Преди и след: противоречивата Москва през очите на един българин

Павел Гълъбов
За това какво означава за него Русия и как видя Москва 5 години след първата си среща с нея, 27-годишният Павел Гълъбов разказа подробно пред Russia Beyond.

Павел е българин с руски корени, който имаше удоволствието да стане част от мащабния форум за журналисти и медийни сътрудници "Ново поколение" (New Generation), реализиран от руската федерална агенция "Россотрудничество", в рамките на която между 15 и 19 октомври 2018 г. млади и амбициозни хора от цял свят се потопиха в света на руската журналистика. 

Той е едно от многото деца, които са плод на българо-съветската дружба у нас – с майка рускиня от Украинската ССР и баща българин от пазарджишкото село Паталеница. И като такъв за него Русия винаги е значела нещо повече от екзотичния за нас Север. И така, през 2013 г. той получава своя шанс да я срещне очи в очи благодарение на съвместна програма за млади журналисти между Софийския университет и Московския държавен университет.

Като един народ, едно семейство, но с различна култура

Финансовото положение на семейство на Павел не им позволява да ходят на гости в Украйна и Русия, затова той и брат му никога не са виждали своите баба, дядо, лели и чичовци.

Първата си среща с тях Павел определя като "страховито-красив момент". "Тук се сблъсках с прословутия руски начин на пиене – всичко се пие на екс!", признава той. "Моите роднини ми наляха чашка – 50 мл ром, наляха и на себе си, казаха наздравица и гаврътнаха набързо тъмната течност. Аз по стар български обичай просто си отпих една глътка и оставих чашката на масата. Учудването за руснаците беше голямо". Е, самият той не е уверен, че са разбрали правилно обяснението му на нашата традиция – но какво пък, разни хора – както обичаме да казваме в България.

Очаквания vs. реалност

"Като всеки млад човек, израснал през 1990-те години, мога да кажа, че Русия беше нещо старо и отдалечено. Мафия, алкохол и красиви жени - така си представяха Русия моите връстници, такава е била и федерацията през тези страшни за нея и нас години", споделя Павел пред Russia Beyond.

И дотук с представите. "Москва през 2013 година бе прекрасна за мен. За първи път отивах в бленуваната Русия, за първи път щях да се видя с моите роднини – леля и баба, за първи път щях да пътувам със самолет... много нови неща ми се случиха тогава. Москва ме порази с размерите си, с църквите си – златото, цветовете, четящите молитви в метрото млади жени".

Тук вероятно няма място за изненада, но Павел с очите си вижда, че наследството на комунизма се е запазило, а Русия не се срамува от миналото си. "Просто бе отрекла грешните практики – виждаше се огромно възраждане на Руската православна църква", отбелязва той.

И все пак руската столица има и друга страна – там се чувстваш като мравка, често се оказва прекалено голяма за представите на българина. И, въпреки всички приятни впечатления, на Павел му остава един горчив привкус след първата среща с руската реалност.

"Руснаците през 2013 година бяха груби, обслужването в магазините не бе на високо ниво. Улиците бяха изчистени, но все пак заради огромното количество коли - прашни. Още си спомням как се връщах в апартамента на леля ми с прашасали обувки", спомня си той.

Пет години разлика

И сега, пет години по-късно, той се връща в руската столица – по сходна програма, в която Русия иска да покаже как работят медиите на нейна територия. Този път той не се запознава с роднини (по-скоро се опознава със същите), но пък среща една "нова Москва".

"Каква видях Москва през 2018 година? Невероятно променена! Усмихнати хора в магазините, изключително чисти улици, колосално количество реставрирани сгради. Чистеше се навсякъде – не, не съм бил само в централните части на столицата. Усещаше се, че нещо хубаво е станало в Русия (Световното по футбол от 2018 година?), срещнах се и с недоволни руснаци, оплакваха се от корупцията, от високите цени на бензина – цял един лев!!!!! Но всички бяха единодушни – Москва цъфтеше, случваха се много красиви неща в нея, макар и трафикът ѝ да беше все така ужасяващ... връщайки се в София си обещах, че повече няма да се оплаквам от задръстванията", с изненада открива той.

"Москва се бе превърнала в изключително високотехнологичен град – навсякъде може да си купиш нещо с кредитна карта, транспортът им е на светлинни години от нашия – за 94 стотинки може да ползваш метро с 12 линии, обхващащи близо 400 км. от градската среда. Влакчетата се движат в интервал от 40-60 секунди до 4-5 минути в зависимост от натовареността. Там според мен винаги е много натоварено – возихме се основно вечер в метрото поради натоварения график с посещения на медии, дори в 00:00 ч метрото беше пълно с хора", казва Павел. Да, Москва никога не спи – това май сме го споменавали.

Оправдани ли са стереотипите?

Вероятно и тук ще се повторим, но да – малко вероятно е, докато се разхождате в Русия с валенки и ушанка, да видите мечка, свиреща на балалайка, която същевременно надига бутилка руска водка. Но подобни слухове продължават да виреят по света.

"Искам да изкажа възмущението си – не опитах водка, никой не ни сервира прословутата руска напитка, нямаше пияни хора по улиците, нямаше разбити градски кофи, нямаше кофи като цяло, а бе толкова чисто!", с "огорчение" си спомня той.

"Русия инвестира изключително силно в младите си хора, насърчавайки ги да бъдат дейни – доброволци, които да помагат на собствената си държава, за да може тя да бъде все така просперираща".

Павел ни припомни думите на една много популярна котка в Русия: "Ребята, давайте жить дружно". "За мен това бе най-ценният момент от програмите – контактите с чуждоземци, които обогатиха моята представа за света и неговото прекрасно разнообразие", подчертава той.

"Москва преди и сега е просто прекрасна! Наистина препоръчвам на всички вас да я посетите заедно с културната столица Санкт Петербург – това е друга история, колко красив е този град, за мен неземно красив, там остана сърцето ми. Москва е златовръха, кръстове и червени звезди съществуват едни до други, без да си съперничат", подчертава Павел, като твърди, че това е мястото, на което винаги би се върнал.

"Макар и закърмен с истинска и всеотдайна любов към Русия, аз не можех да разбера напълно нейните необятни простори – душата, сърцето на родната майчина земя. Русия е като възраждащ се феникс, както красиво е описана от доц. Дарина Григорова в едноименния ѝ труд – "Империята феникс", Русия е огромна, а душата на руския човек е красива, изстрадала и толкова пълна с "човешко". "Четете руската литература, тя казва всичко", съветва ни той. "И общувайте с руснаци, с най-различни – новобогаташи, такива с труден живот, любители на чашката, а и младежи – те пък не са любители на изгарящата вода".

Запознайте се и с "малката България" в сърцето на Русия: как бързо и лесно да се върнем у дома, без да напускаме Москва!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"