Пост, каторга и легализация: как се променя отношението към абортите в Русия

Russia Beyond (Снимка: Фирс Журавльов; russiainphoto.ru)
В историята на Русия абортите са забранявани и легализирани неколкократно - а Русия е първата държава в света, която ги узаконява напълно през 1920 година.

"Годината е 1937, мама забременява [с мен]", разкрива в интервю филмовият режисьор Алексей Герман. "Всички са разпратени по затворите [заради Голямата чистка на Сталин]. Новородено е последното нещо, от което родителите ми имат нужда. Мама се опитва да се отърве от мен - абортите са забранени… Тя скача от висок гардероб, вдига тежести, носи кофи, пълни с вода, пада по корем… Но след това татко ѝ се обажда и казва: 'Знаеш ли, ако махнем бебето, просто няма да можем да продължим напред. Да го задържим'".

По този начин хората се опитват да се справят с нежеланите бременности, когато абортите са забранени в СССР. Но в СССР поне могат да говорят за това. В царска Русия самата тема за абортите е табу и не се споменава нито веднъж в класическата руска литература. Както и противозачатъчните - защото, освен прекъсване на половия акт, други такива няма. Всичко това се дължи на традиционните социални норми, които се поддържат и прилагат от Руската православна църква.

Билков чай

Официално, за жените, направили аборт, има наказание - 5 години покаяние, ако се абортира зародиш; седем години, ако плодът има "черти", и 15 години за убийство на новородено дете. Под покаяние се има предвид пост, забрана за присъствие на определени служби и по няколко молитви и поклона всеки ден. Дори стандартният списък с въпроси по време на изповедите в църквата обаче съдържа въпроси като "колко деца си убила вътре в теб", което означава аборт, а предизвиканите помятания все още са нещо обичайно.

Абортите се практикуват масово и без контрол на фона на липсата на професионална медицинска помощ, с помощта на акушерки и лечители, каквито има в почти всяко руско село още от древни времена. Помятанията обикновено се предизвикват чрез изпиване на комбинации от билки и гореща вана.

Държавните закони в Русия не споменават абортите чак до края на XVII век. През 1649 г. т. нар. "Соборное уложение" (Кодекс на съвета) - правният кодекс на Русия, приравнява абортите с детеубийството и ги наказва със смърт. Наказанието се прилага както на жената, която е направила аборта, така и на всеки, който ѝ е помогнал да го стори. Тази норма обаче рядко, ако не и почти никога, се прилага.

Аборт в Руската империя

През 1715 г. Петър Велики и неговият Военен устав постановяват смъртно наказание (чрез разпъване на колело) за детеубийство - в него обаче няма нито дума за абортите, тъй като официално абортите и предизвиканите помятания са в "сивата зона" на руския закон в продължение на дълъг период от време, чак до XIX век.

Според Прегледа на наказателните закони от 1832 г., подпомагането на аборт се наказва с бичуване и трудов лагер за акушерките, но не и за жените, направили аборта. Тази норма действа само за кратък период от време. През 1845 г. акушерките, извършили аборт без съгласието или знанието на жената, могат да бъдат наказани с 4 до 6 години каторга (и до 10 години, ако жената е увредена или починала по време на аборта). Абортите със съгласието на жената се наказват със заточение в Сибир (същото важи и за жени, решили сами да си направят аборт). Важно е да се отбележи, че ако човекът, изпълнил аборт, е с медицинско образование, наказанието е още по-тежко. Убийството на новородено се равнява на убийство на човек и се наказва с доживотна каторга.

Наказателният кодекс от 1903 г. до известна степен премахва наказанието за жени, "виновни за убийството на дете, заченато извънбрачно, при раждането му" - те се наказват с престой в изправителен дом. Убийството на дете, родено в рамките на брака обаче, може да доведе до 10 години каторга.

За абортите се налагат различни наказания. Жените, направили сами аборт, подлежат на престой в изправителен дом за период до 3 години; същото важи за всеки, който им е помогнал за деянието. Акушерките, извършвали аборти редовно, са разобличавани публично, а правенето на аборт без съгласието на жената се наказва с до 8 години каторга. Колкото и тежки да са наказанията, на практика наказанията за аборти са много малко - например от 1910 до 1914 г. има само 139 дела, свързани с аборти в Русия, което означава, че темата си остава в сивата зона.

"Имаме нужда от все повече борци": абортите в съветска Русия и СССР

През 1920 г. съветска Русия става първата държава в света, която напълно легализира прекъсването на бременността чрез медицинска интервенция. Всяка жена може да го направи по собствена воля, безплатно, в специализирано медицинско заведение. Мярката е логична за една държава и едно общество, което преживява сексуална революция. През 1922 г. новият Наказателен кодекс на Руската република криминализира абортите, извършвани от хора без медицинско образование или при нехигиенични условия. Хората, практикуващи подобни аборти, се наказват с до една година в изправителна институция или до 5 години, ако жената е пострадала или починала.

За властите здравето на жените се превръща в приоритет - абортите се забраняват за жени, които са бременни за първи път, както и за такива, които са направили аборт в рамките на последните шест месеца. Освен това лекарите се стараят тези операции да са възможно най-неприятни. Историкът Наталия Лебина пише, че в съветското здравеопазване "абортите без упойка са нормална практика. Много лекари смятат, че страданието, което изпитва жената по време на операцията, е нужната 'цена' за раздялата с плода".

Което не кара жените да загърбят абортите. От 1930 г. за тях се въвежда такса, която бързо расте: от 18-20 рубли през 1930 г. до 60 рубли през 1933 г. и 300 рубли след 1935 година. Средната заплата на работещите жени по онова време е около 100-120 рубли, така че абортите са скъпи, но все пак се правят масово - през 1935 г. в Ленинград например, държавата "печели" 3,6 милиона рубли от аборти.

През 1936 г. абортите са забранени - с изключение на случаите, когато това се налага по медицински причини. Защо? Арон Солц, главен прокурор на СССР от 1872 до 1945 г. и един от "старите болшевики", изразява официалната позиция във в. "Труд": "Нямаме достатъчно хора. Имаме толкова много работа!... Имаме нужда от все повече борци, строители на този живот. Имаме нужда от хора. Абортът, унищожението на зараждащия се живот, е неприемлив в нашата държава, която строи социализма. Абортът е зло наследство на реда, когато хората живееха, водени от своите тесни лични интереси, а не от живота на обществото…".

Точно след забраната броят на абортите намалява рязко - но от 1937 г. той отново се покачва - имаме предвид "разрешените" аборти по медицински причини - те са 568 000 през 1937 г. и 723 000 през 1939 година. През 1940 г. в СССР са регистрирани общо 807 000 аборта, а социолозите смятат, че нелегалните са 10 пъти повече! След забраната броят на жените, умрели от натравяне на кръвта, нараства четирикратно - тежка последица от нелегалните аборти, извършвани в нехигиенични условия. Рязко увеличение се наблюдава и в броя на случаите на убити деца - 25% от всички убийства! Новородените се убиват с игли за плетене, давят ги или ги хвърлят в боклука.

Всъщност забраната на абортите е част от Големия терор - но за разлика от Терора, тя продължава и след Втората световна война, чак до 1950-те. В началото на 1950-те смъртните случаи в резултат на незаконни аборти са 70% от всички случаи на фатален край при майки. Тежката ситуация с абортите ражда черен хумор от рода на: "Става студено, да отидем до нас да пийнем по чай!" - "Забрави за чая, моля те, не знаеш ли, че абортите са забранени?".

Забраната на абортите е премахната през 1955 г., отчасти благодарение на Мария Ковригина (1910-1995), която става министър на здравеопазването на СССР през 1954 година. През номеври 1955 г. абортите отново са легализирани - но само в болнични условия. Абортите, извършвани извън медицинските заведения, остават углавно престъпление. От 1962 г. те отново стават безплатни, като тогава случаите на смърт при родилките падат, а абортите скачат рязко - в средата на 1960-те само в Руската съветска република се правят по около 5,6 милиона аборта годишно.

Броят на абортите може да се приеме като показател за надеждите на една държава за нейното бъдеще. В сравнение с 1960-те, през 1970-те и 1980-те годишно в Руската съветска република се правят по около 4,5 милиона аборта, а през 1990 г. броят им пада до 3,9 милиона.

В Руската федерация днес абортите са легални и винаги са били. Те се покриват от здравната каса за сметка на държавния бюджет и всяка жена има право да вземе самостоятелно решение за майчинството си. През 1999 г. в страната са направени близо 2 милиона аборта, а през 2017 г. броят им е 627 000.

А чудили ли сте се какъв е бил сексът в средновековна Русия - преди "сексуалната революция"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"