На Русия не й е нужен разкол в ЕС

press photo
Посещението на гръцкия премиер Алексис Ципрас и неговите преговори с президента на Русия Владимир Путин показаха, че двете страни са готови да си сътрудничат, въпреки сложните отношения между Русия и Европейския съюз. Руската Федерация е готова да смекчи ембаргото върху вноса на храни от Гърция, да финансира големи проекти и да участва в приватизацията в страната.

Руски експерти отбелязват, че процесът на нормализиране на руско-европейските отношения върви твърде бавно, а някои дори са на мнение, че няма никакво движение в тази посока.

„Виждам предпазливо развитие в посока подобрение, което е свързано с промяната на позициите на отделни страни. Преди всичко това са Гърция, Унгария, Кипър, а също така и Италия. Но мнозинството страни от ЕС, включително Германия, продължават да поддържат твърдата позиция“, казва Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за комплексни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика.
„Вероятно през лятото санкциите ще бъдат продължени, защото, на първо място, „балтийската ос“ в ЕС е достатъчно силна, а на второ място, до юни не се очаква някакво стратегическо развитие на ситуацията в Украйна“,  отбелязва Олег Барабанов, научен ръководител на Европейския институт на МГИМО.

При това положение онези сили в Русия, които са за твърд отговор на санкциите на ЕС, смятат че след като не може да се промени политиката на Брюксел, то тя трябва да бъде пречупена. И се надяват да използват като таран гръция премиер Алексис Ципрас. „Отделните страни в ЕС просто се страхуват да повдигат в Брюксел въпроса за отмяната на санкции. Ципрас е първият от всички лидери на ЕС, който не се уплаши открито да говори за това. И, ако не му извият ръцете, другите недоволни също могат да последват неговия пример“, посочва Барабанов.

Самият Ципрас е готов да играе ролята на тарана – той дойде на власт с лозунга за отказ от по-нататъшно съкращаване на разходите, а това само по себе си е предпоставка за сериозен конфликт с ЕС. Ако изпълнява предизборните си обещания, Ципрас няма какво толкова да губи, ако наруши и европейската солидарност по отношение на санкциите. „При всяко положение Гърция е на ръба на дефолта, който може да бъде отлаган няколко месеца, но е неизбежен“, посочва Олег Барабанов.

Въпросът обаче е в това какво може да предложи Русия на Ципрас за ролята му на тарана. „Единствено голям кредит – тук няма да помогне никакъв износ на селскостопански продукти или газови въпроси. На Гърция са нужни пари, за да може просто да преживее в първите месеци на разкол с ЕС и да има средства за заплати и пенсии, а това са някъде към 4 милиарда долара“, коментира Барабанов.

Според официални данни, Ципрас не е повдигал в Москва въпроса за кредита, но Русия вече демонстрира готовност да подпомогне Атина финансово. Но не под формата на отпускане на кредит, а чрез инвестиции в гръцката икономика.

Гръцкият таран може и да не потрябва

Някои експерти обаче поставят под съмнение целесъобразността от „гръцкия таран“. Въпросът е, че за Москва е неприемлив самият начин на завършване на войната на санкции чрез противопоставянето на отделни страни-членки на ЕС.  „ В тази ситуация разколът вътре в ЕС ще бъде очевиден и Евросъюзът ще отслабне сериозно“, казва Владимир Брутер, експерт от Международния институт за хумнитарно-политически изследвания. А това не носи нищо добро за Москва“. В резултат на това, образувалият се вакуум ще бъде запълнен от антируски сили и по-конкретно Великобритания.

Заедно с това Москва трябва упорито да работи точно над промяната на общия европейски подход към проблемите. Включително и чрез отношенията си със съчувстващите й европейски страни. Един нелош инструмент в това отношение би могло да бъде избирателното отменяне на селскостопанското ембарго за онези страни, чиито правителства открито се изказват за прекратяване на европейските санкции. „Ако страни като Гърция открито и често говорят за необходимостта от отмяна на антируските санкции, ако Москва отмени едностранно ембаргото за внос на селскостопански продукти от Гърция, то и у други страни също ще появи желанието да се изкажат за ограничаване на санциите. Но това е дълъг процес“, отбелязва Дмитрий Суслов.

"Российская газета". Всички права запазени.