Откога руските мъже носят обици?

„Святослав се появи, прекосявайки реката със скитска лодка. Беше седнал на греблата заедно с останалите. Изглеждаше като един от тях. Главата му бе гола, но от двете ѝ страни висяха кичури коса – знак за благородство. Изглеждаше мрачен и див. На едното му ухо имаше златна обица, украсена с карбанкул и две перли“. Така византийският историк Лъв Дякон описва Святослав Игоревич, велик княз на Киев, по време на срещата му с византийския император Йоан I Цимиски през X век.

Княз Святослав Игоревич, илюстрация- Ф. Солнцев / Албум "Дрехи от Руската държава", 1869

Снимка със свободен достъп

Сабята и обицата правят мъжа

Руските воини си пробиват ушите от древни времена. В културата на различните народи това се прави за защита и има магически свойства. Обицата на воина първоначално се носи като талисман срещу зли сили, но и като знак за неговия статут. Колкото по-скъп и фино изработен е накитът, колкото повече мъниста или скъпоценни камъни има по него, толкова по-благороден е собственикът му. Лев Дякон, който описва външния вид на Святослав, отбелязва, че „дрехите му бяха бели и се различаваха от останалите само по чистотата си“, така че златната обица е най-скъпият аксесоар, който носи управникът на Киевска Рус.

Носенето на обица на ухото на мъжа е популярно сред аланите, волжките българи, както показват разкопки на погребения. Известно е, че скитските племена носят обици с гъбовидни шапчици (носят ги и мъжете, и жените), което очевидно е признак за принадлежност към племето. Обици се носят и в Златната орда, а оттам те навлизат и в Русия. Първоначално са популярни обици само с една брънка. По-късно, през XIV в., на тях се появяват и висулки, на които се нанизват едно или две мъниста. През 1358 г., в завещанието си княз Иван Иванович оставя на всеки от двамата си синове по една златна обица с перли.

Иван-царевич на сивия вълк,1889, Виктор Васнецов

Държавна Третяковска галерия / снимка със свободен достъп

През XVI в. започват да се появяват двойни и тройни обици с по две и три брънки. В описанието на съкровищницата на княз Дмитрий Иванович Углицки откриваме „големи“ и „тройни“ обици със сапфири, аметисти, рубини и перли, изработени в Новгород и в Близкия изток. Обиците са направени от злато, сребро, медна сплав, покрити с позлата и задължително украсени с перли.

Разбира се, обици в Русия носят не само от благородниците. Обикновени медни обици с форма на полумесец има по ушите и на обикновените мъже. През XVII в. сред вещите на обикновен селянин се споменава „счупена“ обица – доказателства, че, макар и повредени, тези накити се ценят и пазят от селските семейства.

Степан Разин, 1985-1988, Сергей Кириллов (CC BY-SA 3.0)

А как стоят нещата при жените? Както пише археологът Наталия Жилина: „В премяната на славяно-руските жени големите халки, овързани с метален венец, са често срещани; през VIII в. се разпространяват миниатюрни обици от византийски тип.“ Руските благороднички през XIV-XV в., обаче, не носят скъпи обици. Любимият им накит е рясната – метален венец, който се поставя на главата. През XVII в. вече почти всички жени, дори малките момиченца, се кичат с обици.

Обици от края на XVII в. , Русия

Държавен историко-архитектурен и художествен музей-заповедник "Александровская слобода"

Известно е, че през XVI в. княз Рузски наследява няколко скъпи обици със сапфири и рубини от майка си и ги дава на сестра си, която е лишена от зестра. Това означава, че в онези дни обиците не се различават в зависимост от това дали се носят от мъже или от жени. Сред жените обиците със скъпоценни камъни, изработени от ценни метали, стават популярни през XVI-XVII в. под влиянието на европейската култура – в описанието на имуществото на царина Анастасия, първата съпруга на Иван Грозни, се съдържат „различни видове обици“.

Висулки за накит за глава, Рус, XII в.

shakko (CC BY-SA 3.0)

„Обица за мъртъв приятел“

С разширяването на границите на руската държава нараства броят на казаците – свободни хора, които са едновременно земеделци, търговци и войници от казашката армия, охраняваща пределите на страната. Сред тях обиците се превръщат в признак за ранга.

Държавен историко-културен и художествен музей-заповедник "Александровская слобода"

Обица на лявото ухо носят единствените синове в семейството (макар че може те да имат сестри). Обици на двете уши са признак за едно дете, което е от мъжки пол (няма нито братя, нито сестри). Обица на дясното ухо е признак за последния мъж в семейството. Казашките командири не вземат такива мъже (с обици на дясното ухо) на опасни мисии или в първите редици на боя.

Обиците на мъжете от руското благородство излизат от мода за кратко през XVII-XVIII в.: тогава те се носят най-вече от казаците и от европейските моряци, войници и занаятчии, чийто брой в Московската империя нараства. За майсторите от германските земи златната обица често е атрибут за „черни дни“, тъй като тя трудно се губи и може да се заложи, продаде или изпие от отчаяние.

Портет на мъж (1610-1620 г.), Франс Пърбъс

Художествена галерия на Нов Южен Уелс / снимка със свободен достъп

В началото на XIX в. мъжките обици отново идват на мода – първо във военните кръгове. Писателят Михаил Пиляев си спомня, че тази мода пристига „от Кавказ, от грузинците и арменците“, където тече Кавказката война. „Модата на обиците процъфтяваше особено силно сред военните в кавалерийските полкове и е трудно да се повярва, че хусарите от минали години, тези прочути „дръзки другари по чашка“, следваха тази женска мода. Обици носеха не само офицерите, но и войниците“, пише Пиляев. Тогава те се смятат за „женска“ мода, защото военните носят бижутата на своите любими – като талисман и сантиментален подарък. „Сигурно е, че известната поговорка „за любим приятел – дори обица от ухото“ е измислена по онова време от войниците“.

Обицата в СССР

2 септември 1996 г. Лидерът на мотоклуба "Нощни вълци" "Хирурга" в подмосковския пиноерски лагер "Мир" по време на фестивала "Международно байк-шоу"

Валерий Христофоров/TASS

В началото на XX в. обицата на мъжкото ухо вече а атрибут, който се носи само от казаците и циганите. „Той имаше обица с формата на сребърен полумесец на лявото ухо, гарваново черната му брада и коса не бяха посивели и в гнева си обикновено се самозабравяше…“. Така Михаил Шолохов описва донският казак Пантелей Прокофиевич в „Тихият Дон“.

В съветската държава, особено със затягането на условията за живот през 1930-те, всеки детайл във външния вид на мъжа, който е характерен за жените, започва да се отрича строго. Съветските чиновници и работници дори не носят пръстени – те се смятат за „буржоазни“ и „декадентски“. Дори сватбените халки излизат от мода през първите десетилетия на СССР.

Съветските работници са силни и мъжествени, а работничките тъкмо са захвърлили оковите на домакинското робство – така че бижутата някак не пасват на имиджа на тези граждани. И макар че накитите на жените постепенно се завръщат и стават все по-фини и изящни през 1950-те, а и след това, мъжките бижута дълго време си остават признак на „красивия живот“. В съветската криминална комедия „Диамантената ръка“ (1969) шефът на мафията носи скъпи пръстени, ясен атрибут на мошеника в съветското общество.

Разбира се, пръстени носят и дребните престъпници, спекулантите и т.н. Но обицата на ухото на мъжа си остава немислима дълго време в СССР – дори хипитата не се осмеляват да ги носят. На фона на масовата хомофобия, насаждана от самата държава, една обикновена обица превръща мъжа, който я носи, в жертва на първата улична банда.

Виктор Цой, "Транквилизатор", 1984

Сергей Борисов / МАММ / МДФ / Russia in photo

Едва през 1980-те обицата се връща по ушите на руските пънкари и рок музиканти, но само на лявото ухо. До неотдавна обицата на дясното ухо на мъжа се смяташе за намек за нетрадиционна сексуална ориентация, но от 2010-те, с глобализирането на световната мода, това разграничение почти изчезва. Днешните мъже в Русия, а и по света, често носят не само обици, но и флешове. Древните руски воини и казаци със сигурност биха одобрили тази мода!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.