Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Преди няколко века руските селяни през цялата година са се хранили с плодовете и зеленчуците от своите градини. През лятото и есента се запасявали с храна за зимата, сушени гъби и билки. Ето някои неочаквани растения, с които руснаците са се научили да готвят.
През XIX в. лободата се използвана за печене на хляб през пролетта, който да издържи до новата зърнена реколта. Лев Толстой пише: "Хлябът с лобода, използван от почти всички – при някои с 1⁄3, а понякога и с 1⁄2 лобода – е черен хляб, мастилено черен, тежък и горчив; хлябът се яде от всички – и деца, и бременни, и кърмачки, и болни... Хляб с лобода не се яде без нищо друго. Ако го изядете на празен стомах, ще повърнете".
Ако производството на брашно от лобода (между другото, роднина на киноато) е сложен процес на смилане, то използването на зелената част не създава трудности. Стъблата от лобода се добавят към салати и супи. Може да се яде без допълнителна термична обработка – направо берете стъблата на полето, докато работите.
Въпреки че реакцията на организма към лобода не винаги е еднозначна, тя се използва в народната медицина – съдържа много полезни аминокиселини, витамини и етерични масла. Подобрява храносмилателните процеси в организма, подпомага здравето на бъбреците и е полезна за сърдечно-съдовата система.
Освен лободата, през пролетта се ядат и корени от птича глушина. В архивите на Руската академия на науките в Санкт Петербург се пазят записи как в Карелия са пекли горчиви питки от ръжено или пшенично брашно, както и брашно от корен на птича глушина. "Тази трева се ражда по бреговете на големи потоци и расте на височина до три четвърти аршин (около 54 см). С настъпването на пролетта селяните вадят корена, сушат го и го смилат на брашно".
Това растение от семейство бобови не е взискателно към топлина и може да се отглежда на полето преди засаждане на зърнени култури или картофи. Сега се използва главно в селското стопанство за храна за животни. Зелената маса съдържа над 20% протеин, както и различни аминокиселини.
Народното име на това цвете в Русия е "кашка", така че не е изненадващо, че се яде. Особено го харесват децата – през лятото ги привлича съцветието, пълно със сладък нектар. Пчеларите правят лек мед от детелина с кехлибарен оттенък. И нейните цветове се сушат и се варят като чай. В Кавказ цветята от детелина се мариноват и се слагат в салати през зимата. В миналото при глад сухи съцветия и листа от детелина са се добавяли към брашното при печене на хляб. Със зеленините се подправят шчи и ботвиня.
Медицината сравнява полезните свойства на детелината с действието на женшен. Помага при диабет, бронхиална астма, анемия, използва се като антисептик.
За първи път лечебна напитка от иван-чай се споменава в ръкописи от XII век. Руският владетел от това време Александър Невски, след битката с кръстоносците, опитва лечебната напитка от местни монаси в Копорие (близо до Санкт Петербург). На следващия ден усеща огромен прилив на сила и инструктира местното население да събира трева (листа от върбовка) за този чай, за да облекчи страданията на своите войници в битка. Масовото производство на чай от върбовка започва при императрица Екатерина II през XVIII век. Тогава иван-чай започва да се доставя в руската и някои европейски столици. Това е местен и бюджетен заместител на китайския чай.
Преди това иван-чай се среща в много къщи, в които се берат билки, защото е широко разпространен в Русия. Нещо повече, зелената част на върбовката се добавя към шчи със зеленини и салати. Сушените корени се използват за заместител на кафето. Сега най-често се използва за приготвяне на чай и мед ("мед от върбовка").
Иван-чай се препоръчва при авитаминоза и настинки, за профилактика на инсулт и инфаркт, заболявания на пикочно-половата система.
В древни времена славяните вярват, че копривата гони злите духове и може да пази от магии. Хората слагат стрък коприва в джоба си като талисман, плетат гривни или окачват венци от нея по оградите си.
Една от най-разпространените рецепти с "царицата" на билките е супа от коприва. Рецептата се намира в книгата "Кулинарни записки" на Сергей Друковцов от 1779 г.: "Копривата се бланшира и към нея се добавят яйца, телешко и свинска мас. Понякога в супата с коприва се добавя и лапад за киселинност. Копривата все още се слага в салати, омлети, суши се за зимата".
Копривата подобрява храносмилането, облекчава кашлицата, използва се в шампоани и други козметични продукти.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си