От „Южния поток“ до „Турския“

пресслужбата
Когато СССР се разпадна, над 90% от руския експорт на газ започна да преминава през Украйна. И заради това Украйна започна да иска за себе си преференции – евтин газ.

Затова „Газпром“ започна да строи маршрути, заобикалящи Украйна. Пръв беше газопроводът „Син поток“ за Турция. След него „Ямал-Европа“ през Беларус и Полша за Германия, а след това „Северен поток“ за Германия. А за да могат страните от Южна Европа също да получават газ, заобикаляйки Украйна, бе замислен проектът „Южен поток“. И докато всички останали проекти бяха успешно реализирани, то с „Южен поток“ възникнаха проблеми. ЕК настояваше този проект да бъде реализиран в рамките на Третия енергиен пакет.

Това означаваше, че „Газпром“ е длъжен да построи тръбата със собствени средства, но 50% от мощността на тази тръба трябва да се предостави за ползване от конкурентни компании. „Газпром“ реши, че не е длъжен със собствени пари да строи тръба за своите конкуренти и предложи на тези конкуренти сами да финансират своя дял в проекта. В резултат на това газопроводът не бе построен, макар че конкурентният газопровод от Азербайджан до Италия получи от ЕК всички разрешения, за да може по него да тече 100% само азербайджански газ.

Тогава бе взето решение да бъде построен така нареченият „Турски поток“. Този проект предвижда в руслото на „Южен поток“ по дъното на Черно море да бъде построена тръба до Турция, в резултат на което доставките на газ от Русия за Турция няма да зависят от Украйна. А на другите страни бе предложено да купуват газ на границата между Турция и Гърция. Но ЕК заяви, че не вижда никакъв смисъл от този проект. Беше заявено, че Турция, след като не е член на ЕС, може да си купува газ откъдето си поиска, а останалите страни са длъжни да го купуват през Украйна, защото това е „по-правилният и по-надеждният маршрут“.

Но в момента Украйна е една фактически банкрутирала страна, която се държи на повърхността само благодарение на външни дотации и кредити, които някога ще трябва да бъдат връщани. А компанията „Нафтогаз на Украйна“, която управлява газопреносната система на страната, планово е на загуба през последните години. Това означава, че проблемите с транзита са неизбежни. Не е ясно обаче как правителствата на България и Сърбия възнамеряват да се борят с това, след като нямат алтернатива за руските доставки на газ през Украйна. Именно този проблем трябваше да се реши от „Южен поток“, но сега той няма да бъде решен. Що се отнася до „Турски поток“, то тук също трябва да е ясно, че ако ЕК отново настоява „Газпром“ да строи тръбата за ползване и от още някого, „Газпром“ няма да го направи. Всички настоящи алтернативи струват по-скъпо.

Страните, които заложиха на това (Германия и Дания), в момента са с най-високата цена на ток в Европа. Когато разговарях с министъра на финансите на Свободна държава Саксония в Германия, той ми каза, че ако и занапред продължават да дотират възобновяемата енергетика и да повишават цената на електроенергията, то скоро ще има народни бунтове там. И това е в Германия! Какво да говорим за Балканите? Продължават да убеждават населението на тези страни в това, че Русия е враг и неконструктивен партньор, а никой не предлага приемливи алтернативи на руския газ. По същество това тласка хората към нищета.

"Российская газета". Всички права запазени.