Защо игра с участието на милиони съветски деца напомня на военно учение?

Н. Желудович/TASS
Всеки човек в Съветския съюз бил задължен да служи в армията и подготовката за това започвала още в детството. "Зарница", игра, играна от милиони съветски деца, напълно имитира реални военни тренировки с маневри, разузнавателни мисии, засади и битки.

Съветските деца са се запознавали с ежедневието на войниците много преди самите те да станат войници. Това се случвало като вземали участие в популярната спортна и военна игра, известна като "Зарница", която симулира реални военни тренировки на съветската армия.

Изненадващо, играта не е измислена от Съветския генерален щаб или от военни специалисти. Нейният създател е началният учител Зоя Кротова от село в района на Перм.

На 23 февруари 1964 г. страната трябвало да отпразнува националния празник Ден на защитниците на Отечеството, а Зоя предложила на колегите си да го прекарат по специален начин. Всички учебни класове, облечени като различни видове войници, с ученици като войници и учители като офицери. Те разговаряли помежду си във военен стил, давали и изпълнявали заповеди, организирали парад и провели военна игра под формата на преодоляване на препятствия, имитиращи "минно поле" и "бодлива тел".

Идеята за детска игра, която имитира действителни бойни действия е посрещната с огромен ентусиазъм и стъпка по стъпка "Зарница" печели популярност във все повече съветски градове и села. Три години по-късно през 1967 г. тя придобива официален статут и се провежда редовно в цялата страна под личния контрол на маршал Иван Баграмян и Василий Казаков.

Съветското ръководство вижда "Зарница" като важен елемент от патриотичното обучение на младежите. Тя се смята за ранен етап от основното военно обучение за деца на възраст между 10 и 17 години.

"Зарница" включвала официални церемонии, паради, маршове, различни обучителни дейности и състезания, но любимата част на децата била нейната "бойна" фаза. "Армиите" се бият за знамето на другата страна и в същото време се опитват да защитят собственото си. Когато ставало дума за челни сблъсъци, целта била да се откъснат нашивките, пришити към дрехите. Реалните битки обаче били строго забранени.

Когато "войник" загуби една от нашивките на рамото си, той бил смятан за "ранен". Той можел да ходи по полето, но загубвал правото си да бяга. Такива участници можели да получат помощ от "медицински сестри" – момичета, участващи в играта заедно с момчетата. Те шиели нашивките обратно. Тези, които са загубили и двете си нашивки, се смятали за "мъртви".

Дори и истински военни части участвали в "Зарница". Офицерите правели брифинги и семинари, войниците давали на по-големите деца реални картечници с халосни патрони и ги транспортирали с хеликоптер и танкове до "бойните им полета".

Военните осигурявали на децата костюми и газови маски. Понякога участниците в "Зарница" дори имали възможност да стрелят с истински огнестрелни оръжия с истински куршуми по военни сели под строго наблюдение.

"Зарница" не била забравена след падането на Съветския съюз. Често се провежда в детски летни лагери и от други активисти и организации, но мащабите ѝ днес са далеч от съветския разцвет.

"Перестройка": последната съветска компютърна игра, която е посветена на демокрацията

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: