Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За първи път инженер Дейвид Бевънс пристига в СССР в командировка през далечната 1988 година. Задачата му е да пусне машините във воронежкото научно-производствено обединение "Енергия". Но поради неизправности вместо шест седмици той остава половин година. "Дойде зимата, студът", спомня си Дейвид. Не дочаква да му пратят топли дрехи от вкъщи. "Отидох на пазара и си купих валенки, пуловер, ватени панталони – всичко! Да живея в Русия стана възможно", смее се англичанинът. А след това наистина остава.
Дейвид е роден през 1956 г. в английския град Лестър. Казва за себе си, че е "роден с гаечен ключ". Баща му, който също е инженер, от малък включва сина си в ремонта на всякакви механични уреди. На 6 години му поверяват ремонта на мотоциклет, а на 12 вече го смятат за професионалист. Днес по-големите братя и сестрата на Дейвид вече отдавна са в пенсия, а той продължава да работи: "Само аз не съм наред: на 65 години още работя и горя в работата си!".
Весела английска младост
Личен архивДнес Бевънс работи във Воронеж като шлосер-механик, като отговаря за производството на различни електродвигатели – от лифтове и жп линии до автоматични клапи и пещи. "В момента вървят поръчки за замяна на вносните стоки, има много работа".
А тогава, в края на 1980-те, фирмата, която го изпраща в Русия, скоро след това банкрутира, а той получава покана от съветската "Енергия" да остане. Както казва Дейвид, в Англия промишлеността започва да страда заради Маргарет Тачър, затова той приел поканата да работи в СССР.
Дейвид си спомня, че при първото си пътуване се почувствал като безпомощно дете в тялото на възрастен. "Не можеш да прочетеш какво пише, не разбираш какво чуваш". Не го разбират и съветските хора – тогава са малко онези, които говорят английски.
Веднъж се случва куриоз. "С началника – той пристигна в СССР по-рано – отидохме до хранителния магазин. Беше утро – обикновено закусвахме яйца и салам. Посочихме колбаса с пръст – 6 парчета. А яйца на витрината нямаше. Началникът беше забравил как се казват на руски… Чудихме се, а после той каза на руски: "Искам 10 броя" и направи така!". Тук Дейвид започва да кудкудяка, да маха с ръце като с крила и малко да се надига от масата, все едно вади невидимо яйце някъде отдолу. "Продавачките се захилиха и запомниха началника – повече никога не ни се наложи да чакаме на опашка там".
"А на мен този урок ми показа, че не бива да се стеснявам. Нека хората да се смеят: на теб, с теб – от всичко това все пак ще излезе нещо хубаво".
Дейвид казва, че е много придирчив към храната и когато се заженил, руската му съпруга го завела на гости при роднините си. Там, естествено, имало огромна маса и всички започват да приканват Дейвид да опита всичко. Жена му го защитава: "Не се тревожете, той ще си хапне! Така… Той не яде това, не яде и това…" А роднините я попитали: "Горката ти, как го храниш?". А жена му отвърнала, че той готви прекрасно сам.
Дейвид все пак обиква руската кухня, но и до днес не може да яде кисели краставички и домати, чесън, черен хляб и сельодка.
Едно от най-големите удивления за Дейвид е, че в края на СССР и през 1990-те рафтовете на магазините са празни, а всички хладилници на хората се пръскат по шевовете. Можело да ходиш на гости, където да си хапваш най-различни неща. "Попитах ги: какъв е фокусът? А те ми отвърнаха: "Руската система".
Дейвид си спомня, че веднъж негов приятел мотоциклетист тръгнал да се прибира за Англия от СССР и се разплакал – не можел да обясни на никого кое точно му е харесало толкова много. "И аз съм така: не мога да обясня защо харесвам тази руска система, но и на мен много ми харесва".
Харесва му и колко открити са местните хора. Това, че хората тук се здрависват, докато в Англия това не е прието. "Днес за Русия е много сложен период, но дори и сега се чувствам тук много по-свободен, отколкото в Англия или в Америка. Ако искам да изляза да се поразходя, не трябва да вземам картата и да гледам къде мога да отида, коя поляна е чужда. Там е задължително да знаеш това", казва той.
"Тук обичат да казват: на Запад има ред. Но това си има своята цена: това не може, онова не може. Тук редът е своеобразен. Спомних си един случай. През 1990-те дойдох в британското посолство в Москва. Доходи ми се до тоалетна, а тя беше заключена. Извинете, казаха ми, някой открадна поплавъка от казанчето. Не работи! Излязох на улицата и намерих тоалетна, заключена с ръждив катинар. Недалеч стоеше милиционер и аз го приближих. Обясних му какво търся. Милиционерът се огледа и ми каза тихо: "Наоколо има толкова дървета, бягай по-бързо". Представяте ли си да получите такъв отговор от английски полицай? Не! Той ще те проследи, дори най-близката тоалетна да е до Луната".
Дейвид е известен в града като любител на астрономията. Местните медии дори пишат, че англичанинът показва на воронежци звездния живот. Той започва да се увлича по астрономията сериозно именно тук. "Имах стар съветски монокъл, полубинокъл. Късно вечер си седях на дачата край града и гледах звездите с монокъла, гледах 30 минути, започнах да различавам подробности: Юпитер и спътниците му, мъглявината Лагуна, впечатлих се". След това си купува хубав телескоп. "И се започна: лекции, курсове, т.нар. "тротоарки" – тротоарна астрономия. При тях изкарваме телескопи на улицата и минувачите могат да погледнат звездите през тях".
Дейвид кара 25-годишна "Ока". През 1990-те я получава вместо заплата. Любимият му телескоп заема половината хол. Той се шегува: "В колата с мен може да се побере или жена ми, или телескопът".
Обикновено руската автомобилна промишленост не се радва на добри отзиви, но Дейвид е доволен от колата. Казва, че е време да я смени, но заради санкциите не може да получава британската си пенсия. "С тези пари стана така, както в Русия през 1990-те: това, с което преди можеше да си купиш кола, сега стига за 4 гуми".
Изобщо, Дейвид е удивително ярка смесица от ярък английски характер и загадъчна руска душа. "А какво искате? 33 години съм живял там и почти 33 години вече живея тук! На практика всички ние сме хора, приличаме си. Просто руснаците нямат строги правила".
Russia Beyond благодари на Светлана Ломакина от проекта "От Русия с любов" (Из России с любовью) на списание "Нация" за помощта при подготовката на този материал.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си