Скрити препратки към СССР във видеоиграта Atomic Heart

Mundfish, 2023
Нека погледнем сензационната видеоигра от гледна точка на историк – какви препратки и алюзии може да намерим тук?

Шутърът Atomic Heart излезе на 21 февруари 2023 г. Той разказва за приключенията на майор Нечаев в алтернативния СССР от 1955 г., където роботите излизат извън контрол и нападат хора. Видеоиграта получава резултат от 71-76 в портала Metacritic (в зависимост от платформата).

В самото начало на сюжета на Atomic Heart все още не се е случила техногенната катастрофа, играчът попада в грандиозния утопичен град Челомей, който демонстрира всички успехи и постижения на съветската власт в алтернативната реалност. Именно в Челомей се намират повечето от описаните от нас скрити препратки.

"Терешкова"

Най-очевидната препратка е, че един от моделите на роботите се казва "Терешкова" – в чест на първата жена в космоса Валентина Терешкова (1937 г.). Роботът обаче няма портретна прилика с "прототипа".

"Близнаци"

Стоманените близначки вече се превърнаха във визуален символ на Atomic Heart. Артбукът на играта директно посочва, че при направата на прическата им създателите се вдъхновяват от известната двойна плитка на Юлия Тимошенко. Руската балерина Анита Пудикова помага за създаването на движението на тези герои.

"451 по Фаренхайт"

Когато майорът все още плава с лодка по канала, има сцена на брега – баба предлага да настрои обърканите роботи "Вовчик" и моли човека за дистанционно управление. Той казва: "Благодаря ти, бабо. Код 0451". Това, разбира се, е препратка към антиутопичния роман на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт".

Плакати

Всички плакати в града са реални съветски плакати, публикувани в СССР. По-нататък в историята на други места към тях се добавят плакати, които са нарисувани специално за играта, но със запазване на съветския стил.

Таксофон от СССР

Вдясно от количката за сладолед има будка на класически съветски градски телефон с устройство AMT-69. Такива има и в късния СССР.

Автомобили "Москвич" и "Чайка"

На отсрещния бряг на реката има автомобили от модела "Москвич-412", които са произведени от 1967 до 1997 г. в заводите в Москва и Ижевск.

Впоследствие ще може да карате такъв "Москвич" – яркочервен, като в съветския филм "Диамантената ръка" (1969). А още един автомобил "Турбина" от играта е копие на съветските луксозни автомобили "Чайка" – ГАЗ-13 и ГАЗ-14.

Препратки към съветски филми

Град Челомей е пълен с препратки към съветски филми – научна фантастика и безсмъртна класика. Близо до кея танцуват лезгинка под възгласите "Бамбарбия! Киргуду!" – цитат от филма "Кавказката пленница" (1967). От същия филм е и "Песента на мечките", която звучи от високоговорителите в парка, в изпълнение на Аида Ведишчева.

Жена пита мъж в парка дали ще бъде пуснат полетът Москва-Касиопея – това е едноименният съветски научнофантастичен филм (1973).

Момиче, мечтаещо за куче-робот, е препратка към друг съветски фантастичен хит "Приключенията на Електроника" (1979). Прякорът, който тя измисля на кучето, е Реси, което съвпада с това на кучето-робот от филма.

Директно от филма "Гости от бъдещето" (1985) те взимат емблемата на местния фуникуляр.

Препратки към литературата

След като пристигнете във ВДНХ, на платформата може да намерите труп, заобиколен от разпръснати страници хартия – "Мъртвият производител на игри". Разговор с него (да, в играта може да говорите с трупове и дори има "научно" обяснение за това) започва с "абирвалг" – това е първата дума, която човекът-куче Шариков произнася в романа на Михаил Булгаков "Кучешко сърце" (написан през 1925 г.) и едноименния филм (1988 г.).

На експозицията ВДНХ може да се види експонатът "ГПД-60", "ГДП" е "Главата на професор Доуел" от научнофантастичния роман на руския съветски писател фантаст Александър Беляев (публикуван през 1925 г.).

Едно от аудиосъобщенията в "Шчебетаря" (между другото, е буквалният превод на името Twitter на руски) се казва "Понеделник започва в събота" – препратка към култовия роман на братя Стругацки (1965). Главният герой на този роман, Александър Привалов, също е в списъка на служителите на завод № 3826 от играта.

"Ну, погоди" и расисткият скандал

Като отделен пункт си струва да споменем, че съветският анимационен сериал "Ну, погоди" се показва по телевизорите на брега на реката, които се виждат в начало на играта. Същите телевизори има и в стаите за почивка.

Шотландският потребител Ravs_ вижда в една от сериите расистка обида. Става дума за откъс от 12-та серия на "Ну, погоди" (1978), където се появява карикатура на черен абориген с лък. Освен това той е нарисуван в стил, напомнящ образите на афро-американци в американските детски филми от 1930-те и по-късно. Разработчиците на играта все пак трябва да се извинят.

Архитектурата в играта

Град Челомей е кръстен в чест на Владимир Челомей (1914-1984), реален съветски конструктор на ракетни двигатели. Тук според сюжета се намира конструкторското бюро на предприятие № 3826 и щабът на неговия ръководител Дмитрий Сеченов, разположен в небостъргач.

На централния площад има копия на скулптурите "Родината майка" във Волгоград (автор е скулпторът Евгений Вучетич, 1969-1967) и "Работник" от монумента на Вера Мухина "Работник и колхозничка" (1937).

Разбира се, тези здания, които виждаме в града, са класически "сталински" с рустиран (т.е. облицован с камъни с грубо издялана лицева страна) приземен етаж. Небостъргачът е събирателен образ на небостъргачите на Сталин, като в същото време напомня на модерния "Триумф Палас" в Москва. Първият му "тържествен" етаж (през него героят минава два пъти, когато се качва горе, за да вземе ключовете от колата) обаче е копиран от интериора на паметника на Бузлуджа в България – под купола на сградата се намира същата емблема "сърп и чук", само че в действителност е допълнена с надпис "Пролетарии от всички страни, съединявайте се".

Съветската (и не само) музика в играта

Саундтракът на играта вече се използва в мемета, най-известната песен е фонк-ремиксът на "Комарово" (Музика – Игор Николаев, текст Михаил Танич) грандиозният хит на Игор Скляр. Роботът, който свири тази песен на синтезатор, прилича на клавишника на групата "Алианс" Олег Парастаев (1958-2020), който се появява със същите очила във видеоклипа на песента "На заре".

Играта съдържа две препратки не към съветската, а вече към руската рок група "Крал и Шут" ("Король и Шут" или КиШ), която става култова след смъртта на вокалиста Михаил Горшеньов през 2013 година. Един от документите в играта, наречен "Проникване в обекта", описва някой М. Горшеньов, "студент от Московския държавен университет с гол торс, разрошена коса и китара зад гърба", който излизе на патрул от гората и разказва история, а след това се чува преразказ на сюжета на песента "Лесник" на групата КиШ, донякъде иронично преосмислен. В същото време самата песен не е в саундтрака на играта.

Втората подсказка, свързана с групата, е по-проста името на една от задачите "В обраслия парк", отговорът е първият ред от песента на "Король и Шут" "Проклетата стара къща".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"