Истински мечки, които бродят по улиците на Русия

Артистът от цирковата програма "Мече ревю" Николай Зобов на разходка със своето мече в Москва, 22 юни 1969 г.

Юрий Лизунов, Александър Чумичев/TASS
Това не е само забавен стереотип - в Русия да срещнеш мечка в града до неотдавна е нещо обичайно. Как е възможно това и какво слага край на тази история?

На 1 юли 1771 г. "Санктпетербургски ведомости", най-популярният вестник на императорската столица, съобщава, че двама селяни от района на Нижни Новгород (1125 км от Санкт Петербург) са довели две големи мечки в града, за да направят 22 различни номера, които включват имитиране на съдии в съда, селски момичета, които се гледат в огледало и скриват лицата си от момчетата, майка, която приготвя блини и храни сина си, както и войници, маршируващи с пръчки вместо с пушки.

Мечките са можели и да махат барут от очите си с нокти, но много внимателно, или да вадят тютюн за дъвчене от вътрешната страна на бузата на мечкаря. Големите хищници давали лапа на всеки, а ако им предложели чаша вино или бира, пиели и благодарели на черпещия с грациозен поклон. Каква гледка само!

Мечкар и мечка, XIX в.

Популярността на представленията с мечки била огромна. Двамата селяни са могли да си купят реклама в най-четения вестник на нацията? Със сигурност са печелили много от представленията.

Мечка, която събира царя със селянина

Мечкари в село, 1857 г.

Руски историци отбелязват с възторг, че в средновековна Русия царският син е могъл лесно да си играе със сина на селянин, защото игрите са били едни и същи. Това е абсолютно вярно, когато става въпрос за игри с мечки – на тях са се радват както селяни, така и граждани, благородници и бедняци. В царския двор има специално гледани, скъпи мечки, държани в менажерия. За обикновените хора шансът да видят представление с мечки настъпва с пристигането на мечкаря.

Няма полза да се показват мечки, които не са дресирани, както в зоологическата градина. Началото на традицията на дресиране на руски мечки е поставено доста преди XVII в. от пътуващи руски комедианти, наричани скоморохи.

Те хващат мечки на половина година в дивата природа и ги учат да копират най-простите действия на хората. Всяко действие се задава с определена рима или песен, която мечето разпознава, и затова мечкарите винаги пеят и изговарят рими по време на представленията.

Обикновено мечкарите пътуват с цигулар и тъпанджия, които помгат да се съберат хора за представленията. Мечкарите обикалят приблизително половин година, през лятото. Хайде да преброим колко са печелили!

Някои селяни не са искали самите те да дресират мечки и просто са си купували  обучени за 40 рубли. За сравнение, млад овен в онези години 8 рубли, провинциален адвокат печели 20 рубли на месец, една шапка струва 2 рубли, и така нататък. С 1,5 рубли човек може да си купите тъпан, за 3 рубли - цигулка, 1,5 рубли за верига и намордник, 0,80 рубли - за паспорти за всеки от тримата селяни - и сте готови с бизнеса, който може да продължи до 10 години (преди мечката да остарее и да се умори).

В активния сезон мечкарите печелят около 130 рубли, като освен това им дават дрехи и храна. Около 25 рубли отиват за изхранване на мечката за 7 месеца - също колкото тримата души с нея. В крайна сметка на мечкарите им остават само около 70-80 рубли. Половината от тях са за собственика на мечката, а останалата половина се разпределя между цигуларя и тъпанджията. И така мечкарят разполага с близо 40 рубли за 7-месечна упорита работа. Не е много, но е достатъчно, за да може един селянин да свърже двата края.

Мечките, които гонят зли духове

Мечкари в Калуга, 1928 г.

Има обаче и начини да се печели повече,  като се използва малко остроумие и следният факт: руснаците вярвали, че мечките притежават свръхестествени сили - могат да гонят зли духове – "домовници" – от овцете и къщите. Когато мечкарят пристига в едно село, той трябва да разкаже много страшни истории за това как домовниците унищожават домовете на нещастните селяни.

Скоро някой заинтригуван собственик на дом се приближава до мечкаря, молейки го да извърши мечия обряд за дома му. Докато мечката се приближава към къщата на "поръчителя на услугата", мечкарят дискретно дърпа конец, завързан за халката на бърните на мечката и бедното животно се свива от болка, издавайки оглушителен рев. Така зрителите си мислят, че мечката е усетила злия дух. Мечкарят изведнъж много мрачно казва, че в къщата има силен домовник и той може да бъде успокоен само с могъщи заклинания, за които на него и мечката му трябва щедро да се плати. След като получава тази отплата, мечкарят бавно отпуска мечката, като обикаля с нея из целия двора и къщата - лесни пари!

Такова отношение е непоносимо

За щастие има хора, които виждат как "игрите с мечки" са всъщност ужасно измъчване на животни. През 1865 г. бившият офицер от армията, управляващ  императорския двор, Пьотр Жуковски основава Руското общество за защита на животните. То обединява само 50 души, които успяват да издействат официална забрана за борбите с петли, да отворят център за грижи за животните и най-вече да наложат забрана на мечкарството.

Валентин Филатов с обучени мечки по време на представление на гала вечерта, посветена на 50-ата годишнина на Съветския цирк на

Министерството на вътрешните работи признава, че мечкарството е не само изтезание на животни, но и насърчава мечкарите да не работят почти половин година, да пият и да бъдат социални паразити. През 1867 г. мечкарството е обявено за престъпление. За съжаление само за близо 50 години.

Иван Филатов се ражда 6 години след забраната на мечкарството. Той става известен треньор на лъвове и пътува с цирка си из цяла Русия (за представленията с лъвове няма забрана). Неговият син Валентин наследява занаята на баща си и през 1940-те години основава шоуто, наречено "Мечи цирк ". Съветската държава възприема цирковете като важно средство за развлечение на хората и насърчава тези представления. Филатов и мечките му пътуват из Съветския съюз и в чужбина – кошмарът за мечките се завръща и е още по-лош, защото сега те трябва да карат мотоциклети.

Дресьорът на мечки Валентин Филатов с мечка на мотоциклет. ул.

Зрителите не знаят какво се случва с мечките, когато ги пенсионират...

"В нашата страна няма система за пенсиониране на животни от цирковете и зоологическите градини, които вече са преживели най-добрите си години. Филмовото студио "Мосфилм" има нещо като "приют за животни". Проблемът е, че от тези приюти животните стават на кюфтета. Или покривала за под", казва Карен Далакян, ветеринар и защитник на правата на животните.
Пенсионираните мечки са оставени на милостта на бившите си дресьори - ако са добри хора, тогава и мечките им имат добри перспективи да живеят до края на живота си в прилични условия.

Заслужилият артист на Руската федерация, дресьорът на животни Павел Кудрия, е един от онези хора, които се грижат за тях и след пенсионирането им. След като номерът му с мечките Егор и Рая излиза от репертоара по заповед на администрацията на цирка, той продължава да се грижи и да изхранва кафявите си "колеги" за своя сметка в селскостопанска ферма на приятел, а заради бюрокрацията "Росгостцирк" (финансираната от държавата организация, която надзирава дейността на цирковете) няма да признае факта, че мечките работят в бизнеса в продължение на много години.

Има и други положителни примери - известният Степан, който живее с руско семейство дресьори на животни, работи като актьор и модел, или Маша, мечокът талисман на Ярославъл (250 км северно от Москва), който се радва на живот на местна знаменитост.

И все пак пенсионирането на животни от цирка все още е голям проблем в Русия. Има закон срещу жестокостта спрямо животните, но по някаква причина не се приема за жестокост животни да се държат в цирка. Освен това от 27 юни 2018 г. купуването и продажбата на редки и застрашени животни (които са изброени в Червената книга на Русия или са защитени от международни договори) са криминализирани в Русия. Така че ние вървим към по-етично отношение към животните, а значи и към мечките.

Вижте кои са най-известните руски мечки!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"