Помните ли песента на Роби Уилямс от 2016 г. "Забавлявай се като руснак", която показва пародийно как богати руски милиардери да се кършат с балерини (поне в музикалното видео), хвърляйки милиони долари, и как слагат "банка в колата, в самолета и в лодката"? Това отразява начина, по който повечето западняци виждат така наречения руски олигарх, влиятелен богат човек, който има съмнителна репутация и може да купи всичко. В действителност нещата са малко по-сложни.
На 5 март 2018 г. Дмитрий Песков, официален говорител на президента Владимир Путин, отговори на въпроси, свързани с новите санкции на САЩ, наложени на "руски олигарси". Той каза: "Ние смятаме, че фразата "руски олигарси" е неподходяща ... няма олигарси в Русия и времето, когато имаше, отдавна отмина".
Строго погледнато, не всеки новобогаташ с яхта и куп златни кредитни карти може да се нарече олигарх. Речникът "Мериам-Уебстър" определя олигарха като член на олигархия - "управление, в което малка група упражнява контрол, най-вече с корупционни и егоистични цели". Така че, ако сте олигарх, вие не само сте богат, но и упражнявате значително влияние върху правителствената политика.
Професор Мария Голованивская, руски специалист по отношенията между правителството и бизнеса, се съгласява с този подход. "Олигархът не е просто богат човек, който е доволен от бляскавия си живот, изпълнен с яхти, диаманти и любовници", казва тя за AiF. "Важното е той или тя да участва в политиката".
В съвременния свят обаче никой не обръща внимание на точните определения. Както се шегува американският комик Стивън Колбърт, "Олигарх на руски е думата за богат човек - не питайте откъде идват парите му". И това е близко до начина, по който хората и в Русия, и на Запад разбират това понятие. Например, през 1998 г. руснаците наричат олигарси всички, които определят като богати - от банкерите до тогавашния президент Борис Елцин.
През 1990-те години руснаците имат основание да мислят така; олигарсите (в буквалния смисъл) разцъфтяват и са дълбоко обвързани с политиката. Олигарсите се издигат до властта по съмнителен начин, а мнозина благоденстват, след като купуват държавни предприятия за жълти стотинки по време на приватизацията.
"Петролните и газовите ресурси започнаха да се разпределят между близки хора до правителството ", каза в интервю Джефри Сакс, американски икономист, който помага за провеждане на приватизацията в Русия. От друга страна, мнозина руснаци все още вярват, че големият бизнес е манипулирал правителството; например, че група олигарси са помогнали на Борис Елцин да спечели президентските избори през 1996 година.
Вестник "КоммерсантЪ" припомня, че един такъв олигарх, Борис Березовски, "посочи имената на седемте души, които контролираха над 50% от руската икономика и заедно влияеха при вземането на най-важните вътрешнополитически решения в Русия", според в интервю за в. "Файненшъл таймс". Сред тях са самият Березовски (той се самоубива през 2013 г.), Михаил Ходорковски (лишен от свобода през 2003 г. и освободен през 2014 г.) и петима други бизнес магнати.
"Березовски, както и някои други бизнесмени, вярваше, че Елцин е успял през 1996 г. заради техните усилия и сега властите трябва да платят за него", пише в книгата си "Времето на Березовски" Пьорт Авен, руски бизнесмен и един от банкерите, работещи с Березовски. При все това Авен отбеляза, че "бизнесът далеч не беше толкова влиятелен, когато ставаше дума за политически решения, както обикновено всеки си мислеше".
В началото на 2000-те истинските олигарси са изтласкани от политическата арена, а днес, когато властите казват, че в Русия няма олигарси, те имат предвид, че никой бизнесмен не може да повлияе на политиката. Александър Шохин, ръководител на Руския съюз на индустриалците и предприемачите, каза: "През 2000-те години терминът означаваше "предприемач", който влияе върху политическите решения". Днес нямаме такова нещо".
Дмитрий Дризе, наблюдател във в. "КоммерсантЪ", коментира: "Естествено е властите да кажат, че няма олигарси. Прогонването им от руската политика се разглежда като едно от основните постижения на властите от 2000-те." В същото време, както отбелязва Дризе, през всичките тези години терминът не е изчезнал, а руснаците все още са склонни да определят всички богати хора, които са близо до правителството, като "олигарси".
"Нашите компании имат свои специфични характеристики", каза Дризе. "Властите не искат да зависят от бизнеса, но те нямат проблем да направят обратното". Технически, като заявяват, че бизнесмените и предприемачите в новите списъци на санкционираните не са олигарси, руските високопоставени лица не отричат, че те са богати или влиятелни, а казват, че те просто не контролират правителството.
Да погледнем от светлата страна - сега, когато не трябва да се тревожат да оказват влияние върху политиката, "олигарсите" имат достатъчно време "да се забавляват като руснаци", тъй като никой не пита откъде идват парите им.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си