Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Бункерът, който е разсекретен едва през 1990 г., започва да се строи през есента на 1941 г. по време на Великата отечествена война. Секретният обект е разположен под съвременната академия на културата и изкуствата, а преди това е бил под областния комитет на КПСС. Той е изграден преди всичко за евакуация на Сталин при крайна необходимост или, както се е посочвало в постановлението на Държавния комитет по отбраната, "според обстановката".
Бункерът е строен от 2900 работници и около 800 инженери. Всеки един от тях писмено се е задължавал да не разгласява държавната тайна до края на живота си, затова местните жители дори не са се досещали какво се строило нощно време зад оградата. Работата е била на две смени и много от строителите са спели направо в подземните помещения на бункера. Не се знае точно кога е завършен – едни казват, че обектът е предаден едва през януари 1943-а, други пък, че е построен през 1941 година.
Няма данни и дали самият Сталин е бил в този бункер. Така или иначе неговите размери са впечатляващи. Дълбочината му е 37 метра или колкото е висока 12-етажна сграда. В една от заседателните зали са могли спокойно да се поберат до 115 души.
Днес в бункера организират екскурзии и показват и шахтата, и личния кабинет на Сталин.
След ядрената бомбардировка на Хирошима и Нагазаки, през 1953 г. в Балаклавския залив започват да строят укритие за подводници. То е завършено едва след осем години, през 1961-а, но пък резултатът е внушителен – тук са могли да се скрият от ядрен удар девет малки и седем средни подводници, а също и около 1000 души.
Дълги години обектът служи като ремонтна база за подводници. Те са влизали в укритието през нощта, а на сутринта са поемали дежурство с нови запаси от гориво, кислород и боеприпаси. Обектът е разсекретен едва през 1994-а, когато Крим все още е част от Украйна. Тогава ГТС е разграбен от местните бандити. В началото на 2000-те години в базата е открит музей и туристите могат да се разходят из лабиринтите на съоръжението и да се запознаят с експозициите, посветени на историята на комплекса.
Над земята един от най-секретните обекти на Министерството на външните работи изглежда като неугледна сива къщичка в задните улици на Москва, а наблизо има детска градина и църква. В края на 1940-те на мястото, където в крайна сметка се оказва бункер, се строи кръгова линия на метрото и всичко е оградено. След завършването на линията под земята остават изработките (техническите тунели) – и именно те са използвани като база на бункера, който е готов през 1961 година.
Обектът става главен специален архив на Министерството на външните работи и десетилетия на стелажите вътре в бункера се съхраняват копия от документи и договори. Евакуационният изход е водел направо към метрото.
През 2005 г. в бункера се появяват течове, защото дълго време никой не го е обслужвал. Външното министерство евакуира документите и обмисля дали да не ремонтира основно зданието, но в крайна сметка решава, че това помещение повече не му е нужно. През 2018 г. сградата преминава във владение на ветеранска организация, благодарение на която секретният обект се превръща в първия в страната музей на фортификацията, в който основните експонати са макети на защитни съоръжения и разсекретени документи, посветени на създаването на първите съветски бункери.
По заповед на Сталин още през 1947 г. започва разработването на проекта за команден пункт на авиационния щаб в случай на ядрена бомбардировка в Таганския район на Москва. Обектът е готов едва през 1956 година, когато Сталин вече е починал. Въпреки това при изпълнението си проектът наистина е мащабен. Бункерът представлява вертикална шахта с дълбочина 18 етажа и просторно помещение с площ 7000 кв. м.
Бункерът се използва по предназначение до 1986 г. и от него военните командват бомбардировачите, на чийто борд е имало ядрено оръжие. През 2006-а на мястото на бункера е открит музей и ресторант. Сега на някогашния строго секретен обект деца и възрастни наблюдават имитация на взрив на ядрена бомба, изстрелване на ядрена ракета и играят на тематични куестове.
Бункерът, който отвътре повече напомня на дворец, е построен през 30-те години на ХХ век. За да се замаскира убежището на Върховния главнокомандващ, над него е трябвало да има стадион със 120 000 места и Всесъюзен физкултурен комплекс.
Плановете за строителството на стадиона така и не се осъществяват. Към 1939 г. е готова само подземната част на съоръжението, която става резервен команден пункт на Сталин.
Командният пункт представлява заседателна зала с купол, неголям работен кабинет и столова в грузински стил. Обектът е съединен с Кремъл от 17-километров подземен път. Самият Сталин е бил в бункера само два пъти – да огледа обекта през 1941 г. и в края на ноември – началото на декември същата година, вече за да работи от защитено място.
През 1996 г. на мястото на бункера е открит музеен комплекс, който принадлежи на Централния музей на въоръжените сили на Руската федерация.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си