Уроците от Ялта и борбата за сферите за влияние

Първата се провежда няколко месеца преди края на войната и бележи най-високата точка в сътрудничеството на лидерите от антихитлеристката коалиция. Обаче много бързо след това „духът от Ялта“ отстъпва пред реалностите на продължилата десетилетия Студена война и разделянето на Европа.

Обръщайки се назад към събитията около Ялтенската конференция, историците си задават въпроса дали единството на световните лидери в Ялта не е било илюзия на фона на последвалата след конференцията Студена война? И ако това не е вярно, защо тогава това единство се оказа толкова нетрайно и кой е виновен за това?

Желание да се споразумеят

Историците са на мнение, че трудно би могло да се нарече „илюзия“ демонстрирараният в началото на февруари 1945 година стремеж на ръководителите на страните-победителки да бъде постигнат компромис. Със сигурност не са смятали така и участниците в Ялтенската конференция – лидерите на СССР, САЩ и Великобритания, заяви за „Руски дневник“ Михаил Мяхков, научен директор на Руското военно-историческо дружество.

„Те /Сталин, Рузвелт и Чърчил/ наистина са искали да се договорят за правилата на играта, за това как ще живее светът след войната“, смята историкът. „Основната задача на тяхната среща е била да се предотврати в бъдеще възможността за германско доминиране в Европа, да се предотврати възможността за появата на нацизма, да се завърши войната по такъв начин, че да настъпи много дълъг мирен период. И тази задача като цяло беше изпълнена от Ялтенската конференция“, отбелязва Мяхков, напомняйки за съгласуването от страна на „Голямата тройка“ на устава на ООН.

Разногласията се проявяват още в Ялта

В същото време, според мнението на немския историк Йост Дюлфер, независимо от това, че в Ялта са успели „да постигнат отделни компромиси“, там се проявяват и големите разногласия – по въпросите за състава на полското правителство, за размера на германските репарации към СССР и др.

„Факторите, които обединяват съюзниците, на практика се изчерпват още към 1946-47 г.“, заяви историкът в интервю за немската радиостанция DW. Според него, в Ялта все още е имало шанс, но „конфронтацията  на идеологиите – комунизъм и капитализъм, е доведе до това, че всяка от страните започна да изгражда по свой образ и подобие своята сфера на влияние“.

При това историкът посочва и друга причина за дълбоките разногласия между Москва и западните съюзници. „Съветският съюз освободи Източна Европа от нацистка Германия и последователно се стремеше да защитава своите интереси на освободените територии“,  казва Дюлфер.

Има изследователи обаче, които хвърлят върху Сталин отговорността за постепенното отдалечаване от принципите на Ялта и започването на Студената война. Както посочва военният историк Борис Соколов, де факто Западът, тръгвайки в Ялта към разделяне на сферите на влияние в Европа, не е очаквал, че „господството на СССР в неговата сфера на влияние ще бъде до такава степен пълно“, предполагайки, че там „ще има нещо подобно на Финландия, която беше в съветската сфера на влияние, но запази своята независимост и не беше съветизирана“.

Интерес към американските капитали

Заедно с това много историци не са съгласни с тезата, че курсът на съветизация на Източна Европа е бил причина за Студената война. Те твърдят, че Сталин се е стремил да се придържа към „духа от Ялта“ и веднага след края на войната не е оказвал натиск върху освободените страни да се превърнат в комунистически сателите на СССР.

Сталин е разчитал, че по границите на СССР няма да има санитарен кордон, а пояс на сигурността и то не от прокомунистически, а от приятелски настроените към Съветския съюз страни от Източна Европа – Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, предполага Михаил Мяхков. „Той нито един път не е заявявал, че тези страни ще бъдат съветизирани, че техните правителства ще бъдат напълнени с комунистически функционери. Всички /в ръководството на СССР/ са разбирали, че в такъв случай Западът ще се противопостави, включително в икономическата сфера, а нали тогава Москва  води преговори за продължаване на американската помощ и след войната за възстановяване на разрушената страна“, казва историкът, който е на мнение, че отговорността за началото на Студената война трябва да се раздели между Запада и СССР.

Повтаря ли Кремъл грешките от миналото?
 
Историците, които се занимават с следвоенния период, са на мнение, че могат да се намерят направят определени паралели между политиката на СССР от онзи период и дейстивията на Кремъл днес.
Както смята Дюлфер, „днешната ситуация в Европа напомня твърде много за онова време. Путин, по отношение на провежданата от него политика и характера на неговите действия“, продължава „сталинската традиция“. Историкът отбелязва, че в Европа се възстановява разделянето на сфери на влияние. Нещо, което никой не е очаквал след 1989-1990г.

Но далеч не всички политолози смятат, че движещата сила в днешния конфликт, е само политиката на Кремъл. „В геополитически план тази борба за сферите на влияние, която започва още в Ялта, никога не е спирала. Тя ту се разгаря, ту затихва. Днес ние сме свидетели на последното действие в тази игра, когато западният свят смята, че всички козове са в ръцете му и е убеден, че след 90-те години Русия никога повече няма да се вдигне на крака“, смята Михаил Мяхков.

"Российская газета". Всички права запазени.