Един от основните "доставчици" на съкровища е Московският Кремъл. На територията на най-старото селище на града не веднъж са намирани съкровища. Например през XIX в. по време на ремонта е намерена медна купа, пълна с бронзови и медни древноримски монети! Но как парите от I-III в. са се озовали в Москва? Изглежда, че някой е купил колекция в Европа през XVII век и след това я е скрил.
"Инвестициите в земята" са надеждно средство за защита на спестяванията от крадци и мародери. През 1939 г. на Спаската порта са открити метални буркани с 33 800 монети! В разпръснатите пари от времето на царете Михаил Фьодорович и Алексей Михайлович са намерени и кръстчета и бижута. Очевидно някой се е опитал да спаси спестяванията си по този начин по време на Солния бунт, когато в Москва започва въстание заради по-високите данъци и цените на солта.
Най-голямата находка обаче е през 1988 година. Строителите, които се занимават с изкопни работи, буквално се натъкват на съкровища от XIII век: златни и сребърни слитъци, славянски, скандинавски и персийски накити – общо триста предмета. Най-вероятно княз Владимир Юриевич е скрил съкровището в земята, спасявайки го от нашествието на хан Батий. През 1238 г. ханът опожарява Москва, но не получава съкровищата, тъй като те лежат в земята повече от седемстотин години.
Ремонтът е помощник на историка, и то какъв! По време на строителните работи в имението на Трубецких-Наришкини в Санкт Петербург през 2012 г. работниците отварят тавана между втория и третия етаж. И онемяват: пред тях лежат чували с кутии и кашони със сребърни прибори, медали, бижута, часовници и свещници и много други предмети. Не мислят дълго и решават да изнесат всичко възможно най-скоро. Дежурният полицай е подозрителен към работниците, които посред нощ набързо товарят нещо в един микробус. Той отваря произволно един от чувалите и... тук идва неговият ред да изгуби дар слово.
През 1917 г. Наришкини, последвани от последните собственици на имението – поручик Сергей Сомов от лейбгвардейския хусарски полк и съпругата му Наталия Наришкина – напускат Русия.
Повече от 2000-те им предмета с гербовете на княжеското семейство Наришкини и Сомови, включително луксозен сервиз на Игнатий Сазиков – общо четиристотин килограма съкровища – стават в най-голямата находка в Русия.
През 1822 г., докато извършват пътностроителни работи, селяните Устин и Мойсей Ефимови намират чифт "кръгли" камъни, които приличат на злато. Те започват да търсят по-нататък – и от плуга започват да вадят гривни, икони, колци (с тях са били украсявани женските забрадки) и барми – големи кръгли медальони със скъпоценни камъни, перли и изображения на светци. Тези масивни накити се смятат за една от княжеските и царските регалии. За съкровището, намерено в древното селище Стара Рязан, Ефимови получават награда от 10 000 рубли.
Някога на територията на Ипатиевския переулок в Москва са се заселвали грънчари и ковачи, след което този район е бил предпочитан от заможни граждани. През XVI в. благородниците и болярите, които са на държавна служба, трябва при първо повикване да се явяват на преглед или на поход. И да имат за такива случаи оръжие и доспехи. Така че не е изненадващо, че в една от къщите в Ипатиевския переулок през 1895 г. е открит цял арсенал. Шлемове, пръстени, върхове на копия и монети от времето на Иван Грозни.
През 1969 г. археолозите откриват овъглена бъчва с брадви, ножове и ръчно кован пищов – гладкоцевно оръжие.
Но през 1970 г. е направена много по-изненадваща находка: огромен меден съд, пълен догоре с испански песо и реали! Изсечени не само в Мадрид, Барселона и Севиля, но и в Мексико, Боливия и Колумбия – общо 3398 монети. Находката тежи 74 кг! Но как са се озовали в Москва? Изглежда, че някакъв търговец е искал да ги продаде на хазната за претопяване.
Буквално на една ръка разстояние се намира златото, открито през 1965 г. в петербургския "Гостини двор". Работници по време на ремонт отварят пода и откриват тухлена зидария, само че твърде неравна. Започват да я демонтират: древните строителни материали се оказват необичайно тежки. "Може би е злато", шегуват се работниците, но за всеки случай решават да вземат находката за експертиза. Оказва се, че това е не просто злато, а от най-високия клас – 900-ия. Интересът към досадната работа веднага скача в пъти: към първата тухла са добавени още седем. Общото им тегло е 128 килограма.
Някога там е бил бижутерският магазин на Иван Морозов, доставчик на императорския двор. Неговите синове за всеки случай създали тук скривалище, но след революцията така и не успели да вземат съхраняваното в него.
Изглежда какви ли не ценни неща могат да се съхраняват в обикновени на вид кани? Масло или вино? Всичко е по-просто: пари.
Двата съда, намерени в "Гостини двор", се оказват най-голямото монетно съкровище в Москва: 335 западноевропейски монети от втората половина на XVI – началото на XVII в. и над 95 000 сребърни руски монети, сечени при царете Иван Грозни, Борис Годунов и Фьодор Иванович.
През 2016 г. археолозите откриват в Псков повече от триста монети, медали, бижута и ордени – съкровищата са грижливо опаковани в шест кутии. Новгородски, псковски, московски и тверски везни, както и ефимки (претопени от чужди талери и изсечени наново с царската марка) от времето на цар Алексей Михайлович, копейки на Борис Годунов, монети на Петър Велики. Награден черпак и чаша на Екатерина II, коронационни монети и дори пречистено златно кюлче от висок клас.
Най-вероятно тази колекция е принадлежала на търговеца Фьодор Плюшкин, страстен колекционер на рядкости и антики. Той е попълвал колекцията си в продължение на четиридесет години. Интересувал се е буквално от всичко: картини, оръжия, лични вещи на Александър Суворов, икони и, разбира се, монети. В колекцията му имало 84 кутии с тях – дори повече, отколкото в Ермитажа!
Повече от 800 кг монети? Да, точно толкова са намерени в мазето на катедралата "Рождество Богородично" в Устюжна през 1936 година. Пари от най-различни години – от императрица Анна Йоановна до Николай II, предимно медни, но има и сребърни, които най-вероятно в храма са получавали като дарения. Например, за отливането на камбани.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си