Как в СССР местели сгради

РИА "Новости"
Със своя размах и оригиналност съветската архитектура е длъжник не само на таланта на архитектите, но често и на отчаяната изобретателност на инженерите и строителите. RBTH припомня най-необичайните инженерно-конструктивни решения, благодарение на които са се появили или са били съхранени, най-важните постройки в Москва от миналото столетие.

Практиката да се местят сгради съществувала още в дореволюционна Русия. Известен е случая от 1812 година в град Моршанск, Тамбовска област, когато крепостния дърводелец Дмитрий Петров преместил на няколко метра дървена църква – на нейно място се канели да построят каменен храм.

Вярно, през първата трета на 20-ти век подобни примери не са много. Широко разпространение тази практика придобила в съветско време, когато в столицата и другите промишлени градове се разгърнало мащабно строителство на нови домове и цели квартали.

През 1935 година, в рудника „Крив Рог“, преместили жилищна сграда тежаща 1,5 тона на 250 метра, а няколко години по-рано в Макеевка, мястото си променила къща тежаща 1300 тона. В Москва първото преместване било през 1935 година,  когато двуетажно неголямо съоръжение /подстанция/ в близост до улица „Тверска“, било преместено на разстояние от 25 метра. Ръководител на проекта бил инженер Емануил Гендел, който в последствие станал главен специалист по преместванията на сгради в СССР.

В средата на 30-те години в столицата били преместени около десет многоетажни здания. Най-интересното било, че живущите в тези домове не били преселвани на друго място, а всички инженерни комуникации работели както винаги. Техническата процедура изглеждала по следния начин: около периметъра на фундамента се правели специални дупки, в които се захващали стоманени дръжки, поставяли се траверси и релсов път. По този път сградата се премествала в желаната посока.

Точно тази технология е спомогнала да се съхранят много дореволюционни сгради, които според сталиновия „Генерален план за реконструкция на Москва“ от 1935 година, било планирано да се премахнат. През 1936 година в Москва създали организация, която отговаряла за всички премествания на строителни съоръжения, в това число сградата на Моссъвета на улица „Горки“, МХАТ на „Камергерска“, жилищния блок на улица „Серафимович“. Едно от последните премествания се осъществило в края на 50-те години, когато две здания на НИИ променили мястото си на проспект „Комсомолски“.

 „Падащи“ блокове

Уникален в световната практика експеримент в периода 1947-1952 година, направили съветските строители начело с инженер Виктор Абрамович и архитект  Алексей Душкин, при строителството на високи сгради на „Краснъе ворота“.

138-метровото здание е строено по едно и също време с входа към метростанция „Краснъе варота“, с дълбочина на тунела от 24 метра. При последното полагане на почвата, под тежестта на конструкцията, постройката неизбежно би се наклонила по посока входа на метрото, заради дълбокия изкоп, който бил буквално под фундамента й. Според първоначалния проект, трябвало първо да завършат входа на метростанцията, да насипят почва, където е нужно и чак тогава да стартират строежа на сградата.

Но заради късите срокове, инженерите взели решение изкуствено да замразят почвата /такъв подход използвали в метростанциите/, а металните конструкции да бъдат с 16-сантиметров наклон в противоположната посока. След размразяването на пръстта, сградата постепенно се наместила и приела вертикално положение. Само една малка грешка в инженерните разчети би могла да доведе до колапс на знаменитата постройка.

Метро в изкопите

Траншейния подход при строителството на метрото, който бил възприет при изграждане на първите линии на московското метро в средата на 30-те години, няма аналог в света. „Тъй като метрото трябвало да отвежда директно до жилищните блокове на „Волхонка“ и „Арбат“, строителите взели решение да правят не плитки тунели /да се копаят дълбоки тунели не позволявала меката почва/, изкопавали траншеи“ – разказва историкът-инженер Айрат Багаутинов.“ Направили в земята железобетонни стени, между тях разположили укрития. Благодарение подобно укрепване, домът над него се опирал на своеобразен подземен свод и вече не можел да пропадне.“

Цялата работа се вършела ръчно, с помощта на лопати. Първите участъци на тунела били от станция „Кропотинска“ до библиотека „Ленин“, както и от „Александровската градина“ до „Смоленск“. Скоро се отказали от този подход и в Москва се появили първите метростанции на голяма дълбочина. Този траншеен метод не се използвал вече нито в СССР, нито другаде по света.

"Российская газета". Всички права запазени.