70-годишнината от победата – битка за историята

ТАСС
В навечерието на годишнината от победата във Великата отечествета война руските власти отново поставят въпроса за важността да се съхрани историческата истина за войната и необходимостта от борба с преднамерено неверните исторически интерпретации.

Бяха направени няколко гръмки изказвания, отнасящи се до ролята на Съветския съюз в победата над нацистка Германия. Най-голям отзвук в Русия имаха думите на полския външен министър Гжегож Схетина, който заяви, че концлагерът Освиенцим е бил освободен от украинци, както и тези на украинския премиер Арсений Яценюк, който пък обяви за „нахлуване на СССР в Германия и в Украйна” в годините на войната.

Като реакция на тези думи беше изявлението на Владимир Путин по време на заседанието на Организационния комитет за честванията на 70-годишнината от победата. Тогава руският президент свърза „опитите да се преиначат и изопачат събитията от войната” и „неприкриваната цинична лъжа” по този повод с опитите да „подкопае силата и моралния авторитет на съвременна Русия и тя да бъде лишена от статута на страна победителка”, за да се „използват историческите спекулации в геополитическите игри”.
 
„Грешка на езика“

Руските историци нямат единно мнение по въпроса дали съществува изобщо такъв проблем, за който говори призидентът. Историкът от правозащитния център „Мемориал” Никита Петров смята, че такъв въпрос - по начина, по който го е формулирал Владимир Путин, не съществува. „Никой на практика не изопачава изобщо историята на войната”, твърди историкът. Той определя думите на Схетина и Яценюк като „грешка на езика”, „устни заявления” и „емоционални изказвания”, които не трябва да се възприемат сериозно, защото те не отразяват официалната позиция на държавите, които тези политици представляват.

Историкът Олег Будницки, ръководител на Международния център за история и социология на Втората световна война и нейните последствия към Висшата школа по икономика, също смята, че проблемът с изопачаването на историческата истина е измислен. Той обръща внимание на това, че сред професионалните историци в чужбина не се правят опити да се фалшифицира историята.

Пропаганда?

Не всички руски историци обаче са съгласни с такъв подход. Много от тях са на мнение, че историческите въпроси отдавна се използват от съседите на Русия в интерес на актуалната им политика. Както смята историкът и политологът от Московския държавен университет Дмитрий Андреев, сега се „активизираха опитите на нашите идеологически опоненти за преразглеждане на някои известни факти от Великата отечествена война, както и резултатите от самата война”.

Историкът Александър Дюков, ръководител на фонда „Историческа памет”, също свързва появата на такива изказвания с настоящата политика и посочва за пример балтийските страни. „Определената историческа картина, която се формира от балтийските власти, се превръща в масови нарушения на правата на човека тук и сега”, казва Дюков, който пояснява, че националните тълкования за „ужасите на съветската окупация” в Естония и Латвия се използват за оправдаване на нарушаването на правата на т.нар. неграждани, които в по-голямата си част са рускоезични наследници на хората, които са пристигнали в републиките още по времето на СССР. Заради това Дюков отрича, че фокусирането на общественото мнение в тези страни върху престъпленията от съветското минало, е „осмисляне на реалните исторически трагедии” от съветската епоха-депортацията и репресиите.

Историкът сочи като пример и Украйна, отбелязвайки, че през всички изминали години там са се занимавали с „пренаписване на историята”, а именно възхваляване на престъпленията на украинските националисти, извършени от тях по време на войната. Това е довело до разделение в обществото и е станало една от причините за днешния трагичен граждански конфликт, смята Дюков.

Честен разговор?

В същото време, според мнението на Никита Петров, излишното политизиране на тематиката, свдързана с войната, се забелязва точно в Русия, а не в чужбина. „У нас се получава така, че винаги, когато се започне честен и откровен разговор за войната, включително, когато се разкрива и репресивната същност на съветския режим, ние започваме да се боим и да говорим, че това „изопачава истината”, смята Петров.

Според Александър Дюков обаче, в Русия няма драматични проблеми с публикуването на данни, отнасящи се до нееднозначни периоди от миналото. „Не виждам някакво систематично премълчаване на трагични моменти от съветската история. В крайна сметка аз никога не съм се сблъсквал на държавно равнище в Русия да са отричали сталинските репресии или трагедията на глада от 30-те години”, казва историкът.

Историческата истина
 
Историците, които не споделят мнението на Дюков,  упрекват руските власти и своите колеги за това, че те определят като „изопачаване на историята” съществуващите при съседите исторически тълкования, които описват съветския период, включително много от това, което е свързано с победата над фашизма, единствено в мрачни тонове. Това е напълно обяснимо, казват критиците на руските власти, заради ролята, която изигра Съветският съюз в живота на много от източноевропейските страни, на които им наложи комунистически режим.

Опонентите на това мнение обаче отговарят, че трябва да се прави разлика между неизбежно разминаващите се представи за собствената история и принципните оценки, базиращи се на исторически факти. „Черното трябва да се нарича черно, а бялото – бяло...Не трябва да се преиначават фактите. Едно са отделни акценти в интерпретирането на историята, а съвсем друго – историческата истина”, смята Дмитрий Андреев.

"Российская газета". Всички права запазени.