Как ще се отрази на Русия свалянето на санкциите срещу Иран?

Свалянето на санкциите срещу Иран може да доведе до видимо неблагоприятни последствия за руската икономика и конкретно в петролния сектор.

Намаляването на износа на ирански петрол заради санкциите срещу страната не беше толкова значително в абсолютни цифри. Иранците губеха заради ембаргото и други ограничителни мерки около 1 милиона барела дневно или около 50 милиона тона петрол годишно. Половината от тези загуби бяха заради отказа на европейските страни да купуват ирански петрол, а другата половина – заради намалените доставки за азиатските потребители.

Именно Азиатско-Тихоокеанският регион /АТР/ беше основен пазар за иранския петрол преди ембаргото /70%/ от продажбите/, а в момента дори е още по-важен /95% от продажбите/. При това азиатските страни не могат да се откажат от иранския петрол дори в условията на санкции и въпреки своята лоялност към Запада. Търсенето на петрол в АТР бележи устойчив ръст и може да поеме допълнителни доставки както от Иран, така и от Русия.

В Европа положението е по-сложно, но като се имат предвид обемите на износа за Европа на петрол и петролни продукти от Русия /около 250 милиона тона годишно/ максималните обеми на иранските доставки за европейския пазар / около 25 милиона тона годишно/ не представляват сериозна заплаха за руския износ. Така че не Русия замести по време на санкциите иранския петрол, а това стана за сметка на други близкоизточни страни, включително Либия, Ирак, Саудитска Арабия. С други думи, точно те би трябвало да се безпокоят след падането на санкциите срещу Иран, защото именно те ще трябва да се придържат към общата квота на ОПЕК.

Като цяло разходите за добив на иранския петрол са съпоставими с тези за добив на руския петрол – и в двата случая те не надхвърлят  $20 - 25 за барел. Но на руските производители им се налага да разработват все по-сложни находища, където разходите стигат до 30 и повече долара за барел и с течение на времето дори ще растат. Но много по-опасен противник в това отношение е Ирак, който притежава много по-голям потенциал от повечето близкоизточни страни, включително Иран, за увеличаване на добива в перспектива. 

Колкото до газа, то Иран засега не може да се разглежда като конкурент на Русия, защото страната не изнася газ с изключение на неголеми по обем доставки за Турция / по-малко от 10 милиарда куб. м. годишно/, които са за местна консумация. Има проекти за износ на газ, но засега те са на ранен етап на разработване. Затова и ембаргото не засягаше газовите доставки.

Рискът от намаляване на цените на петрола след сваляне на санкциите срещу Иран е съществен. Все пак запасите от петрол и петролни продукти са големи, а и на световните пазари все още има свръхпредлагане.  

По оценки на Международната енергийна агенция, през 2015 година това свръхпредлагане може да бъде в рамките на 0,5 милиона барела дневно, въпреки че очакванията са през годината тези обеми да намалеят и дори да изчезнат напълно. Появата на още 1 милион барела дневно допълнително на пазара обаче, ако не бъде компенсирано с намаляване на предложението от другите страни-членки на ОПЕК, може да създаде нова заплаха за съществуващото равновесие.

С увеличаването на потреблението пазарът ще се избави от свръхпредлагането и от излишните запаси, но връщането на иранския петрол може да отложи този преход с още една година.

В руската икономика има отрасли, които вероятно за заинтересовани от свалянето на санкциите срещу Иран. На първо място това са онези, които търгуват с Иран: износителите на жито, дървен материал, метали, някои видове машини и оборудване, а също така и вносителите на плодове и зеленчуци. Финасовите санкции затрудняваха търговията и увеличаваха разходите. 

"Российская газета". Всички права запазени.