Романтичният чар на съветската електричка (СНИМКИ)

Сергей Сухарев/russiainphoto.ru
Електрическите влакове свързват големите градове с предградията още от ранните години на СССР. Те не само имат собствена атмосфера, но и се превръщат в социално-културен феномен.

Първите електрички се появяват в СССР в края на 1920-те и през 1950-те вече са образували огромна мрежа в страната. За разлика от нощните влакове и влаковете за дълги разстояния, те свързват места, разположени близко едно до друго.

За разлика от други видове релсови превозни средства, те могат да ускоряват и да спират бързо в късите отсечки между гарите. Нещо повече, те са сравнително тихи и не замърсяват околната среда толкова много.

Нощните влакове имат три класи и места за спане, докато в електричките има само една класа и обикновени дървени пейки с място за по трима души, подредени в редове една срещу друга. Във влаковете на метрото пък има само две дълги пейки, разположени по дължината на вагона.

В годините на СССР в електричките има дървени пейки, но по-късно започват да се произвеждат и кожени седалки.

Всеки ден, милиони хора използват (и продължават да го правят) електричките, за да ходят на работа. В натоварените часове сутрин и вечер обикновено те са претъпкани, така че понякога хората трябва да се бутат, за да се качат.

Интервалите на метрото в големите градове са доста кратки – до 5 минути, но електричката понякога се чака до 40 минути, така че да се качиш е доста важно.

За да стигне на работа сутрин, човек трябва да стане много рано, тъй като понякога пътят отнема до 2 часа. Така че спящите хора са абсолютно нормална гледка в електричките.

Като се има предвид, че пътниците използват този вид транспорт основно сутрин и вечер, в разписанието на електричките има дупка по обяд в работните дни.

През почивните дни, обаче, както и през лятото, електричките вървят по-често и транспортират много хора, целия им багаж, разсад и домашни любимци до дачата.

Електричката има и друго прозвище – "собака" или буквално "куче". Когато хората искат да спестят пари, те пътуват, например от Москва до Ленинград (днешен Санкт Петербург) не с нощния влак, а като сменят много електрички. "Да стигнеш някъде със собаките" (добраться на собаках) е популярен идиом.

Друго животинско прозвище, посветено на електричката (а и на други видове обществен транспорт) е "заяц" или "заек". В годините на СССР няма много турникети, така че хората могат лесно да се качат на електричката. А когато се появи контрольора, хората без билети (зайците) бягат през влака и слизат на гарата, след което претичват до другия край на влака, където кондукторът вече е минал.

Друга характерна особеност на електричките са търговците, които сноват из вагоните. Обикновено те носят чанти, пълни с безполезни джунджурии и са като ходеща реклама, която крещи колко много хората се нуждаят от тези страхотни вещи. Просяците и скитащите музиканти, които молят за подаяния, също са редовни "пътници" в електричките.

Електричката играе и важна роля в социалния живот. Тъй като няма много места, на които да се събират (и нямат пари за ресторант), хората обичат да пътуват заедно на кратки разстояния и да си говорят по пътя (включително да обсъждат и да си разменят книги).

Понякога просто се забавляват и играят на различни видове игри.

Разабира се, не минава и без пеене и свирене на китара, най-важният музикален инструмент в СССР…

… и на акордеон.

Малко жители на СССР имат коли, така че много от тях използват електрички. Ако не да пътуват до работа, то поне да отидат някъде през почивните дни – до дачата или просто да се разходят из природата - за гъби през лятото в най-близката гора или на ски през зимата, или пък просто на излет.

Електричките играят толкова важна роля в живота на жителите на СССР, че те намират отражение и в културата. Героиня от спечелилия Оскар филм "Москва не вярва на сълзи" (1979 г.) среща любовта на живота си именно в електричката.

А най-известната възхвала на електричката е романът "Москва-Петушки" на Венедикт Ерофеев. Това е съветска "Одисея", в която героят пътува от Москва до гара Петушки (маршрут, който все още е активен) до любимата си, а във влака среща различни хора, пие и си говори с тях. Този изключително философски и концептуален роман показва един много разпространен тип съветски мъже: пиещият интелектуалец.

Не е лъжа, че много хора мразят електричките, защото те често миришат лошо и заради многото хора, които пият, спят и просят. И да, електричката може да изглежда и така…

А ако не си намери място във вагона, човек може да прекара целия път прав в претъпкания вестибюл, където хората дори пушат.

Освен това… В целия влак има само две тоалетни – в началото и в края. И те почти винаги са в ужасно състояние!

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"