Русия и ЮНЕСКО: 60 години заедно

ЮНЕСКО обяви закриването на своето московско Бюро през 2015 г. Какви са причините за закриването му? Как се променят отношенията на Русия с ЮНЕСКО?

Смятам че закриването на бюрото на ЮНЕСКО в Москва ще има само положителни последици. Първоначално то беше създадено с цел ефективно участие на републиките от СССР в дейността на ЮНЕСКО. Бюрото ни помагаше с реализацията на новите проекти на тази голяма територия. След разпадането на СССР необходимостта от подобно бюро отпадна. Още повече, че всички признават – Комисията на Руската Федерация по въпросите на ЮНЕСКО е една от най-силните национални структури, осъществяващи координация на взаимодействието на своите страни с организацията. През 2004 г. Комисията бе оглавена от Сергей Лавров и тя придоби статут на правителствена.

Като се има предвид това, още през 2011 г. Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова даде съгласието си Московското бюро да бъде закрито. Това решение по никакъв начин не е свързано със санкциите против Русия, нито с политиката като цяло. А освободилите се средства, които се използваха за издръжка на бюрото, ще могат да бъдат насочени от ЮНЕСКО към развиващите се страни, където няма така силноразвити комисии, както нашата.

Има ли Комисията на Руската Федерация по въпросите на ЮНЕСКО някакви приоритетни направления в работата си?

За нас абсолютно всички направления от дейността на ЮНЕСКО - образование, наука, култура -  са приоритет. Комисията реализира сериозни инициативи по всяко едно от тях. Например, програмата „Катедри към ЮНЕСКО“ бе призната от научната общественост за една от най значимите. Тя позволява на университети от цял свят да обменят опит, осигурявайки мобилност на преподавателите и студентите. В момента в Русия са открити повече от 60 катедри на ЮНЕСКО.

Друг пример в това отношение е Международната програма за фундаментални науки, която бе стартирана от ЮНЕСКО по инициатива на Русия. Тя трябва да осигурява глобални научни изследвания, като позволява по този начин да се затвърждават позициите на Русия в световната научна общественост. Признание за нашия авторитет в областта на изучаването на Световния океан е неотдавнашното назначение на Владимир Рябинин за изпълнителен секретар на още една голяма структура на ЮНЕСКО – Междуправителствената океанографска комисия. Тази длъжност съответства на ранг заместник-генерален директор на ЮНЕСКО.

Разбира се, има направления в дейността на организацията, за които обществеността е осведомена значително по-добре, отколкото за други. Най-известно е опазването на световното културно и природно наследство. Тази дейност е на показ. Всички субекти на Руската федерация се стремят да направят достояние на целия свят културните и природни паметници, намиращи се на тяхна територия. Включването в този регистър е от голямо значение за всяка държава, защото на ежегодната сесия на Комитета за световното наследство страната може да представи само една културна и една природна номинации за списъка с наследството.

Какво смята да номинира Комисията през 2015 година?

В „списъка на чакащите“ са включени повече от 20 културни и природни обекта на територията на Русия. Най-вероятно следващата руска номинация ще бъде Псковският Кремъл. Целият ансамбъл ще се нарича „Голям Псков“, защото в него ще бъде включена също така древната крепост в Изборск.

През 2015 г. ЮНЕСКО ще отбелязва своята седемдесетгодишнина. Комисията планира ли някакви специални мероприятия в Русия по този повод?

Да, имаме конкретни идеи по този повод. Следващият, четвърти, международен културен форум в Санкт Петербург ще бъде посветен на юбилея на ЮНЕСКО. За нас това ще бъде добра възможност да привлечем вниманието на широката общественост към това, с което организацията се занимава като цяло, а също така, да бъдат показани всички направления на нейната дейност. Това ще бъде голямо международно мероприятие, което ще обхване всички програми и проекти на ЮНЕСКО, които се реализират в Русия.

Списък на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО в Русия:

- Историческият център на Санкт Петербург и свързаните с него комплекси от паметници

- Архитектурният ансамбъл на остров Кижи

- Московският Кремъл и Червеният площад

- Историческите паметници в Новгород и околността

- Културният и исторически комплекс „Соловецки острови“

- Архитектурните паметници от бял камък във Владимир и Суздал

- Архитектурният ансамбъл на Троицко-Сергиевата лавра

"Российская газета". Всички права запазени.