Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В Русия вечните мразове повече или по-малко заемат две трети от цялата страна, от Таймир до Чукотка. Да живееш на замръзналата земя е много трудно: студени зими, на земята нищо не расте, а всеки строеж излиза особено скъпо. И въпреки всичко това местните се стараят с всички сили да съхранят този мраз, а учените внимателно следят всички изменения в климата на тези региони.
Като цяло да се наричат вечни ледове от научна гледна точка не е съвсем правилно. Самият термин се появява едва през 1920-те години, но още през 1950-те учените решават, че в природата няма нищо вечно и започват да ги наричат многогодишни, обяснява хидрологът от Института по вечната замръзналост в Якутск Никита Тананаев. "Определят я просто: това е замръзнала почва, която не се топи в течение на две и повече години". Всъщност горният ѝ слой леко се топи лятото – и тогава се появяват много интересни пейзажи.
Тези снимки са направени в покрайнините на село Сирдах в Якутия. "Лятната" замръзналост изглежда като топящ се шоколад, който се разтича директно в езерото.
Такова явление за Якутия не е рядкост. Тук има горещини от над 30 градуса и вечната замръзналост успява да се размрази на два-три метра. Но зимата все пак замръзва отново.
Има и такива райони, където под земята се намира чист лед, споделя Тананаев. "Тези места отгоре изглеждат като мрежичка. В продължение на хиляди години зимата почвата е замръзвала и е намалявала обема си, напуквала се е, а лятото се е изпълвала с вода, постепенно прокарвайки в земята тесни ледени жилки на десетки метри дълбочина. Така се образуват полигонни тундри". Размерите на тези полигони са неголеми, до около 40 метра. Много са и в Якутия, и на Таймир и на Чукотка.
Чист лед има не само на "полигони". Има още и пластови ледове – когато има не ледени жили, а плътна ледена стена по бреговете.
Още по-епично изглеждат летните ледове на земната повърхност: най-известният такъв е Бълуус на 100 км от Якутск. Само си представете: плюс 30 градуса, ярко слънце, а вие сте в истинското царство на ледовете.
Най-често такова природно явление може да се види в планините, където подземните води, издигайки се на повърхността по пукнатините, образуват ледове на реки – и те на практика не се топят. Най-голямата в света – Голям Момски ледник, се намира в Якутия. Това ледено поле е голямо 26 километра! Дебелината на леда може да е до 5-6 метра, а отгоре по него тече вода и си проправя неголеми канали. От водата ледът става в яркосин цвят. Лятото той се топи леко, но следващата зима се образува нов. И такива ледници в Якутия има страшно много: всяка зима в тях замръзват над 50 кубически километра вода.
От речните ледове, между другото, и до днес се правят запаси от прясна вода, защото да се копаят кладенци във вечната замръзналост, казано директно, е съмнително начинание.
Действително, има един ентусиаст, който решава все пак да го направи. В началото на XIX в. търговецът и ръководител на Руско-американската компания Фьодор Шергин решава да намери вода под слоевете замръзнала почва. В крайна сметка се отказва на 116 метра – вода така и не намират, а шахтата на Шергин започва да се използва за научни цели. През 1930-те години шахтата е пробита до 140 м и е дадена на Института по вечна замръзналост. Сега в нея с помощта на специални датчици се изучават измененията в температурата на различни дълбочини.
Местните жители отдавна са се научили да използват студа за свои нужди. В Якутия, например, в частните къщи специално се рият погреби-ледници. Там температурата е отрицателна и може целогодишно да се съхраняват продукти. Действително, за да се изкопае такъв погреб, трябва повечко време, отколкото в южните ширини, затова освен лопати е необходим и... огън. Тоест на участъка се пали огнище, за да се разтопи почвата, след това се копае надолу.
В Ямал в с. Нови Порт се намира най-големия в света такъв фризер. През 1950-те години под земята са пробити около 200 пещери, свързани помежду си с тунели, за съхранение на риба. Тук по естествен път постоянно се поддържа температура от около минус 12-15 градуса.
Между другото, във всеки регион вечната замръзналост има свой аромат. "Ако влезете в подземен тунел на Института по замръзналост в Якутск, то ще усетите много силна миризма на органика, която е била в почвата и сега е започнала да се топи и разлага", разказва Тананиев. "А в тунелите на Музея на вечната замръзналост в Игарк в Краснояеския край няма особен аромат, просто мирише на сурова земя, защото почвата там е съвсем друга".
Наистина учените отбелязват, че през последните години в много райони по света ледовете се топят на по-голяма дълбочина от преди. "Докато ние губим не много лед за година – 10 см за 20 години например (и то не навсякъде, а само в някои райони на Норилск или в южното Забайлкалие), в Якутия ледовете се топят на стотици метри дълбочина, дори до половин километра", твърди Тананаев. Но какви могат да са последствията?
"Вземете този пакет зелен грах, сложете го във фризера и той ще стои там и ще изглежда добре и след 10 години, и след 1000, - обяснява Танананев. – Ледовете са такъв фризер, в който вместо зелен грах са положени купища трева, листа и торф. Тази органика се топи и разлага на микроорганизми, които в жизнения си процес отделят метан, а под въздействието на други процеси и въглероден диоксид, това са двата основни парникови газа".
"И колкото повече се топят ледовете, толкова по-висока ще е температурата и повече ще се топят ледовете. Омагьосан кръг", споделя хидрологът. А в крайна сметка средногодишната температура леко се увеличава.
Той помни зимите в Якутск от преди 10 години, когато по цяла седмица е имало минус 60-градусови студове. А през последните години едва до минус 35-40. Отчасти за това е виновна урбанизацията: въпреки че всички постройки в северните градове са на кокили, топлинното излъчване от многожилищните сгради все пак малко или много нагрява въздуха. Почвата се топи и от всичката гореща вода: заради това падат къщите и могат да се видят пукнатини по фасадите, предимно около прозорците. В крайна сметка къщите губят топлоизолацията си (а на север тя е важна), а фундаментът им – носещата си способност. В Норилск заради такива проблеми е съборена почти цялата улица на Лауреатите, споделя Тананаев.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
