Защо един съветски учен живее сред дивата природа с глутница вълци?

Global Look Press
Цели две години през 70-те на миналия век етологът Ясон Бадридзе вие като вълците и ловува северни елени заедно с тях. Той прави едни от най-удивителните досега изследвания на поведението на животните.

"Чувствах се като вълк", казва с усмивка Ясон Бадридзе, съветски и грузински етолог в интервю, когато го питат какво е било усещането при лова на елени. През 1974-1976 г.  ученият живее с глутница вълци, споделяйки храна и сън с шест хищника.

Всичко започва в детството му, когато бащата на Ясон го взема със себе си в грузинската гора. "Чух един вълк да вие и този вой ме зашемети, преобърна всичко в душата ми", спомня си той в разговор с "Руски репортер". След това Бадридзе вече знае какво ще изследва като учен.

Полузаконна наука

Ясон Бадридзе (роден през 1944 г.) в момента живее и работи в Грузия.

Етолозите изследват поведението на животните, а през 1970-те години съветските учени не знаят почти нищо за вълците в дивата природа. Публикациите за вълци са много малко, а местните жители в съветска Грузия предпочитат да ги избиват. След като завършва биологичните си проучвания, Бадридзе решава да промени ситуацията.

Той прави изследванията си тайно: мести се от грузинската страна на прохода край град Баржоми, където намира подходяща глутница, живееща на площ от 100 кв. км. Бадридзе казва, че е плащал на местните рейнджъри, които обикновено отстрелват вълците, да оставят животните на мира и ги "заплашвал да ги набие", ако нарушат сделката.

Среща с вълците

Как човек общува с диви хищници? Дори за Бадридзе, който някога е бил ловец и знае как да живее в дълбоката гора с месеци, задачата не е лесна. "Единственият начин бе да ги накарам постепенно да свикнат с присъствието ми ", казва той пред сп. Shroedinger’s Cat .

Това му отнема четири месеца. Бадридзе внимателно следва следите на вълците без пряк контакт и оставя глутницата да свикне с него. После започва да хвърля малки парчета плат, които носи със себе си. Отначало вълците ги избягват, но след това свикват с миризмата им, като с нещо познато. След като глутницата свиква с неговата миризма и присъствие, идва най-опасната стъпка – пряката среща.

Бадридзе пази ярък спомен за първата си срещата с  възрастен вълк, с който стоели един срещу друг на разстояние пет метра. "Той погледна в очите ми за по-малко от минута, но за мен това бе сякаш цяла вечност. После се усмихна и се върна при приятеля си и те се изгубиха в гората", спомня си си ученият.

Известно време Бадридзе не може да си даде сметка колко време е бил вцепенен и неспособен да се помръдне. Тогава той разбира, че началото е положено. И е успял: вълците са го разпознали и са го приели.

Да станеш част от дивото

Глутницата, към която се присъединява Бадридзе, е от възрастен вълк и вълчица (двойка), тримата им потомци и един стар вълк, който е техен водач. Скоро след като Бадридзе успява да ги накара да го приемат, той се присъединява към тях и спи близо до мястото им на срещи, където глутницата се събира.

Той следва глутницата навсякъде: когато те тичат, и той тича, изоставайки малко, но благодарение на добрата си физическа форма - не много зад тях. Глутницата дори кани Бадридзе да участва в лов и той прави това много пъти. Разбира се, не убива сам елена - това е задачата на възрастния вълк; но мъжът, заедно с малките, помага в преследването на плячката.

Вълците любезно споделят месото си с Бадридзе. Разбира се, той не го яде сурово – прекосява реката, за да изпече на огъня своя дял от еленското. Освен това се храни основно с хляб и задушено месо. "Все още мразя задушено, просто не мога да стоя близо до него", смее се Бадридзе.

Бурно приятелство

През всичките месеци, прекарани с вълците, (той живее с няколко семейства вълци), Бадридзе научава много за поведението им. Понякога това става по трудния начин. Веднъж е свидетел как вълците са способни на алтруизъм, когато те го защитават от мечка. Тъй като възприемат мъжа като един от своите, вълците успяват да прогонят мечката и така спасяват живота на учения.

"Връщахме се от неуспешен лов, бяхме капнали. Седнах на голям камък ... и тогава една мечка, която е спяла на същото място, внезапно се изправи срещу мен. Вълците я чуха и нападнаха мечката; макар че тя лесно можеше да ги убие с един удар", спомня си Бадридзе.

Дали хората са по-диви?

Бадридзе остава верен на своите приятели хищници - дори езикът им на виене и ръмжене още му е познат. След като семейството вълци, с което е живял, е убито няколко години по-късно, докато той отсъства, Бадридзе продължава да работи с вълци в продължение на десетки години, опитвайки се да възобнови този вид в Грузия.

Той взема малки вълчета от ловци, отглежда ги в плен, после ги учи как да се държат в дивата природа и ги пуска на свобода. Отглежда общо 22 вълка, но може би още по-голямото добро, което е направил (и продължава да прави), е да накара хората да вникнат по-добре в истинската природа на вълците, разбивайки полумитологизирания им образ на ненаситни и кръвожадни зверове.

"Мисля, че хората са съществата, които проявяват изключително насилие; само хората се радват на агресия. За другите видове агресията е също като страха; хората проектират собствените си неприятни черти върху животните", казва Бадридзе.

Разберете кои са най-опасните животни в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: