прякор след вълна от злополуки и самоубийства, която залива кулата след замразяването на строежа ѝ през 1991 г. на височина от 220 метра.

Гигантско бетонено цвете с наблюдателна платформа на върха е проектирано по аналогия с кулите в Талин, Вилнюс и Баку. И, ако там посетителите днес могат да се качат на върха с асансьор и да пият кафе в ресторанти с панорамни гледки, то в екатеринбургската кула има само голи стени с надписи като "Кулата взема своето", изоставена асансьорна шахта и ръждясала арматура, по която много търсещи екстремни усещания хора често се изкачват нагоре.

Но, както казват "алпинистите", за особено готино се смята да покорят кулата по външните стени и евакуационните стълбища – там усещат истинската височина.

Разбилият се герой

Телевизионната кула се намира почти в центъра на града – наблизо тече река Исет и се намира сградата на цирка. По време на разходки много хора излизат с идеята да покорят кулата – сред тях е и 32-годишната Катрин Дегтярева, която е първата, изкачила сградата в края на 1990-те. "Тогава започнахме редовно да се качваме там, вземах със себе си приятели, съученици, сестра ми", спомня си тя. "Там се събирахме неофициално, обикновени хлапета, всички се разхождаха, прегръщаха, четяха книги, записваха спомени в дневниците си и се катереха нагоре-надолу. Това беше общак. Лятото тук идваха общо около 300 души на куп".

Екатерина Дегтярева

Всяко парти има и своите герои. Един от тях, студентът от медицинската академия Александър Палянов, се качва на кулата при всякакви условия - и денем, и нощем, със завързани очи, ръце, крака. Казват, че дори е връзвал тежести на краката си и обичал да се набира на външната стълба на върха. През октомври 1998 г. той, както обикновено, се изкачва на наблюдателната платформа и в мрака случайно пропада в една от многото технически дупки.

"Той падна през нощта. Беше студено и снежно. Сутринта отидохме на мястото. Оказа се, че е паднал върху железните листове на дъното на кулата. Там арматурата е дебела като релси, беше се огънала, локви кръв, обувките му се бяха разпилели", разказва Екатерина.

Нестрашни страшни истории

Палянов става най-известната жертва на кулата. В негова памет близо до мястото, на което пада, остава надписът "Кулата на Александър Палянов. Той я покори и тя го взе за себе си завинаги".

По-късно снимат филм за това как вдигат чувала с останките му, който е пуснат и по местната телевизия, а през 1999 г. дори печели най-престижната телевизионна награда на Русия – "ТЕФИ". Новините по онова време показват разкъсани ръце, крака и човешки тела, висящи на счупената арматура, и други детайли за трагедиите в кулата.

В интернет се въртят страшни истории за жертвите на кулата, те описват подробностите така, че да не е ясно кое е истина, кое лъжа. Един от последните официално потвърдени случаи е от 9 май 2000 г., когато три момичета се качват на зданието, за да гледат зарята по повод Деня на Победата, но едно от тях се подхлъзва и пада по стълбите, повличайки и останалите със себе си. Първото момиче – Таня – умира, а приятелките ѝ се отървават с гръбначни фрактури, но, съдейки по страниците им в социалните мрежи, така и не успяват да се възстановят и да заживеят нормално. Те не отговарят на молбите за разговор, също както и роднините на починалото момиче. Никой не иска да се връща към този трагичен епизод.

Легенда за разрушаване

След този инцидент входът за кулата най-сетне е затворен, а около нея са сложени охранителни постове с кучета. Но въпреки това в мрежите има групи, в които младежи споделят начините си да проникнат в нея и се уговарят да го правят заедно. Охранителите споделят, че само през лятото на 2017 г. са  хващали по 4 ентусиасти дневно – и то от различни градове на Русия.

Но тази зима ще бъде последна за печалното здание – в навечерието на Световното първенство по футбол, мачове от което ще се играят и в Екатеринбург, недостроената кула ще бъде разрушена, а на нейното място ще се разположи ледена арена. През цялото това време от 1990-те години тя си остава без собственик, в началото на XXI век има инвеститор, готов да я завърши, но финансовата криза по-късно го отказва от тези планове. През 2013 г. беше проведен конкурс за проект за реконструкция на кулата – имаше предложения от нея да се направи фар, православен храм, а дори и служба за граждански регистрации. Но отново всичко опира до финансите.

Решението за разрушаването на кулата разделя жителите на Екатеринбург на две групи – едните я смятат за символ на града, другите мислят, че е опасна. В разговорите за бъдещето на кулата дори Екатерина Дегтярева, която има над 30 изкачвания зад гърба си, остава суеверна: "Разбира се, много е тъжно, че кулата няма да остане. Въпреки че, знаете, лятото бях тук и не се изкачих догоре с останалите. Мислех, че не трябва да опитвам отново. Тук станаха толкова смъртни случаи, толкова много хора отне кулата! Писаха ѝ и стихове, и песни. Тя вече се е превърнала в тотем".

В този смисъл разрушаването ще сложи край на романтичните легенди за покоряване на височините и вероятно ще предотврати смъртта на други хора.

За любителите на панорамните гледки в Русия има далеч по-безопасни места - такова е и 540-метровата Останкинската кула в Москва!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"