Защо Русия плати $1 милиард за спирането на „Южен поток“?

AP
Руският газов монополист „Газпром“ заплати на европейските си партньори 1 милиард долара за дяловото им участие в проекта „Южен поток“.

„Газпром“ плати 56,12 млрд рубли (приблизително $1 млрд. по курса за декември 2014г.) за дяловото участие в газопровода «Южен поток“ на европейските си партньори: италианската ЕНИ, френската „Е Де Еф“ и немската „Винтерсхал“, става ясно от отчета на „Газпром“ за 2014 година. При това руската компания не е била длъжна да прави обратно изкупуване на дяловете. Според експерти, по този начин газовият монополист е решил да запази добрите си отношения с партньорите си. „Сега „Газпром“ е едноличен собственик на цялото имущество и активи на проекта“, посочва заместник-деканът на катедрата за Държавно регулиране на икономиката в Института за държавна служба и управление РАНХиГС Иван Капитонов. В резултат тръбите, които вече са купени за проекта «Южен поток“, могат да бъдат използвани при строителството на новия газопровод „Турски поток“, смята Капитонов. 

Първоначално партньор на „Газпром“ за строителството на морската част от „Южен поток“ беше италианската ЕНИ (50%), а по-късно италианците отстъпиха по 15% на немската „Винтерсхал“ и френската „Е Де Еф“.

Споразумение с партьори

Според източници на руската  агенция „Интерфакс“, за „Газпром“ е от изключително значение в условията на санкциите, наложени от Европейския съюз,  против руския нефтен и газов бизнес, да запази договора за полагането на тръби с италианската строителна компания Saipem. Италианските власти вече разрешиха на Saipem да полага тръбите по дъното на Черно море, а флотът на Saipem, ползван за тази дейност, все още е в българското пристанище Бургас.

Според Капитонов, именно заради това „Газпром“ е привлякъл ЕНИ, която пък е основен акционер в строителната компания Saipem. 

«Едно нещо е въпросът с рисковете по проекта, които се поделят между всички акционери и които могат да се появят по време на изпълнението на проекта, а съвсем друг въпрос е, когато основният акционер едностранно закрива този проект“, казва водещият експерт на УК «Финам Менеджмент» Дмитрий Баранов. Според него в случая „Газпром“ е постъпил правилно, изплащайки компенсации на останалите акционери.

Новият „поток“

Морската част на „Южен поток“ трябваше да мине по дъното на Черно море и да достигне България, а след това да продължи към страните от Южна Европа, включително балканските страни Сърбия и Македония. Но руската компания се отказа от проекта заради позицията на България, която спря работата по газопровода по искане на Европейската комисия. Новият проект „Турски поток“ също ще мине по дъното на Черно море, но не до България, а до Турция. Според споразумението между руската и турската страна, морската част от новия проект, която ще е 660 километра, ще повторя голяма част от трасето на „Южен поток“, т.е. на „Газпром“ няма да му се наложи да губи време за получаване на разрешения за нови проучвания, а след това газопроводът ще направи завой към европейския бряг на Турция. Както обясниха в пресслужбата на „Газпром“, в близко време ще започнат проектно-проучвателните дейности по новия турски морски участък от новия газопровод. Но „Газпром“ все още не може да получи разрешение дори за начало на проучвателните дейности, защото турската страна настоява да за отстъпки.

По-рано „Газпром“ съгласува с Министерството на енергетиката и природните ресурси на Турция маршрута на газопровода. Както разказаха за „Руски дневник“ в пресслужбата на газовия монополист, страните са определили основните точки на трасето и са обсъдили последните технически детайли. Така газопроводът ще излезе на сушата в района на населения пункт Каякьой, а след това ще пресече турско-гръцката граница в района на Епсала. В момента „Газпром“ води преговори с Гърция за по-нататъшното трасе на газопровода.

"Российская газета". Всички права запазени.