Mammuthus trogontherii (Степен мамут)
Дмитрий Богданов/commons.wikimedia.orgЖивотното се смята за предшественик на мамутите. Ръстът на древния гигант е почти пет метра, а теглото му е било 10 тона! За да се извлекат от земята костите на звяра, на учените са им нужни осем сезонни разкопки.
Екскурзия в миналото на 2000 г. назад. В Пермския край палеонтолозите вече осем пъти се отправят в търсене на древни животни. Още през 2010 г. на брега рибарите забелязват стърчаща кост – оказва се бивна, но не на мамут, а на троготериев слон. Този древен гигант достигал на 5 метра височина. Откриването дори на фрагмент от скелета му е голяма рядкост – а тук успяват да изровят скелет.
Милиметър по милиметър палеонтолозите внимателно откопават поредната находка. Под дебелия слой глина има следи от живот, съществувал преди 200 хил. години. Фрагментите са чупливи и всяко неловко движение може да доведе до непоправими последствия.
Работата на палеонтолозите е достатъчно деликатна, дори след като намерят кост, трябва да работят или с нож, или с четчица. При това не могат веднага да извадят находката, отначало трябва максимално да я освободят от земята, след което няколко пъти да лепят и едва след това се създава специално гипсово корито.
Общо тук са намерени вече над хиляда фрагмента от древни животни, голяма част от които принадлежат на два от така наречените степни мамути. Намирането на поне един представител на този вид почти цял вече е голям късмет.
"Това е много рядка палеонтологическа находка, отделни кости се намират, но скелети няма. Така може да се украси всеки световен музей", отбелязва научният ръководител на експедицията Евгений Мащенко. Сега относително пълни скелети на тези животни са представени едва в няколко европейски музея. Скоро сред тях може да влезе и Пермският: местните палеонтолози извличат скелет, който е съхранен почти наполовина, а това е достатъчно, за да се реконструира цялостно.
В лабораториите на музея кипи работа. На първо място трябва да се изчистят многовековните глинени отлагания по костите. След това още веднъж да се обработят със специални лепилни разтвори. Всички манипулации се правят ръчно.
"Ръцете са най-чувствителният инструмент, а работата ни е много подобна на работата на реставраторите, които основно работят с ръце", отбелязва завеждащата отдела за естествено-исторически колекции на Пермския краеведчески музей Лариса Жужгова.
Тук и сега се съхранява и главната находка на миналия век. Най-големият бивен на степен мамут, някога намиран на територията на Русия. За да го доставят в лабораторията изцяло съхранен трябва да се направи цяла спецоперация.
"Дължината му е 3,15 м, достоверно известно е, че такива бивни в Русия няма нито в музеите, нито в частни колекции", отбелязва Лариса Жужгова.
Заради такива експонати местният краеведчески музей вече планира мащабно обновление. В плановете влизат преместване в ново помещение и създаване на отделна експозиция, посветена на древните животни.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си