Погледнете тези възрастни руснаци, съхранили страстта си за живот

"Отново на 20"
С нарастващата продължителност на живота възрастните хора по цял свят се учат как да останат активни и любопитни, дори ако тялото им не функционира както преди. Блог в Instagram насочва вниманието към проблема за "третата възраст" в Русия.

Идеята хрумва на Роман Зарипов в Лас Вегас, докато играе покер и губи поредна игра от енергична група играчи американци, които са на около 70 години. Те обаче не играят така, сякаш това са последните им дни на земята. Тъкмо обратното.

Инна на 65 г.

Когато се завръща в Москва, Роман, който е предприемач, решава да търси хора от третата възраст, които продължават да се стремят към добро темпо в живота си, избирайки да бъдат активни в по-напреднала възраст. Този въпрос стои остро в Русия, където много самотни пенсионери имат деца, които рядко ги виждат. С много свободно време и тесен кръг от приятели, те в голяма степен са оставени сами на себе си.

Възрастни герои

Валерий на 61 г.

"Вдъхновен бях от своите баби и дядовци", казва Роман в интервю. "Родителите на майка ми се пенсионираха преди около пет години и изглежда, че водят живот, по-активен от моя! Дядо ходи на риболов, занимава се със спорт, а на 76 години прави повече лицеви опори, отколкото аз мога. Баба работи на непълен работен ден като преподавател, практикува скандинавско ходене, а и двамата са активни в социалните медии. Аз дори им подарих iPad за Коледа.

Виктория на 63 г.

Не е лесно да се намерят възрастни, които искат да са част от "Отново на 20", както се казва фото блога на Роман. "Започнахме през лятото на 2017 г.", споделя той. "Няколко месеца търсехме нашите възрастни герои, преговаряхме с благотворителни организации, организирахме снимките и интервютата. Накрая през зимата проектът завърши - за осем седмици публикувахме 20 истории, допълнени със снимки". Проектът се подкрепя от "София",  московска благотворителна организация за възрастни хора.

Надежда на 70 г.

"Участието във фотосесия или интервю едва ли може да промени живота на един пенсионер", казва Роман. "Ставаше по-скоро дума за това да накараме по-възрастните да усетят подкрепа и, разбира се, да се забавляваме с тези очарователни хора!".

Любов на 62 г.

Проектът се радва на сериозен обществен интерес в Русия, а информациите в медиите и публикациите в няколко десетки известни блогъри са помогнали на "София" да събере повече средства. Може би най-важното, е че "Отново на 20" помага да се повиши осведомеността за един от най-острите социални проблеми на Русия - животът след 60-те години.

"Трябва да правиш нещо"

Алексей на 61 г.

"Бащата на баща ми е работил във въгледобивната мина през целия си живот, а баба ми по бащина линия е била лекар", продължава Роман. "И двамата се пенсионираха рано, защото това е обичайно за професиите им, но не спряха да работят. Направиха фирма за производство на фуражи и отвориха магазини в цяла Челябинска област [на близо 1600 км югоизточно от Москва с територия, равняваща се на Португалия]".

Надежда на 76 г.

Работата е смисълът на живота за много руски пенсионери, които придават международно значение на тази идея, пропагандирана от съветската държава. За много хора почивката означава да не правиш нищо, а да не правиш нищо не е добре.

Татяна на 67 г.

"Има много възрастни жени, по-млади от мен, които не правят почти нищо. Само си стоят вкъщи, оплакват се и се влошават", споделя 87-годишната Раиса, пенсиониран държавен служител от Москва.

Елена на 64 г.

"И аз имам проблеми - краката ми често ми изневеряват, кръвното ми понякога пада, но не мога просто да си седя. Поддържа ме това да съм активна. Така че аз плета, почиствам апартамента, пазарувам, контролирам момчетата от поддръжката, които поправят моя водопровод и пералня, и разглеждам Facebook. Трябва да правиш нещо", добавя Раиса.

Проблем ли е "третата възраст"?

Владимир на 69 г.

"Радвам се, че руснаците сега се отнасят към пенсионерите по-добре, отколкото в съветско време. Напредъкът е по-видим в Москва [отколкото в други региони]", казва Зарипов. "Пенсионирането вече не е възраст на болести и самота. Западният термин "трета възраст" се използва по-често. След като хората се пенсионират, те не напускат обществото; те преминават към следващия етап, живеят активно, с повече време за нови възможности. Надявам се това да се разрасне, а не да е само в големите градове. Трябва да развиваме обществени пространства, културни фондации и клубове за пенсионери."

Лидия на 78 г.

В Москва и Санкт Петербург социалните грижи имат много по-добър персонал, а хората разполагат с пари и са по-склонни да заделят за благотворителност. Повечето руснаци обаче още не разбират понятието "трета възраст". Правителството закъснява да признае, че има такъв проблем и на хората над 60 години все още се гледа като на възрастни, които трябва само да се пенсионират. Освен това работодателите не приемат добре "прекалено възрастните" хора, което е доста жалко.

Валерий на 64 г.

Ще се развият ли нещата и ще се подобрят ли? Едва ли. Само че загрижените граждани вземат нещата в свои ръце. През последните 10 години много частни благотворителни организации подпомагат възрастните граждани. "Често обикаляме средновековни църкви и манастири в и около Москва, ходим на екскурзии, организирани от благотворителната организация, "София", казва 78-годишната Лидия, която живее в Москва.

Николай на 70 г.

Местните власти също придават важно значение на работата с възрастните хора. "Обаждат се по стационарния телефон, предлагат екскурзии, лекции и дейности", казва Лидия. "Аз съм и в организация на военни ветерани, 40 години работих в профсъюза на заетите във военното производствено. Има обиколки с екскурзовод за военни ветерани, а на нашия клон дават пет билета. Заедно с моите колеги ветерани ходим на тези обиколки".

Трудностите каляват

Валентина на 75 г.

Не всички синдикати са готови да помогнат на пенсионираните работници. 79-годишната Валентина е работила като медицинска сестра 50 години, но сега може да получи по-добра медицинска помощ, използвайки предишните си връзки в бранша. "Медицинските услуги са много скъпи, а пенсията ми е само 17 000 рубли ($270), а и  храната не е евтина. Трудно е времето за нас", казва апатично Валентина.

Александър на 67 г.

Интервюираните са единодушни за едно – всеки определя съдбата си. "През целия си живот съм била оптимист", твърди Валентина. "Дори сега често не съм добре, но веднага щом ми стане малко по-добре, летя! Обаждам се на приятелите си и ги убеждавам да отидем на театър, на кино или просто на разходка и да изпием чаша чай. Аз съм ревностна християнка и всяка неделя ходя на църква и помагам по време на службите, за почистването ... Тези неща са много важни, защото не съм само човек, а част от енорията".

Владимир на 72 г.

"Искам да водя активен живот, каквото и да се случва", споделя Лидия. "Когато няма да мога да ходя или да пътувам, ще гледам телевизия, ще чета и ще слушам, просто за да знам какво се случва".

Лариса на 70 г.

"Често ключът е в начина, по който родителите възпитават децата ", убедена е Валентина. "Със сестра ми бяхме отгледани само от майка ни, защото баща ни умря във войната. Започнах да работя от ранна възраст, както и сестра ми. Като медицинска сестра работих с туберкулозни и ракови пациенти. Някои спасих, други умряха в мое присъствие. Трудностите ме калиха и никога не съм бездействала - съвестта ми не ми позволява".

Павел на 65 г.

Гледайте и това ВИДЕО: Запознайте се с руския пенсионер, който вдига 165 кг от мъртва тяга!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"