Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Тайландските котки са добре позната и широко разпространена порода в целия свят. Отличават се с контрастния цвят на лапите и муцуната (колор пойнт), ярко сини очи и "кучешка" привързаност. Виждали ли сте някога тайландски късоопашати котки? Меконгските бобтейли също са местна порода от Югоизточна Азия, кръстена на река Меконг. Но защо тази порода се смята за руска?
В древни времена много котки от Сиам (както се нарича Тайланд до 1932 г.) са имали леко извити опашки. Шегувайки се, но не съвсем, фелинолозите обичат да обясняват тази особеност с легендата за принцесите, които по време на къпане окачвали гривните си на опашките на котките и те се огъвали под тежестта на метала. Според друга версия, тайландските котки обичали да ловуват риба, а дългата опашка, която пречи на тази дейност, изчезнала в процеса на еволюция. Така или иначе "извивките" на опашката са генетична особеност на котките в Югоизточна Азия. Някои са имали по-къса опашка, други - по-дълга.
Дълго време Сиам не позволява неговите котки да бъдат изнасяни извън страната, смятайки ги за своя собственост. Те са можели да се държат само в дворци или будистки храмове. Освен необичайните опашки тези котки са имали екзотична окраска - колор пойнт.
В Русия тези котки са описани за първи път от пруския зоолог Петер Палас (същият, който открива котките манули). Той ги вижда по време на пътуване до Пензенска губерния в село Инсар и в книгата си за това пътешествие през южните провинции на Русия в края на XVIII в. ги сравнява с норки. "Носът е покрит от черна маска, която също обгражда очите и завършва със заострен триъгълник на челото. Ушите, лапите и опашката са много тъмни на цвят. Структурата на козината е по-приятна от тази на обикновената котка и наподобява гладката, лъскава козина на норка".
Можем само да гадаем как точно тя се озова в руската пустош – дали с търговски кервани от Азия или по друг начин. Въпреки това през този период в Русия започват да се появяват и други колор пойнт котки. Днес например е известна невската маскарадна, която е подвид на сибирската.
Западна Европа се запознава с тези котки почти век по-късно: през 1870 г. кралят на Сиам дава две котки на служител на британското посолство. По това време във Великобритания се заражда фелинологията и тези котки участват в първите изложби в Лондон. В началото на XX в. техните потомци стигат и до САЩ. В процеса на селекция се ражда порода сиамски котки с клиновидна муцуна и тайландски котки с кръгла муцуна. Опашките стават прави, тъй като развъждащите ги специалисти смятат, че извитите са грозни.
Междувременно в Русия са внесени старотайландски котки. През 1897 г. сиамският крал Рама V пристига на визита в Руската империя. Тогава Сиам е изправен пред заплахата от колонизация от Франция и търси съюзници. Николай II предоставя на Рама V гвардейско подразделение за охрана на кралския дворец. А сиамският крал, наред с други дарове, подарява на руския император 200 дворцови котки от най-различни видове. Така те попадат в домовете на знатни хора в Русия, а тези котки пък дават потомство и започват да се смесват с други.
В СССР професионално развъждане на котки започват едва в края 1980-те, но пък има интерес към изучаване на породите – както към руските, така и към чуждестранните. Олга Миронова, която е една от основателките на фелинологията в Русия, пише, "В Ленинград започнаха да говорят за чистокръвни котки, едва след се появиха "сиамските котки". Купих първата си сиамка на Кондратиевския пазар през 1960-а, купих я за много пари, давайки цялата си заплата на операционна сестра за нещо синеоко, млечнобяло, с тъмнокафяв нос, уши, лапи и спираловидно извита опашка. Това нещо се оказа ураган, опакован в котешка кожа. Сега биха да го нарекли тайландски бобтейл, но тогава подобни тънкости не бяха за нас…"
Няколко такива котки донася в Москва през 60-те години основателят на кукления театър с животни Сергей Образцов, когато се завръща от турнета в Европа. Други известни личности пък ги вкарват от Азия.
Постепенно чуждите "тайландци" започват да се смесват със съветските "тайландци" и когато към въпросите на селекцията вече се подхожда задълбочено, се оказва, че такъв невероятен клон на тайландската котка е запазен в Русия. За да се признае официално наличието на порода, трябва да има минимум 30 животни от нея. В селекцията участват и късоопашати котки от страни от Югоизточна Азия.
Породата е регистрирана в Световната федерация на котките (WCF) през 2004 година. Първо ги наричат бобтейли, а след това меконгски в чест на великата азиатска река Меконг. Така се подчертава различието ѝ от другите тайландски и сиамски котки.
Тази порода е официално описана от руски фелинолози и е призната за руска през 2004 година. За да се признае една порода, е необходимо да се съберат най-малко 30 животни.
Съвременните бобтейли имат различни нюанси на окраската и се отличават с ярки сини очи.
Меконгските бобтейли разбират, че имат благородна кръв, те са независими и елегантни. Но те не просто обожават своите хора, а се опитват да бъдат до тях през цялото време. За разлика от много други породи, те се привързват към човека, а не към местоживеенето. Поради късата си опашка задните им крака са по-развити и лесно се катерят по килими, завеси и като цяло скачат вертикално.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си