Защо акордеонистът все още е най-сексапилният мъж в руското село?

Това е не само един от най-любимите руски музикални инструменти, който е идеален за изпълнение на народни песни и пеене вечерно време, но той също отразява многообразието на руската душа.

"Баня, водка, акордеон и сьомга"... този стих от популярна руска песен се превърна в афоризъм и национален културен символ. Използваме го, когато искаме да се посмеем и да подчертаем, че нещо е направено по много руски начин. Също така се смеем над себе си, преструвайки се, че "баня, водка, акордеон и сьомга" е почти всичко, от което се нуждаем и силно обичаме (само брези по някакъв начин липсват в тази фраза).

Първоначално тази фраза идва от песен на "Любе", любимата музикална група на Владимир Путин! Те изпълняват патриотични песни (включително тези за брезите), които руснаците обичат да пеят на масата, докато пият. Тази песен се нарича "Спри да се заблуждаваш, Америка" и иронично призовава Америка да "върне Аляска". Освен това подчертава, че Сибир и Аляска си приличат - и двете имат "баня, водка, акордеон и сьомга".

Банята и водката са ясни, но аккордеонът защо е тук?

За да изразим какво означава този музикален инструмент за руснаците, трябва да си спомним един друг певец и автор на песни - Игор Растеряев. Той свири на акордеон, пее песни и е изключително популярен в YouTube (събирайки десетки хиляди гледания).

Той пее за обикновените хора - комбайнери, шофьори на камиони, хора от селото - и показва как животът им се различава от този на жителите на града. Растеряев е уверен, че дори когато много сериозен мъж слуша акордеона, той също може да започне да танцува под леките му мотиви и няма да му пука какво мислят другите, а също може и да пренебрегне приетите правила от етикета.

Една от песните му е за акордеона и е химн на този инструмент, който раздвижва и вълнува душата на руснака. Растеряев сравнява музиката на акордеона с галопирането на кон (конят, бягащ напред, също е символ на Русия и нейното безразсъдно, но вдъхновяващо надбягване в историята).

Акордеонът е толкова разнообразен, колкото и самата руска история. Той е подходящ както за "Иван глупака", така и за "виенето на бас като Ермак (националния герой и изследовател на Сибир)". Инструментът е достатъчно добър както за селяни, които работят на нивата, така и за молитви под златните куполи на църквата.

Любимите акордеони биват няколко вида

Руската традиция познава разнообразни инструменти, базирани на един и същ принцип за вкарване и извеждане на въздуха. Всички те обикновено се наричат ​​"гармон":

  1. Акордеон - той има клавиши и не е руски инструмент. Счита се за най-сложния по отношение на усвояването му.
  1. "Баян" – двувалентен клавишен акордеон, най-популярен сред любителите музиканти. Първоначално създаден в Германия, този тип сгъваема кутия се появява в Русия през 1892 г. и е модифициран със специална дъска за бутони "Москва". Баянът е включен и в оркестъра на руските народни инструменти заедно с домри, балалайки, гусли и различни видове духови и ударни инструменти.
  2. "Гармошка" - всъщност това е умалителното име на "гармон", общото наименование на "сгъваемите кутии". Гармошката най-много прилича на концертината, тя е най-малка и има няколко бутона. Звучи по-високо и обикновено се използва за народни песни от изпълнители на песни и куплети. В съветско време двама известни актьори - Павел Рудаков и Вениамин Нечаев изпълняват кратки сатирични песни със същия музикален мотив на припева.

Живописните им образи сега се използват от модерния дует, който участва в хумористични телевизионни предавания, използвайки същия мотив за своите куплети.

Идеален както за пиршества, така и за погребения

Една поговорка в Русия гласи: "Счупихме два баяна на погребението на майката на жена ми". Това означава, че сме играли много енергично и много сме се забавлявали. (Това се отнася за факта, че майката на съпругата е често обект на шеги, обикновено описвана като гневна жена, която никога не е доволна от съпруга на дъщеря си, която го провокира и прави живота му непоносим).

Баянът и гармошката винаги са били почетни гости на всички народни празници, особено в селата. А тези, които могат да свирят на тях, обикновено се считат за най-популярните ("първи човек в селото") и често се радват на любящите очи и уши на местните жени. От своя страна, това женско внимание вдъхновява музиканта да композира нови песни и да изпълнява с още по-голям финес и енергия. Инструментът е еднакво подходящ както за радостни, енергични песни и частушки (устна народна поезия), така и за пискливите народни композиции, които са толкова обичани от руснаците.

И трите вида стават изключително популярни по време на Втората световна война и биват насърчавани от властите, които искат да поддържат морала и бойния дух на войниците високи, както и да направят живота им по-весел. Няколко десетки хиляди баяна са изпратени на фронтовите линии за войниците.

След края на войната инструментът запазва своята популярност и до 1970-те години се произвеждат около 700 000 баяна и гармошки, а годишно се произвеждат 60 000 акордеона.  

От 1986 г. до наши дни основната руска телевизионна станция продължава да изпраща своите екипи до много отдалечени места в Русия. Кадрите им се излъчват седмично в телевизионното предаване "Играй, гармон", което показва многото талантливи хора, които свирят на акордеон.

Съвременни музиканти композират акордеонни версии на народни песни, които са популярни сред по-старото поколение.

А знаете ли кои са първите "баннати" музиканти в Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"