Руското онлайн издание за образование и възпитание "Мел" пусна дълго четиво "100 години без секс: историята на сексуалното възпитание през XX век". Ние му направихме кратък конспект.
Преди революцията от 1917 г. дворянските деца като правило научават за секса от слугите. Те показват на юношите как да маструбират и дори за мнозина с тях е първият им сексуален опит.
Физиологическото образование е подчинено на борбата срещу развитието на ранния полов инстинкт. На децата до 14 години размножаването се обяснява само с примери от зоологията, а от 15 години им се изнасят беседи за опасността от венерически болести и сексуалните връзки преди брака.
В онези времена се приема, че на момичетата въобще не си струва да се говори по тази тема, за да не се тревожат техните девствени души. "Нравствеността често има далеч по-голямо значение като защита от порока, отколкото физиологията", пише педагогът и първи руски член на Международния олимпийски комитет Алексей Бутовски в брошура за физическото възпитание през в 1910 година.
След революцията от 1917 г. настава времето на свободната любов: абортите са разрешени, хомосексуалността престава да бъде престъпление, заприказва се дори и за отмяна на брачната институция.
Съветският сексолог Игор Кон пише, че в Петроград през 1923 г. сред работниците на възраст до 18 години сексуален опит имат вече 47 % от юношите и 67 % от момичетата.
Само че правителството е настроено консервативно и пропагандира въздържание преди брака. Пускат се брошури за вредата от честите полови връзки, които уж водели дори до слабоумие. Разпространява се митът, че онанизмът предизвиква най-ужасни последици.
Родителите продължават да избягват да разговарят с децата си за секса. Подрастващите "трупат" знания от връстници и булевардната литература, в която има много примитивни сексуални сцени, разбираеми за пролетариите.
"Половата разпуснатост" започва да се възприема като отживелица от капитализма и следователно това е нещо недопустима. Тоталните забрани във всички сфери в СССР застигат и секса: абортите отново са забранени, въвежда се углавна отговорност за хомосексуализма сред мъжете, както и за съхраняване на порнография (към която, между другото, се приравнява всяко изображение на полови органи).
Споменаванията на секса стават неугодни, темата избягват не само списанията (както за подрастващи, така и за възрастни), но дори и главната съветска енциклопедия. С децата трябва да се говори за морал и колкото може повече детето да бъде разсейвано и да се занимава с нещо. Главното послание на половото възпитание е зараждащият се сексуален интерес да се замени с обществена работа, физкултура, четене, да се насочи енергията в друго русло.
В средата на 1980-те години в училищата са въведени занимания по полово възпитание и семеен живот, но учителите не могат да подберат прилични думи за тема, която толкова дълго е премълчавана, а често и заобикаляна.
Докато държава мълчи, започват да се появяват обществени организации за борба със СПИН и венерическите болести и дори център за формиране на сексуална култура сред подрастващите. През 1989 г. е пуснат руският превод на френската "Енциклопедия на сексуалния живот" за деца от 7 до 9 години и дълго време това е главен източник на ранното сексуално образование.
През 1990-те по телевизията и в киното се появяват еротични сцени, а медиите за подрастващите започват да обсъждат въпроса за секса и отношенията между половете. В младежките списание "Cool" и "Bravo" има рубрики, в които се публикуват отговорите на интимните въпроси на читатели. През 1996 г. се появява сп. "16", изцяло посветено на секса. Близо една трета от младежите получават информация именно от списанията, за които няма забранени теми. Освен това средствата за масова информация престават да порицават секса преди брака, започват да рекламират контрацептиви и тампони.
С масовото разпространение на интернет подрастващите се изнасят в онлайн пространството: сега всичко може да се открие в Google и няма проблеми с достъпа до информацията.
В същото време печатните медии и телевизията отново започват да заобикалят темата за секса. Рубриките за секса изчезват от многобройните младежки списания още в средата на първото десетилетие на века, а там където не са изчезнали, са свити силно и са станали много по-неоткровени.
Разберете и как сексът и смъртта стават модерни в съветския авангард!
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си