Вкус от детството: легендарните съветски бонбони

Тези, които са израснали в СССР, и до днес с особена нежност и носталгия си спомнят "онези" съветски "конфети". За да си купят 100 грама смучащи или карамелени бонбони, те спестявали парите, които родителите им давали за закуска в училище или за билетче за трамвая. А пък шоколадовите конфети били скъпи и дефицитни – купували се само за големи празници.

Ася Чо

"Мишка косолапый"

Макар че конфетите "Мишка косолапый" се правели още в царска Русия, те се превръщат в своеобразен символ на СССР. Тази конфета представлява две вафлени корички с бадемов пралин, облети в черен шоколад. Съветските граждани ги обичали толкова много не заради вкуса им, а заради чудесната синя опаковка, на която е изобразен фрагмент от картината "Утро в боровата гора" на И.И. Шишкин и К.А. Савицки с три мечки на нея. Тези бонбони били много скъпи – около 4 рубли за килограм тогавашни пари. По днешния курс на еврото средната цена за килограм е близо €10. "Мишка косолапый" се купували за Нова година като украса за елхата. Дори в съветските времена опаковката на тези конфети била много цветна, затова те били достойни украшения за новогодишната елха – наравно със стъклените играчки и топки.

Ася Чо

"Кара-Кум"

Защо тази популярна и вкусна конфета е кръстена на едноименната пустиня в Казахстан е загадка и до днес. Тя няма нищо общо с черния пясък, както дословно се превежда "Кара-Кум" от казахски език. Шоколадовият бонбон "Кара-Кум" представлява орехов пралин и натрошени вафли, залети с шоколадова глазура. Купувачите толкова обичали шоколадово-ореховия му вкус, а производителите – лесната рецепта, че той се радвал на успех дори отвъд пределите на СССР: през 1990-те "Кара-Кум" правели дори американските сладкарски фабрики. "Кара-Кум" стрували почти толкова, колкото и "Мишка косолапый".

Ася Чо

"Рот Фронт"

Тези бонбони от натрошени вафли и рендосани фъстъци са любими на много деца и възрастни. Да се намерят по магазините не било така лесно, затова, ако ги изкарали, хората ги купували и си ги пазели за празниците. Разбира се, децата веднага намирали скритите конфети и тайничко от родителите си похапвали по един бонбон от време на време. Тези лакомства били малко по-евтини от шоколадовите си конкуренти – по 3 рубли за килограм, което в днешни пари е около €5. Смятало се, че те вървят най-добре с горещ чай – нежната и мека орехова конфета направо се топяла в устата след няколко глътки черен чай.

Ася Чо

"Взлетная"

Тези карамелени бонбони имали характерен лимонов вкус и се смучели много дълго. Причината – "Взлетная" се правели за пътниците в самолетите, за да може да не им заглъхват ушите от падащото налягане по време на полет. Първоначално не ги продавали в обикновените магазини, но в средата на 1970-те ги пуснали и те станали достъпно и любимо лакомство на съветските ученици. Преди училище те можели да изтичат до магазина и да си купят 100 г от тези конфети за 11 копейки – напълно достъпна сума за учениците. Съответно един килограм струвал 1 рубла и 10 копейски, което днес е €2,5. Между другото, 100 грама от тези бонбони не стигали за цял ден в училище, тъй като черпенето на другарчетата било задължително.

Ася Чо

"Кис-Кис" и "Золотой ключик"

В СССР имало две търговски марки на дъвчащите бонбони – "Золотой ключик", които били по-малки и по-меки, и "Кис-кис" – по-твърди квадратчета със страни от по 1,5 см. Независимо от високата цена на съставките, дъвчащите бонбони били сред най-евтините. Цената им не надвишавала тази на карамелените конфети. Именно затова те били най-популярни сред съветските деца и именно с тях са свързани най-хубавите детски спомени и свещени ритуали. За начало, дъвчащите бонбони трябвало да се почистят от полепналата хартиена обвивка, която се захващала наистина здраво и много често децата ги похапвали заедно с парченца хартия. Следващият етап от консумирането бил бонбонът да се размекне в устата. При този процес той полепвал по зъбите, особено по млечните, които така или иначе вече се клатели, или по пломбите. Като цяло дъвчащите бонбони били сигурен билет за посещение при зъболекаря. Освен това, ако детето случайно забравело в джоба си някой дъвчащ бонбон, а после хукнело да играе, той често първо се разтапял, а след това се втвърдявал и "запечатвал" джоба. Съветските майки, на които им се налагало да перат панталоните, естествено не били във възторг.

Ася Чо

Много съветски бонбони могат да се видят по рафтовете на магазините и да се купят свободно и днес. Близките и приятелите на гражданите на СССР, заминали да живеят в чужбина, и до наши дни ги молят вместо сувенири да донесат някой друг килограм от легендарните и любими на всички конфети.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.