Кучешка работа: как служат четириногите във Въоръжените сили на Русия

В учебен център по служебна дресировка на кучета № 470 подготвят елита на кучешките войски. Повече от 400 бъдещи военни кинолози са преминали към заключителния етап на подготовката си. За да станат военни кинолози, трябва да учат шест месеца: да преминат курс по общовойскова и ветеринарна подготовка и да научат основите на дресировката на своите четириноги колеги.

Търпеливи и неагресивни

Военната специалност на кинолога са смята за една от най-престижните, затова Министерството на отбраната предпочита да види в бъдещите военни кинолози хора, които и в цивилния живот са имали подобна специалност: например ветеринар или зоотехник. Обръща се внимание и на личните качества – шансовете да стане кинолог нарастват при човек, проявяващ се като търпелив, неагресивен, изпълнителен и способен да понася еднообразната дейност, тъй като дресировката на кучета предполага многократно повтаряне на команди и изпълняване на едни и същи действия.

Правилно избраният човек – това е вече половината от успеха в работещия тандем „човек – куче“, тъй като в началните етапи на подготовката между тях могат да възникват многобройни несъгласия, които по не твърде добър начин се отразяват върху изпълненията на задачите.

„Най-сложното това е, колкото и да е странно, началната подготовка“ – разказа на RBTH Вадим Попов, изпълняващ редовната си военна служба в специален център № 470. „Общият курс се отличава малко от обучението на войниците – кучето се учи да ходи до водача си, научава се да носи нашийник и повод, учи се на скокове, на изкачване по вертикална стълба, на плуване. В началото на взаимодействието с животните правиш грешки или подаваш неправилно командите и кучето не ги възприема“ – каза той. Все пак в началото на специалния „военен“ курс на подготовката прогресът е вече очевиден и обучението на кучетата на действително сложни неща – например да не реагира на избухването на снаряди и взривове, да различава къде е фронтът и къде е тилът, да задържа нарушители – преминава по-просто. 

Жива техника

Сега в Център № 470 има две основни направления в обучението на кучета. Това са миннолокализиращата и караулната служба.

Задачата на караулното куче е да усети нарушителя от голямо разстояние и да залае, за да предупреди часовите за присъствието на чужд човек. Кучето само поема решенията за атака на непознатия и може да го нападне в случай на необходимост.

Миннолокализиращото направление сега има по-съществена роля от караулното. Това е свързано със заплахата от извършването на терористичен акт. Кучетата са незаменими и за миннолокализиращата служба и каквато и да е техника може само да им диша праха.

По думите на началника по строева служба, капитан Дмитрий Карчевски, още не е изобретено нищо по-добро от кучешкия нос. Даже съвременният минотърсач може да не реагира на пластмасовия корпус на мината, а кучето винаги я намира, тъй като се води от специфичния мирис на взрива. Опитните кинолози твърдят, че ако четириногият сапьор се намира в сграда, то той може да надуши взрив, който се намира например два етажа по-долу. Работната специализация зависи от породата на кучето. За миннолокализиращата служба са най-подходящи спаниелите и лабрадорите, а пък всички видове овчарки, ротвайлери или московска стражева са идеалните караули, тъй като са по-едри, силни и главно – злобни.

Не предават своите

Понякога кучетата идват на срочна служба заедно със стопанина си. Те служат заедно една година и след това се прибират у дома. Това се случва често. Най-общо призованият за военна служба и кучето се срещат в центъра по служебна дресировка на кучета, където четириногите служат средно по 8 години, а новобранците – по една. По този начин служебните кучета сменят стопаните си 7-8 пъти. Водачът често се привръзва към кучето, но не е възможно войникът да си го вземе в цивилния живот. Служебните кучета са собственост на Министерството на отбраната така, както танковете или самолетите. Все пак, когато „четириногите войни“ „излизат в оставка“, отписани от войската от специална комисия, военослужещите ги взимат по домовете си, осигурявайки им достойна старост.

"Российская газета". Всички права запазени.