Как се правят пътищата върху лед в Русия?

Жителите на Салехард и Лабитнанги постоянно си ходят едни други на гости: в Салехард има летище, кино и нощен клуб, а в Лабитнанги – железопътна гара и в пъти по-евтини продукти. Тези два града в Ямал са разположени един срещу друг през река Об и сякаш в буквалния смисъл на думата са на ръка разстояние. Само че за местните хора преминаването от единия до другия град е истинско приключение, защото тук мост няма. През лятото напред-назад сноват обикновени фериботи, но пък през зимата за жителите на тези градове се отваря нов автомобилен път – по леда. Такива "прелези" могат да се срещнат на практика във всеки северен район на Русия – от Архангелска област до Якутия.

Георги Шпикалов/ТАСС

Как се обледеняват прелезите

Леденият път или "зимникът" не е просто път, прокаран по водата. Това е система от ленти с определено разстояние между тях и правила на пътното движение: на "моста" трябва да се спазва определена скорост - 40 км в час. Обикновено подготовката на ледения мост отнема на пътните служби две-три седмици от момента на образуването на ледената кора на реката: това време е необходимо, за да може ледът да достигне такава дебелина, че по него да могат да преминават автомобили.

Ето как изглежда заледеният прелез през декември 

По цялата дължина на пътя се поставят дъски, които след това се заливат с вода за здравина. Това е процес на "обледевяване". Ето как става това: на няколко места се пробиват дупки и с помпа се изважда вода на повърхността,  за да може тя да се разлее по повърхността и дъските. След това водата се изравнява с трактор или ръчно, за да замръзне равномерно. Едва след това се поставят пътни знаци и осветление (но то не се среща навсякъде, защото трябва да се прокара електрически кабел от брега).

Пътят между Салехард и Лабитнанги

Олга Стиник

При дебелина на леда над 20 см реката може да се премине безопасно пешком, когато тя е над 38 см – пускат леки коли, а когато ледът нарасне до половин метър, отварят пътя и за тежкотоварните камиони. Максималното тегло на транспортното средство за такъв път е 30 тона.

Салехардският път по леда има три ленти, широки по 30 метра и дълги 1700 метра. От Салехард едната лента е за всякакви автомобили, а от Лабитнанги има две – едната за леки коли, а другата за товарни камиони, които разнасят стоките, пристигнали по железопътната линия.

Пътят между Салехард и Лабитнанги

Олга Стиник

"Преминаването по пътя отнема само около 15 минути". През зимата изобщо не е страшно, защото това е напълно оформен път, има знаци, има постове на КАТ, поставени са камери, а сега можеш да следиш състоянието на пътя онлайн от къщи", разказва местната жителка Татяна Мохнова.

Работници постоянно следят каква е дебелината на леда и при необходимост го обледеняват отново и отново, докато не започне топенето.

Най-страшният период е смяната на сезоните

Път на леда в края на април

След началото на затоплянето или когато ледът вече не е толкова здрав, леденият път става доста по-екстремен. Татяна си спомня как се е възползвала от ледения път за първи път ден преди той да бъде затворен и имала куп приключения. "Трябваше да взема контейнер с неща от Лабитнанги, тъй като пътят се затваряше и след това трябваше дълго да чакам. Намерих един КАМАЗ, който се съгласи да ме превози. И ето че ние двамата пътуваме, а пътят вече се топи и прозорецът ни се потопява във водата, буквално ние плуваме. Беше невероятно страшно, а шофьорът ми казва – "Ти от какво се страхуваш? Не си нито първата, нито последната". На КАМАЗ-а му беше добре", разказва Татяна.

По принцип между сезоните по реката обикновено се движат катери на въздушна възглавница. Само че с катера не можеш да пренасяш много неща, най-много един малък куфар. Затова леденият път е чакан с нетърпение.

Ховъркрафт "Пума"

Евгени Епанчинцев/ТАСС

"Докато ледът още не е станал, всички магазини в Салехард се опитват да натрупат повече трайни продукти. Изчезва млякото, по рафтовете остават макаронените изделия и местните консерви. А когато млякото се появява, ние разбираме – край, започва се", казва Татяна.

Ето например малък път на река Северна Двина. Вече е започнало разтопяването на леда и пътят е затворен за коли, катери също няма, но хората все някак си трябва да стигнат до другата страна и те минават реката пеша.

PlintuZz/pikabu.ru

Макар да се случва и то не рядко автомобилите да пренебрегват предупрежденията на пътни служи и да минават по такива пътища на собствен риск. В крайна сметка автомобилите им могат да останат на дъното на реката.

"По време на смяната на сезоните от Якутск не могат да се превозват никакви товари, те се трупат на десния бряг, на жп гарата в Нижний Бестях", казва жителят на града Никита Тананаев. "Никога не съм карал след затварянето на проходите, но някои нарушават [режима на използването им] и тогава възникват проблеми. Често шофьорите потопяват камионите си и молят местните да им помогнат да ги намерят. На дъното и досега има множество контейнери".

Защо пък да не се построи мост?

Още в края на 1940-те – началото на 1950-те в Ямал и Якутия наистина се правят опити да бъдат построени няколко моста: ръководството на страна замисля да превъплъти на дело проекта за Трансполярната магистрала от Салехард до Игарка (около 1300 км практически покрай Северния полярен кръг, по блатисти почви). В крайна сметка биват построени няколко участъка, които да бъдат съединени чрез мостове през реката, но тук възникват проблемите. Строежът се оказва прекалено скъп и тежък.  

Пътят през р. Лена

Министерство на извънредните ситуации на Република Саха (Якутия)

Е какъв е проблемът? Ширината на Об сякаш не е толкова голяма – само няколко километра. Оказва се обаче, че северните реки имат много капризен характер: първо, те много обичат да сменят руслото си и след няколко години мостът може да се окаже съвсем в друга посока. Второ, те имат сложно "ходещо" дъно и трябва да се избере правилното място, така че по времето, когато ледовете започват да се движат, да не повредят опората на моста. Трето, всички тези територии са вечно замръзнали, така че, когато тя поддава през лятото, мостът може да отплава нанякъде.

В Якутск също много чакат моста, макар там да е още по-трудно да се строи: широчината на река Лена е около 3 км, а заедно с подходите пътищата трябва да са около 10 км. Това е трудно и скъпо. "Освен това при нас често има 'ледени задръствания', когато през пролетта равнището на водата се покачва, ледът се чупи и на повърхността на руслото на реката се трупат парчета и преграждат водата, а това е причината често да стават наводнения", казва Никита Тананаев.

При все това има обещания, че ще бъдат построени мостове в Салехард, Якутск и в още няколко големи северни градове през следващите пет години, а проектите на бъдещите мостове вече са одобрени.

Разказваме ти още какво да правиш през зимата в Якутск, градът на вечната замръзналост!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.